Решение № 473 от 01.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Плевен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430201449 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

С Наказателно постановление 25-0938-001186/14.04.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на М. А. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване на твърдяните нарушения, както и не е посочен дейст**елния собственик на отразеното в 1

АУАН/НП, моторно превозно средство; в НП се посочва, че се налага наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение трето, каквото в същата разпоредба, не съществува; в обстоятелствената част на АУАН/НП се сочи, че нарушителят не носи СРМПС част 2, докато в чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП се сочи единствено, че следва да бъде носено свидетелството за регистрация на МПС; не е уточнено кой нормативен акт е нарушен във връзка с осъществяването на технически преглед на МПС. Наред с това отбелязва, че в хода на административнонаказателното производство не е извършена задълбочена проверка на обстоятелствата на случая, която, според жалбоподателя, ако такава да беше извършена, щеше да се изясни, че К. е бил трудово ангажиран към „***“ ЕООД и че в тази връзка е управлявал различни МПС, предоставени му от същото дружество, за разнос на плодове и зеленчуци, т.е. че отговорността за извършване на технически преглед е била на неговия работодател; същевременно, към датата и часа на посочените нарушения, на жалбоподателя е било възложено да транспортира същото МПС за разстояние от около сто метра, от склад на работодателя, до хале/автосервиз, поради което К. не е разполагал нито със СРМПС, нито - със собственото си СУМПС, тъй като последното е било в друго МПС, собственост на дружеството; касателно нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП счита, че се касае за „маловажен случай“. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, не се явява предста**ел. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуални разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3599813/30.03.2025г. от страна на Д. К. К. - мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л. И. Ц., както и на нарушителя М. А.

К.. Съставен е за това, че на на 30.03.2025 г. около 17:25 часа, в град ПЛЕВЕН ул. „***“ до № 5, с посока на движение към ул. „**“, като водач на товарен 2 автомобил „***“ с рег.№ *** /което не е негова собственост/, извършва следното: 1. управлява горепосоченото МПС, без поставен обезопасителен колан по време на движение с който е оборудван автомобила – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. водачът на превозното средство не представя валиден годишен технически преглед към часа и датата на проверката, след справка с РСОД 422 - нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; 3. не носи Свидетелство за управление на МПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; 4. не носи Свидетелство за регистрация на МПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

При съставяне на АУАН, възражения не били направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. А.

К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Неоснователно се възразява, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване на твърдяните нарушения, както и не е посочен дейст**елния собственик на отразеното в АУАН/НП, моторно превозно средство. Отново следва да бъде напомнено – АУАН и НП съдържат отбелязване както на улицата, така и на близконаходящата се номерация по същата улица, а и посоката на движение на процесното МПС – поради което, изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в дейст**елност, се явяват удовлетворени; от друга страна, в АУАН/НП е отразено, че процесното МПС не е собственост на нарушителя, но последното съвсем не означава, че е било необходимо да бъде посочен дейст**елния собственик или че липсата на подобно посочване, ограничава правото на защита на нарушителя. На следващо място, вярно е, че в т.4 от диспозитивната част на Наказателното постановление се посочва, че за нарушението по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, се налага наказание на основание „ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР.3 от ЗДвП“, както и че чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, не съдържа трето предложение. Очевидно е обаче, че се касае за техническа грешка, а и последната по никакъв начин не се отразява съществено на правната квалификация на нарушението или приложимата административнонаказателна разпоредба, респ. – на правото на защита на жалбоподателя, още повече, че „предложенията“ нямат правна уредба 3 съгласно ЗНА или УПЗНА, напротив – съобразно чл.26 ал.2 УПЗНА, в строежа на всеки нормативен акт „Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.“, т.е. „предложенията“ са въведени от и за нуждите на юридическата практика, не са наложителни за коректното отразяване на правните разпоредби, а тяхното наличие, липса или некоректно отразяване, не може да се превръща в аргумент за съществено нарушение на процесуалните правила или за неправилно приложение на материалния Закон, при положение, че са коректно отразени членът, алинеята, точката, буквата – както е и в процесния случай. По-нататък, дейст**елно в обстоятелствената част на АУАН/НП се сочи, че нарушителят не носи СРМПС част втора, докато в чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП се сочи, че следва да бъде носено свидетелството за регистрация на МПС. Последната правна разпоредба обаче, следва да бъде тълкувана систематично с разпоредбата на чл.33 ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съобразно която „Част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство.“, т.е. отразяването в процесните АУАН и НП, е юридически коректно и по никакъв начин не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се възразява и че не е уточнено кой нормативен акт е нарушен във връзка с осъществяването на технически преглед на МПС, тъй като този материалноправен въпрос няма никакво отношение към нарушението по чл.185 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява и други нарушения от процесуален характер, при провеждането на административнонаказателното производство.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Д. К. К., Л. И. Ц., както и писмени доказателства /л.15 – 17, л.28, л.43 – 47 от делото/. Съдът приема като добросъвестни и непредубедени показанията на свидетелите Д. К. и Л. Ц.; показанията и на двамата са относително подробни, взаимно се потвърждават от една страна, а от друга – са в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Следва да бъде отбелязано, че в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно: чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, 4 използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“, т.е. налице е изводимо задължение за водачите и пътниците в така очертаните МПС, да използват обезопасителните колани по време на движение – и е видно, че при описаните време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е управлявал процесното МПС, без съответно поставен обезопасителен колан; чл.147 ал.1 ЗДвП /ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“ т.е. налице е изводимо задължение за очертания кръг превозни средства /в които попада и процесното такова/, да е налице преминат задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност – и е видно, че при описаните време, място, обстановка, задължението за регистрация не е било изпълнено, а жалбоподателят е управлявал МПС, което не е следвало да управлява, предвид липсата на съответно преминат ГТП; чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория…“, т.е. налице е изводимо задължение за водачите да разполагат в себе си със съответно СУМПС – и е видно, че при описаните време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е управлявал процесното МПС, без да носи съответно СУМПС; чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке…“, т.е. налице е изводимо задължение за водачите да разполагат в себе си със СРМПС, част втора /съобразно вече цитираната разпоредба на чл.33 ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./ – и е видно, че при описаните време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е управлявал процесното МПС, без да носи съответното СРМПС част втора.