Решение № 255 от 23.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Враца, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420103769 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от Д. А.

А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***.

В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит № ******/**.**.** г. за сумата от 1 500 лева за срок от 21 седмици. Сочи, че в същия ден сключил с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор а предоставяне на гаранция срещу възнаграждение в размер на 784,77 лева. Твърди, че е заплатил общата сума по двата договора в размер на 2 415,00 лева.

Счита, че двата сключени договора – за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни, като излага следните доводи:

Счита, че в договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти;

Заплащането на възнаграждението към гаранта не е включено в ГПР, а ако беше включено, ГПР ще надвиши посочения в чл.2, т.8 от договора ГПР от 46,87%, както и максимално допустимия от 50%;

Счита, че възнаграждението за гаранта е следвало да бъде включено в ГПР, защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като двете дружества имат един и същи собственик, а събирането на възнаграждението за поръчителя е възложено на кредитора по заемния договор, поради ;

След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то счита, че и свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен;

Отделно сочи, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143 ЗЗП, като уговорката за сключването му е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и 1 задълженията на потребителя и на търговеца; сключването на договора за поръчителство е условие, благоприятстващо отпускането на кредита, което води до възлагане на допълнителни разноски за потребителя;

Счита, че възнаграждението за гаранта представлява скрита лихва, която не е включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК и се нарушават добрите нрави;

Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;

Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би се получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му;

ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР;

Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е следвало да бъде сключен между кредитора и гаранта, а не между последния и потребителя и при липса на такъв договор, платеното от ищеца възнаграждение за гаранта подлежи на връщане като платено без основание;

Счита, че параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите;

При всички тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен и се дължи плащане само на чистата стойност на кредита – главницата, а не и на лихвата.

Посочва още, че е налице нееквивалентност на престациите по договор, което противоречи на добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора, както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП водят неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни.

След като договорът за кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за предоставяне на гаранция.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г., сключен между ищеца и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 130,23 лева, представляваща платена без основание сума за лихва, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането.Иска се още постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за предоставяне на гаранция № ***/**.***** г., сключен между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 748,77 лева, представляваща платена без основание сума за възнаграждение по договора, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *****, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ****/**.**.*** г. Не оспорва, че ищецът е усвоил заемната сума от 1 500 лева при сочените от него параметри на договора, както и че е изплатил предсрочно всички дължими по договора суми.

Посочва се на първо място, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е 2 недопустимо, поради идентичност на предмета на спора.

Твърди се, че претенциите на ищеца към дружеството-ответник и към договора за паричен заем са напълно неоснователни и следва да се оставят без уважение. Договорът за паричен заем не противоречи на „закона“, на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.Развива подробни съображения в тази насока, цитира се и съдебна практика.

Посочва се, че от разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския кредит се установявало, че надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5, клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.

Навежда твърдения, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора трябва да има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, ако лихвеният процент не е фиксиран, в договора трябва да има информация и за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора - 40 %. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора. Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските. “ Твърдението на ищеца, че клаузата за договорна лихва е нищожна, поради нейното противоречие с добрите нрави се намира от ответника за неоснователно.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основание и размер.Не оспорва, че е сключен договор за потребителски кредит № ****/**.**.*** г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договори за предоставяне на гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

На първо място намира предявения установителен иск за недопустим, като развива подробни съображения в тази насока.

Сочи, че ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на Д. А. А. по договор за паричен заем, а последният се е задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга.

“Файненшъл България” ЕООД е изпълнило задължението си по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. Дружеството е обезпечило изпълнението на задължението на ищеца към “Изи Асет Мениджмънт” АД по договор за паричен заем № *****. Полученото от дружеството възнаграждение е получено на валидно правно основание като възнаграждение срещу предоставена услуга по действителен договор.

Навеждат се твърдения, че процесният договор за предоставяне на гаранция/поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и 3 дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.„Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество — на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) — обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение (по занятие).

Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за предоставяне на гаранция/поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано.

Аргументира се и тезата, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК чл. 10, чл. 11, чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК е напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неприлагането им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.

Въз основа на тези и други подробно изложени аргументи се иска отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендиралото адвокатско възнаграждение, което да бъде съобразено от съда с липсата на правна и фактическа сложност на делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е признал за безспорни между страните обстоятелствата, че: 1. между ищеца и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК **** са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за потребителски кредит № 4865654/01.08.2023 г., за сумата от 1500 лева, която ищецът е усвоил; 2. между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от 01.08.2023 г. с уговорено възнаграждение в размер на 784,77 лева; 3. Че ищецът е заплатил в пълен размер всички дължими суми по двата договора.