Решение № 16218 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16218 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110144995 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу М. В. К. и Ц. П. Ц., обективно и субективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 313,48 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва за забава върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 21.03.2022 г.до окончателно изплащане на сумата, платима при разделна отговорност, при квоти от по ½ идеална част от всеки един от ответниците, както и мораторната лихва за забава, считано от 15.09.2019г. до 1

10.03.2022 г., в размер на 76,10 лв.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер ****** на топлинна енергия за битови нужди, при което между нея и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г. върху които суми дължали и обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Претендира разноски.

По делото е постъпил и писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от ответниците, с който те не оспорват предявените срещу тях искове. Посочват, че са заплатили процесните суми.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който подържа исковете по основание, като в о.с.з. прави изявление за постъпило плащане в хода на исковото производство и моли съдът да се произнесе съобразно 2 изявлението.

Ответникът М. В. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът Ц. П. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.

79 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните релевантни за спора факти: наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, количеството на реално доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а по исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже наличието на главен дълг, изискуемост на вземането и размера на лихвата за забава.

3

Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./

Съдът намира, че релевантните за спора факти и обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които те правят изявление, че са заплатили процесните суми. Представят и доказателства за плащане.

Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1, т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

4

В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва от ответниците, а именно твърдението на ищеца, че в рамките на процесния период М. В. Ц. и Ц. П. Ц. са били собственици на топлоснабдения имот до размера на ½ идеална част за всеки един от тях, а и последното се установява от приетите по делото договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80/11.07.2018г. /л.27-29/ и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 180/19.12.2007г. /л.30-32/ по делото.

По делото ответниците не оспорват, че в имота реално е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност.

В о.с.з. на 11.07.2023г. процесуалният представител на ищеца направи изявление, че ответниците са заплатили процесните суми, което обстоятелство се установява и от приетия по делото фискален бон за сумата от 468,90 лева, заплатена и от двамата ответници /л.59 по делото/, което обстоятелство следва да бъде взето в предвид от съда при постановяване на крайния му акт по съществото на спора, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.

По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по същество, поради постъпило плащане на процесните суми 5 на дата 08.02.2023г., в хода на исковото производство.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. Това е така, защото ответниците, независимо, че признават исковете са дали повод за образуване на производство. Видно е че плащането е извършено в хода на исковото производство, а не преди предявяване на исковете, като за ищеца не би бил налице правен интерес от предявяването на исковете, при изпълнение на задълженията по договора от ответниците.

Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

Съдът по реда на чл. 162 от ГПК служебно установи, че със заплатената сума са заплатени сумите по заповедта, ведно с мораторната лихва и законната такава, разноските за държавна такса в двете производства, като не е заплатено присъденото със заповедта юрисконсултско възнаграждение. Така на ищеца въпреки отхвърляне на исковете следва в заповедното производство да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, платимо от по 25,00 лева от всеки един от ответниците. На ищеца в исковото производство също следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер на 100,00 лева, съобразно цената на исковете и правната и фактическа сложност на делото за всеки един от ответниците. Или 6 всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от по 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК

*********** срещу М. В. Ц., ЕГН ********** и Ц. П. Ц., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че М. В. Ц. и Ц.

П. Ц. дължат на /ФИРМА/ в условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/2 идеална част, сумата от 313,48 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва за забава върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 21.03.2022 г.до окончателно изплащане на сумата, както и мораторната лихва за забава, считано от 15.09.2019г. до 10.03.2022 г., в размер на 76,10 лв., поради постъпило плащане в хода на исковото производство.

ОСЪЖДА Ц. П. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 25,00 лева, 7 деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 25,00 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ц. П. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца – /ФИРМА/.

8

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 9