Решение № 134 от 29.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500209 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260009/21.02.2022 г. по гр.д. 3159/2020 г. Окръжен съд – Стара Загора (СтЗОС) е осъдил П. (П.), град С., бул. „В. № *, БУЛСТАТ *********** да заплати на ИВ. АС. ХЛ. с ЕГН - ********** от село Е., о. К., о. С. З., със съдебен адрес: град П., ул. *************, чрез адвокат Т.Н. Й., вписан в Адвокатска колегия – Пловдив сумата от 18000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила Определение от 12.09.2017 г., по нохд № 985/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2018 г., до окончателното й изплащане и отхвърлил предявения иск в останалата му част за размера над 18000 лева до претендирания размер 250000 лева като 1 неоснователен. Със същото решение П. е осъдена да заплати на ИВ. АС. ХЛ. сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща платената по делото държавна такса, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата 780.58 лева /седемстотин и осемдесет лева и 58 стотинки/, представляваща направени разноски в производството за експертизи.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в осъдителната част, като необосновано, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита присъдения размер на обезщетението за завишен. Според жалбоподателят от мотивите на решението не става ясно как е изчислен размер на обезщетението, обсъдени са били от съда единствено част от конкретните индивидуални критерии, без да бъдат обсъдени обществените.

Не е било коментирано от съда и обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство спрямо Х. е единствено поради изтекъл преклузивен срок по чл. 369, ал. 4 (отм.) от НПК. Моли да бъде намален размер на присъденото обезщетение при съобразяване с чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, социално-икономическите условия за живот в страната, вида и обема на доказаните вреди.

Не е постъпил отговор от първоначалния ищец на така внесената от П. жалба.

Внесена е против решението на Окръжен съд – Стара Загора въззивна жалба от ИВ. АС. ХЛ. чрез адвокат Т.Й.. Решението се обжалва в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за размера над 18000 лева до претендирания размер 250000 лева. Счита, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, като се иска същото да бъде отменено в тази част и да бъде уважен първоначалния иск изцяло. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен характера, интензитета на претърпените от доверителя неимуществени вреди, че неточно и приложил критерия за справедливост, въведен в нормата на чл.

52 от ЗЗД. Сочи конкретни аргументи, свързани с продължителността на наказателното производство, със здравословните, социални и лични последици от проведеното наказателно производство. Смята размерът на присъденото обезщетение за занижен.

2

Не е постъпил отговор от П. на така внесената въззивна жалба от Х..

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се неблагоприятни отхвърлителни, респ. осъдителни части от първоинстанционно решение, по съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Гражданско дело № 3159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на ИВ. АС. ХЛ. против П. с цена на иска 250000 лева. Ищецът е твърдял, че на 09.10.2012 г. бил задържан от служители на ОД на МВР - Пловдив, а на 10.10.2012 г. с постановление на следовател по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив му било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.248а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за това, че през месец септември 2012 г. в град С. и град Пловдив, в съучастие, като помагач на САА - управител на „Р. **“ ЕООД, за да получи кредит от „К. А. Б.“ ЕАД в размер на 2000000 лева представил неверни сведения удостоверяващи осъществяването на стопанска дейност и бъдеща стопанска дейност на фирмата кредитоискател, както и за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК, за това, че по същото време и на същото място, в съучастие, като помагач на САА - управител на „Р. **“ ЕООД, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у неустановени към момента лица - служители на „К. А. Б.“ ЕАД, че фирмата „Р. **“ ЕООД иска кредитиране за осъществяване на стопанска дейност и с това направил опит да причини на „К. А. Б.“ ЕАД имотна вреда в големи размери, в размер на около 2000000 лева. Посочва се, че след привличането му като обвиняем, с постановление на наблюдаващия прокурор, Х. бил задържан за 72 часа с цел осигуряването му пред съда за участие в производство по реда на чл. 64 от НПК. На 13.10.2012 г. с протоколно определение по чнд № 1570/2012 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебното производство.

