Решение № 58 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110213235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007594 от 02.09.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ....... е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата си наказаното лице посочва, че НП е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и се иска неговата цялостна отмяна. Жалбоподателят твърди, че при издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на задължителните реквизити на Наказателното постановление, предвидени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на изискванията за АУАН, разписани в чл.42, т.4 от ЗАНН. Посочва се, че фактическата обстановка е описана лаконично, липсвало ясно и точно описание в какво се изразява извършеното нарушение, мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е осъществено. По отношение на отбелязването в АУАН и в НП, че нарушението е извършено на 23.03.2021г. в предприятието на работодателя, жалбоподателят твърди, че това не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ „предприятие“ е сборно понятие, включващо всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други, където се полага наемен труд. Според жалбоподателя с термина „предприятие“ не се обозначава конкретно място. Твърди се, че трябвало да се посочи вида на обекта и неговия адрес. Жалбоподателят се позовава и на 1 чл.270, ал.1 от КТ, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, т.е. то следва да се изплати в конкретния обект, в който работникът/служителят полага труда си, но никъде в НП не било посочено кое е конкретното предприятие, в което наказващият орган е приел, че нарушението е извършено, както и че не било посочено дали е търговски обект, дали е заведение, дали е офис, къде е неговият адрес и т.н. Това не било посочено и в Протоколите за извършена проверка от 09.02.2021г. и от 18.08.2021г. Твърди, че при наличие на множество обекти на един работодател, всеки един от тях се счита за „предприятие“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ.

Отбелязва, че на седалището и адреса на управление на Дружеството - жалбоподател не се полага труд от нито едно от лицата, посочени в предписанието. Поради това се твърди, че мястото на извършване на твърдяното нарушение не е изяснено в НП. Допълва, че чл.128 от КТ не съдържа презумпция за мястото, на което следва да бъде платено възнаграждението, която презумпция да бъде взета предвид при определяне на мястото на нарушението. В жалбата се сочи още, че административно-наказващият орган не е изяснил обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, което представлявало пречка за определяне на наказанието в съответствие с целите на закона и препятствало преценката относно наложената санкция. Отчита се като пропуск това, че в НП не била посочена длъжността на М., къде е полагал труд, до кога и къде е трябвало да бъде платено дължимото му възнаграждение. В тази връзка се твърди, че в административната преписка не се съдържат трудов договор или споразумение между „.... и М., длъжностна характеристика, копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ или други доказателства, от които да става ясно дали и къде лицето е престирало труд през месец ноември 2020г. и че не му е платено трудовото възнаграждение. Не било отчетено, че през месеците ноември и декември 2020г. поради обявеното извънредно положение, свързано с Covid-19, Дружеството е било в обективна невъзможност да изплати възнаграждението, поради липса на приходи и затваряне на заведенията за хранене. Твърди се, че поради спорадичния режим на работа на обектите, в които лицето е изпълнявало трудовата си функция, не може да се приеме, че е предоставена пълна престация на труд, за който се дължи трудово възнаграждение. Тези обстоятелства следвало да се отчетат като смекчаващи. Според жалбоподателя мотивите за определянето на имуществената санкция в размер на 2000 лв. почиват на неверни твърдения, тъй като спрямо Дружеството не са налице влезли в сила Наказателни постановления за неизпълнение на дадени предписания от органи на Дирекция „Инспекция по труда“. По нататък в жалбата се посочва, че административно-наказващият орган изобщо не е обсъдил предпоставките за квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ или по чл.28 от ЗАНН. Дори и да не били налице предпоставките на чл.415в от КТ, то това не изключвало приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се цитира и чл.27, ал.2 от ЗАНН, че наказващият орган е следвало да обсъди тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. Цитира се Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по т.н.д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Изтъква се, че в обжалваното Наказателно постановление административно – наказващият орган не е обсъдил затрудненията, предизвикани от извънредното положение и се прави извод, че 2 преценка за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН изобщо не е била извършена. Иска се това да бъде сторено от съда и Наказателното постановление да бъде отменено изцяло или при условията на евентуалност - да бъде приложен чл.28 от ЗАНН като се отмени наложената имуществена санкция.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „.... не изпраща представител.

Производството е приключило пред СРС спрямо Дружеството – жалбоподател по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

Пред СРС въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (след 23.12.2021г.) се представлява от юрк. Стоянова, която в съдебно заседание на 25.01.2022г. заявява, че оспорва жалбата на „..... По време на съдебните прения пред СРС на 05.10.2022г. въззиваемата страна се представлява от юрк. Дардова, която пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според нея от представените по делото писмени доказателства и от събраните свидетелски показания се установява по безспорен начин, че Дружеството не е изпълнило дадено за изпълнение задължително предписание за изплащане на трудово възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 21.05.2020г. е сключен Трудов договор № 7/21.05.2020г. (приложен на лист 87 от делото) между „.... (като работодател) и М. (като служител). Уговорено било Г. да работи на длъжност „Обслужващ, бюфет“ с място на работа гр. София, без точно посочен адрес.

