Решение № 20670 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20670 гр. С, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гжданско дело № 20251110129849 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Гва тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на М. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. С, ул. “Б” № ..., действащ чрез адв. С. Д., насочена срещу ответниците Н. С. И К, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, общ. С, обл. С, ж.к. "Г М", бл. ..., както и И. Л. К., с ЕГH: **********, с постоянен адрес в гр. Л, ул. ,,Н П" № ...., съдържаща претенция за съдебна защита, а именно ответните страни да бъдат осъдени да заплатят на ищеца както следва: първият ответник сума в размер на 6 625,69 лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, а вторият ответник сума в размер на 5 290.93лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска до окончателното погасяване на вземането, като тези задължения се твърди, че представляват приспадащите се части на всеки от ответниците като солидарни съдлъжници по заплатената от ищеца, отново в качеството му на солидарен длъжник, на обща сума по акт за начет с № .../22.01.2025 г. и заключение по него с рег. № .../08.04.2025 г. В исковата молба са наведени следните твърдения - ищецът заемал длъжността на директор в 1

„ДКИС“ - МВР до 2022 г., като след проведено начетно производство бил издаден акт за начет с № .../22.01.2025 г., в който било констатирано, че били неправомерно преведени по банковата сметка на Н. С. И -К - бивш служител на ДКИС МВР, суми за обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение в МВР. В съставения акт за начет било констатирано, че и ответниците по делото носят пълна имуществена отговорност за преведените суми, в качеството им съответно на “експерт” в сектор „К Д О" в ДКИС-МВР за първия ответник и на “финансов контрольор” в “ДКИС” за втория ответник.

Ищецът по делото заплатил изцяло задълженията, описани в акта, срещу който възразил безуспешно, поради което сега иска ответниците, в качеството им на солидарно задължени лица по констатираните парични задължения, да заплатят приспадащите им се части, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Ищецът претендира разноски, представя писмени документи, които цели да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от И. К., действаща чрез адв. К. С., в който отговор се признава за проведеното контролно производство и издадения акт за начет, но се твърди, че тя изпълнила всички служебни задължения и не е нарушила нормативен или вътрешноведомствен акт и не следва да носи имуществена отговорност.

Излага фактически и правни съображения относно недължимост на процесната сума, които по съществото си са възражения срещу констатациите, направени в акта за начет, като се акцентира, че И. К. е била в обективна невъзможност сама да определи размера на четирите брутни възнаГждения, както и основанията за заплащането им по КТ и КТД, като самата заповед от 20.12.2021 г. била изготвена и съГсувана от лица, чиито служебни задължения включвали именно определянето на обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, като преценката на К. била само от външна страна - тя трябвало само да съобрази дали заповедта е издадена от компетентен орган и дали същата е съГсувана от компетентните за това лица, като за нея не съществувала материална компетентност да преценява крайните заключения, още повече, че нямала и достъп до кадровите досиета на служителите.

Изрично се оспорва И. К. да е действала с умисъл за причиняване на имуществена вреда, като се цитира съдебна практика на ВКС. Акцентира се, че разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД в случая била неприложима. Оспорва се и 2 дължимостта на лихва за забава. Отправя се искане за отхвърляне на иска като неоснователен и се претендират разноски. Представя писмени доказателства и на основание чл. 192 ГПК моли съдът да задължи длъжностните лица към Дирекция “К И С” към МВР да предоставят документи и информация.

Постъпил е в срок отговор и от страна на Н. И - К, действаща чрез процесуалния си представител адв. М. К., с който се оспорват всички твърдения на ищеца. Възразява се, че представеният акт за начет е издаден от некомпетентен орган. Срещу констатациите в него страната подала изрично възражение на 03.04.2025 г. Представят се правни съображения срещу изводите на съставителите, в това число се твърди, че е законосъобразно извършеното заплащане на процесните суми за трудови обезщетения. Отправя възражение и за погасителна давност. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети, отправя доказателствено искане за представяне на документи от трето неучастващо по делото лице. Претендира разноски.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Не е спорно между страните в производството, че срещу Н. И - К, бивш служител на ДКИС - МВР, К С, Я Г и М. П., е образувана материална проверка за причинена вреда в размер на 3 807.06 лева относно начислена, одобрена и изплатена сума при прекратяване на трудово правоотношение на служител в ДКИС - МВР - Н. К; както и че е образувана материална проверка по реда на ЗДФИ срещу Н. И - К, И. Л. К., на длъжност "финансов контрольор" в ДКИС - МВР, Я П Г, М. П. - директор на дирекция “К И С” към МВР до 05.04.2022 г., за причинена вреда в размер на 15 228.24 лева относно начислени, одобрени и изплатени суми при прекратяване на трудовото правоотношение на служителя Н. И К. Проверката била образувана на основание чл. 21, ал. 1 - 4 във вр. с чл. 23, т. 3-5 от ЗДФИ и с оглед заповед на министъра на вътрешните работи от 24.09.2024 г. Безспорно е също така, че Н.

