Решение № 1621 от 05.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110101460 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Х. М., в която се излагат твърдения, че на ***, около 18:00 часа, на път ***, км. 2+400, при управление на лек автомобил *** с ***, водачът А. Ч. предизвикал пътнотранспортно произшествие като загубил управление над превозното средство, навлязъл в насрещната пътна лента и реализирал удар с движещият се по нея и управляван от М. К. товарен автомобил *** с рег. №***. Изтъква се, че ищецът е пътувал в лекия автомобил като от произшествието са причинени мозъчно сътресение и силен стрес, които са довели до нарушения в обичайния начин на живот. Твърди се, че виновен за настъпване на пътния инцидент е водачът А. Ч., който към *** е имал сключена с ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която следва да покрие вредите. Ищецът твърди, че е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл.

380, ал. 1 от КЗ, като последният е отказал заплащане на обезщетение. С оглед изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Й. М. обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция – 26.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция по основание и размер. Признава сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с водача на лекия автомобил към момента на произшествието като оспорва механизма му и че от него на ищеца са причинени твърдените вреди. Излага доводи, че претендираното обезщетение е прекомерно и че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като не е бил с поставен предпазен колан. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** около 18:00 часа ищецът пътувал за задната седалка на управлявания от А. Ч. и собственост на П. П. лек автомобил *** с ***, по отношение на който с ответника била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Автомобилът се движил по републикански път ***, в посока от *** към ***, при условия на мокра пътна настилка и добра видимост. В участъка от пътя при км 2+400, сигнализиран със знаци А3 предупреждаващ за последователни опасни завои и Б26 забраняващ движението със скорост над 50 км/ч., превозното средство навлязло в десен завой със скорост от 60,5 км/ч.

Настъпило странично плъзгане на лекия автомобил като той напуснал полагащата се пътна лента, навлязъл в лентата на насрещно движещия се товарен автомобил *** с рег. №*** и се ударил в него. След произшествието ищецът получил мозъчно сътресение, което наложило болнично и домашно лечение. Травмите направили пострадалия неработоспособен за период от един месец тъй като бил дезориентиран и изпитвал силни болки в областта на главата както и дразнения от шум и светлина. Състоянието му породило и необходимост непосредствено след увреждането да бъде подпомаган от свои близки в ежедневните си дейности. След възстановяването си той започнал работа като продължил да управлява предоставения от работодателя автомобил. Относно пътния инцидент е образувана административнонаказателна преписка, приключила с издаване на наказателно постановление спрямо водача лекия автомобил, с което е наложена глоба за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На 26.09.2023г. ищецът предявил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието неимуществени вреди, по отношение на която последният не се произнесъл в срока по чл.

496, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че причина за произшествието е превишената скорост от водача на лекия автомобил, в резултат на което той загубил контрол върху управлението и последвало навлизане в пътната лента, по която се движил товарният автомобил. Заключението на съдебномедицинската експертиза констатира, че полученото от ищеца мозъчно сътресение, което е протекло без изпадане в безсъзнание, представлява лека телесна повреда и е възможна последица от пътнотранспортното произшествие. Посочено е, че лечението и възстановяването от такъв вид травма е с обикновена продължителност около 25 дни, но може да продължи и до три месеца. Вещото лице не е установило характерни увреждания по гърдите и корема от предпазен колан като изтъква, че мозъчното сътресение се получава от камшичен удар и при поставяне на такъв, защото той не може да ограничи движението на главата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да не превишава скоростта на движение, 2 сигнализирана с пътен знак Б26. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да предвиди, че при конкретната пътна обстановка и при движение в завой със скорост над разрешената от 50 км/ч, увеличава вероятността от хлъзгане и от изгубване на управлението спрямо превозното средство. Той не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на автомобила на ищеца. Нарушението на ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар между превозните средства, вследствие на който на Й. М. е причинена лека телесна повреда. Ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй като с действията си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. Възражението на ответника за неизползване на предпазен колан от Й. М. не е доказано като увреждането може да се получи и при поставянето му.

Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал.

1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.

От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в лека телесна повреда в областта на главата, която не е довела до трайна неработоспособност или трайно влошаване на психоемоционалното състояние или на обичайния начин на живот. Такива неблагоприятни изменения е имало само през първия месец след инцидента, когато уврежданията са съпроводени с болки със значителен интензитет и отпадналост, които постепенно са затихнали и отшумели. Ищецът безспорно е изживял и стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия. Поради това, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 6000 лв. е справедливо като в тази част претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважена. Претенцията за разликата до 7000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително кратък период от време се е възстановил напълно от травматичното увреждане като липсват доказателства то да е довело до усложнения. С оглед на това и предвид представяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да го плати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 26.09.2023г. до окончателното изплащане.

3

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 42,85 лв. за държавна такса. Тъй като процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж. Д. сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 237,14 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещи лица и свидетел.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 197,14 лв. за държавна такса за уважения иск както и 377,14 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й. Х. М. с ЕГН: ********** от ***, по сметка с *** в ***, сумите от 6000 лв. /шест хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** на републикански път ***, км. 2+400, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и 42,85 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 432, ал.

1 от КЗ за разликата от 6000 лв. до 7000 лв.

Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ж. Д. Д. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда Й. Х. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 237,14 лв. /двеста тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 197,14 лв. /сто деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ за държавна такса за уважения иск, 377,14 лв. /триста седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ за разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5