Уговореното основно месечно трудово възнаграждение на Г. било в размер на 305 лева.

Служителят постъпил на работа на 22.05.2020г. и на 23.02.2021г. трудово-правните отношения между „.... и М. били прекратени.

От платежната ведомост (приложена на лист 50 от делото) е видно, че за месец ноември 2020г. дължимото възнаграждение на М. е начислено, но липсва положен подпис от страна на служителя, с който да се удостовери получаването на сумата от Г..

В периода от 25.01.2021г. до 09.02.2021г. служители от Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка на „...., в хода на която били констатирани редица нарушения, подробно посочени в Протокол от извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. Със същия Протокол били дадени общо 24 задължителни за изпълнение предписания на Дружеството – работодател. В точка 13 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. е посочено, че при преглед на изисканата и представена платежна ведомост за заплати за месец ноември 2020г. е установено, че работодателят е начислил, но не е изплатил на М. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за посочения месец в нарушение на чл.128, т.2 от КТ, както и че не са представени други платежни документи /касови ордери, банкови нареждания и др./, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за месец 3 ноември 2020г. Със същия Протокол е дадено предписание № 13 – работодателят да изплати на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ в срок до 22.03.2021г. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. е връчен срещу подпис на управителя на „.....

На 15.07.2021г. е издадена призовка от Дирекция „Инспекция по труда“ - София до „.... в качеството на работодател да се яви негов представител на 22.07.2021г. в 10:00 часа в Дирекция „Инспекция по труда“ – София при старши инспектор Димитрина Янева, като на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ са изискани документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г.; пълни трудови досието на назначените работници/служители в периода август – септември 2020г., в това число молби и Заповеди за ползване на отпуск (заверения копия); ведомости/фишове, платежни документи, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за периода от месец януари 2021г. до датата на тяхното изискване (заверения копия); графици (отчетни форми за явяване/неявяване на работа) за периода от септември 2020г. до момента на тяхното изискване и Правилник за вътрешния трудов ред. В призовката липсва отбелязване за връчването ѝ на „.....

До „.... била изпратена и покана (приложена на лист 54 от делото) от Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с която на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН Дружеството е поканено да се яви на 18.08.2021г. в 16:00 часа на адреса на Дирекция „Инспекция по труда“ – София за съставяне на АУАН за нарушения на чл.415, ал.1 от КТ, като изрично било отбелязано, че това ще стане, ако не бъдат предоставени документи на 18.08.2021г. в 15:30 ч., изискани с призовката от 15.07.2021г. и удостоверяващи изпълнение на предписания, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. Тази покана е била връчена срещу подпис на управителя на „.... на 13.08.2021г.

При извършена последваща проверка за периода от 15.07.2021г. до 18.08.2021г. от Д.

(старши инспектор), Р. (главен инспектор) и инж. Н. Л. В. (инспектор) в Дирекция „Инспекция по труда“ - София са констатирани отново редица нарушения на трудовото законодателство, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2123816/18.08.2021г. Една от констатациите на проверяващите лица от Дирекция „Инспекция по труда“ – София е, че „.... (в качеството си на работодател) не е изпълнил предписание № 13 от Протокол за извършена проверка от 09.02.2021г., а именно:

„Работодателят да изплати на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда“, като е отбелязано, че срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.03.2021г., административното нарушение е извършено на 23.03.2021г. в предприятието на работодателя, а нарушението е констатирано на 18.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - София при последваща проверка на „...., при която работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2020г. на М. в нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2123816/18.08.2021г. е 4 връчен срещу подпис на управителя на „.... на дата 18.08.2021г.

Във връзка с посочената по-горе констатация на проверяващите лица, на 18.08.2021г.

Р. (на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – София), в присъствието на Д. и Н. Л. В., съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007594 срещу „.... за това, че в качеството му на работодател не е изпълнил предписание под № 13, дадени му на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол за извършена проверка от 09.02.2021г., а именно: „Работодателят да изплати на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда“. В АУАН е посочено, че срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.03.2021г. като административното нарушение е извършено на 23.03.2021г. в предприятието на работодателя. Посочено е още, че нарушението е констатирано на 18.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София при последваща проверка на „...., при която работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2020г. на М.. Процесният АУАН е съставен пред управителя на „.... и му е връчен срещу подпис на 18.08.2021г.

Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d6e172c-cc8b-42db-8302-0704e4f6c75b