К била назначена на длъжност “експерт” в сектор “К Д О” в ДКИС - МВР, като на 21.12.2021 г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ правоотношението й било прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с последното обстоятелство, в полза на ответницата Н. И - К било изплатено на 29.12.2021 г. обезщетение в размер на 3 807.06 лева, като в акта за начет било констатирано, че такова обезщетение 3 не се дължало, тъй като противоречало на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като освободеният служител придобил право на пенсия при условията на чл. 68а и чл. 69б от КСО при прекратяването й на първоначално съществуващото служебно правоотношение. В т. 2 от представения акт за начет било описано още, че финансовият контрольор на ДКИС - МВР ответницата И. К., определила и одобрила още допълнителни четири брутни месечни възнаГждения по чл. 222, ал. 3 КТ, изплатени на 24.01.2022 г. и в общ размер от 7 615.32 лева, като на 25.02.2022 г. били заплатени още 7 612.12 лева, на основание чл. 42, ал. 2 от колективен трудов договор от 27.12.2019 г., въпреки че посоченият договор не позволявал събиране на стаж, определен по двата приложими закона - КТ и ЗМВР, поради което цитираната разпоредба нямало как да намери приложение, тъй като служителката нямала 25 години стаж в системата на МВР. Всички страни в производството отправили възражения срещу издадения акт за начет, които обаче не били уважени.

Отделено като безспорно е и обстоятелството, че на 11.04.2025 г. ищецът П. заплатил обща сума в размер на 26 502.81 лева, от които 19 035.30 лева неправомерно преведените по банкова сметка на Н. И - К суми за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и законна лихва в размер на 7 467.51 лева.

Не е спорно между страните обстоятелството, че Н. И - К била назначена на длъжност “инспектор ОПС”, считано от септември 1986 г. до 1989 г., като от 1989 г. до 1993 г. е заместник - началник на отделение МНО, освободена през април 1993 г., а в периода от 1993 г. до 31.07.2007 г. е системен организатор в СДВР на основание трудов договор №.. от 22.04.1993 г., като през август 2007 г. е била назначена на длъжност “специалист” в дирекция “Свръзки” на МВР и освободена през декември 2016 г. поради навършване на 60-годишна възраст, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Н. И - К е била назначена през декември 2016 г. на длъжност “експерт” в ДКИС - МВР по силата на трудово правоотношение, като същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 КТ през декември 2021 г. Изрично се признава от Н. К извънсъдебно в изготвеното възражение срещу акта за начет, като се установява и от приетото разпореждане за отпускане на пенсия, че на 06.02.2017 г. ответницата е упражнила правото си на пенсия на основание параГф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като в писмо от 13.12.2024 г. на директор на дирекция “К И С” се отбелязва, че от 06.02.2017 г. служителката е с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Не е оспорено и отразеното в акта за начет обстоятелство, че на 4

19.12.2016 г. в полза на Н. К е изплатено на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаГждения.

От правна страна съдът съобразява следното:

Чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция повеляват, че за противоправно причинени вреди на организациите, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е от липса, като когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. Според чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаГждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата, получили недължимо платеното. Чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ въвежда презумпцията, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. СъГсно т. 12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г. фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Ревизионният акт има пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е редовен-съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при оГниченията, предвидени в този кодекс /т.14/. В Решение № 128 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 6/2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение е възприето, че опровергаването на фактическите 5 констатации в акта за начет е задължение на лицата, срещу които е съставен актът за начет. Само доколкото те успеят да докажат възраженията си по акта за начет, съдът може да приеме за установено нещо различно от установеното в акта.

Възраженията, отправени от ответниците във връзка с фактическите констатации в съставения акт за начет, следва да бъдат приети за разглеждане в настоящото производство, доколкото съдлъжниците могат да противопоставят срещу суброгиралия се в правата на кредитора съдлъжник всички възражения, които те имат срещу първоначалния кредитор.

ВъздиГто е възражение от страна на ответницата Н. И - К, че актът за начет е издаден от некомпетентни длъжностни лица. СъГсно Заповед от 24.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, е възложено извършване на тематична материална проверка на дейността на материалноотговорните лица в сектор “Ф О” към отдел “Р О” при дирекция “К И С” - МВР, като т. 3 възлага проверката на И Ч - държавен инспектор към Звено за материални проверки, като с последваща заповед от 06.11.2024 г. в състава на проверяващата комисия са включени още О Н - Г и Р И, държавни инспектори към посоченото звено, допълнен е и предметният обхват на проверката - а именно да бъде извършена проверка на изплатените еднократни обезщетение по чл.