Определението на ПОС било потвърдено с протоколно определение № 277 от 3

23.10.2012 г. по вчнд № 445С/2012 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, което било окончателно. На 22.10.2012 г. - ден преди съдебното заседание по вчнд №445С/2012 г. по описа на Апелативен съд — Пловдив, с Постановление на следовател по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив на И.Х. било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК, както и в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. С постановление на следовател по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, на 07.12.2012 г. на И.Х. било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 11.12.2012 г. в производство по реда на чл. 65 от НПК Окръжен съд Пловдив разгледал искането на ищеца за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”, по което искане с протоколно определение № 939 по чнд № 1852/2012 г. на ПОС мярката за неотклонение била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 10000 лева. Определението на ПОС било потвърдено с протоколно определение № 323 от 18.12.2012 г. по вчнд № 527/2012 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Сумата била внесена още същия ден и ищецът бил освободен от следственият арест. След изменението на мярката му за неотклонение и освобождаването му от следствения арест с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.12.2012 г. на Х. била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”. На 17.08.2015 г. с постановление на следовател по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив на И.Х. за пореден път било повдигнато ново прецизирано обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал.

2 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На 27.08.2015 г., Х. бил привлечен отново като обвиняем, този път за три престъпления: 1.) За престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал .2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; 2.) За престъпление по чл. 210, ал. 1, т.

1, предл. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; 3.) За престъпление по чл. 248а, ал.

4

3 вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи се, че след приключване и предявяване на разследването в съда бил внесен обвинителен акт срещу ищеца. Образувано било нохд № 985/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по което нохд с определение № 1168 от 12.09.2017 г. на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, което било окончателно, било прекратено изцяло образуваното и водено срещу И.Х. наказателно производство по ДП № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив и по преписка вх. № 7592/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив. Ищецът сочи, че в периода 09.10.2012 г.- 12.09.2017 г. по досъдебно производство № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП - гр.Пловдив, той бил незаконно обвинен в извършването на три престъпления и по всички воденото спрямо него наказателно производство било изцяло прекратено с цитираното по-горе определение от 12.09.2017 г. по нохд № 985/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. По същото досъдебно производство е бил и задържан неоснователно с мярка за неотклонение „задържане под стража” и престоял в следствения арест за период от 09.10.2012 г. до 18.12.2012 г. или за период от 2 месеца и 9 дни, през който период претърпял изключително сериозни психически и морални страдания, които не били отшумели и до настоящия момент. Били му повдигнати обвинения за три тежки умишлени престъпления, за всяко едно, от които се предвиждало наказание „лишаване от свобода”, което довело до постоянно напрежение и страх у него за бъдещето от сериозното наказание, което можело да му бъде наложено. Наред с повдигнатите тежки обвинения в опит за измама в размер на 2000000 лева, както и представяне на неверни сведения за кредитиране в размер на 2000000 лева, за един доста продължителен период от време Х. бил и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, което сериозно ограничило свободата и гражданските му права, което пък от своя страна допълнително засилило стресовото му състояние, свързано с психични преживявания. След изменението на мярката му за неотклонение и освобождаването му от следственият арест през месец декември 2012 г. на И.Х. била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ без разрешение на наблюдаващия прокурор, което ограничило правото му на свободно предвижване. Продължителното задържане под стража и преживеният сериозен психически стрес от воденото спрямо него наказателно производство довели и до сериозно влошаване на здравословното 5 състояние на И.Х., в резултат на които същият бил многократно хоспитализиран в различни болнични заведения за лечения на възникнали усложнения от предишно съществуващо заболяване - захарен диабет, както и за лечение на хипертонична болест на сърцето. В исковата молба се сочило, че продължителното задържане и тежко обвинение не само довели до морални страдания за ищеца, поради наложеното ограничение, но и сериозно рефлектирали и върху общественото мнение за личността му. След отмяна на мярката за неотклонение и освобождаването му от следствения арест, Х. твърди, че се сблъскал с негативното отношение към него в обществото, хората виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник. Това довело до тежка депресия, като ищецът не виждал как отново хората щели да го приемат като нормален и равен на тях човек. Репутацията му била нарушена, авторитетът му пред обществото бил злепоставен и уронен, а той се затворил в себе си и ограничил до минимум социалните си контакти.