Решение № 104 от 05.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Перник , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500766 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез упълномощения му представител – ю.к. К. против Решение № 260272 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 586 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което по предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК е признато за установено, че Т. И. Ч. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 547,16 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от *** г., сумата от 139,72 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398,54 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 547,16 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 120,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.д. № 5769/2013 г. по описа на РС-Перник са издадени изпълнителен лист от *** г. и Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на „ОББ“ АД и за които е образувано изп.д. № 1869/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Перник, поради изтекла погасителна давност за вземанията.

Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД са осъдени да заплатят на Т. И. Ч. сумата от 315,00 лева – разноски пред РС-Перник.

В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради извършени процесуални нарушения. Твърди се, че е неправилна констатацията на първоинстанционния съд относно последиците на погасителната давност по 1 отношение на процесното вземане, тъй като не били обсъдени всички представени по делото доказателства, както и юридическите факти, довели до спиране и прекъсване на погасителната давност. Поддържа, че прилагането на процесуална санкция спрямо страната и приемане в решението за недоказаност на възраженията на ответника, и по конкретно, че било образувано предходно изпълнително дело № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., поради което било и прието това обстоятелство за несъществуващо, поради бездействие на въззивника, и същевременно твърди, че в отговора на исковата молба са наведени твърдения за наличието на предходно образувано изпълнително дело, в която връзка направил и доказателствено искане. С жалбата се поддържа, че съгласно чл.157 от ГПК, съдът следва да се произнесе с определение по направените доказателствени искания, но такова определение не им било връчвано, нито им било указвано, че следва да заплатят такса за съдебно удостоверение, не им било връчено и постановено по реда на чл.140 от ГПК определение. Твърди, че поради извършени процесуални нарушения изводът на първоинстанционния съд за основателност на иска, бил неправилен.

Въззиваемата страна Т. И. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Б., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е подала отговор по въззивната жалба, в който е заявила че жалбата е неоснователна, като правилно първоинстанционният съд с решението си е отхвърлил изцяло предявените искови претенции, с мотив, че съобразно разпределената от съда доказателствена тежест изрично дадената възможност на ответника да представи доказателства за твърдени от него обстоятелства, но същият не е сторил това в определения от закона срок, като дружеството жалбоподател своевременно било уведомено за насрочената от съда дата за разглеждане на делото в открито заседание. Поддържа, че редовното уведомяване за датата на заседание и неизпращането на представител за участие в същото, не освобождава страната от отговорността да защити интересите си. Счита, че съдът е дал възможност на дружеството жалбоподател да докаже твърденията си, направени в отговора на исковата молба, като не били представени доказателства от страната, сочещи на прекъсване на давността за заплащане на процесното вземане, поради което правилно първоинстанционният съд бил уважил изцяло предявените искови претенции. В отговора се моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на ПРС, като правилно и законосъобразно и да се присъдят, направените пред въззивната инстанция разноски.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

Пред районния съд е разгледан иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Т. И. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер на „Обединена Българска банка“ АД, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите от 547.16 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от *** г., сумата от 139.72 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 2

20.08.2013 г., сумата от 398.54 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 547.16 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и 120.00 лева – адвокатско възнаграждение, за които е образувано изп.д. № 1869/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Перник, поради изтекла погасителна давност към момента на повторно образуване на изпълнителното дело.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на предявения иск , тъй като за вземанията към ищцата, праводателя му „ОББ“ АД бил инициирал образуването на изп.д. № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., в хода на което били предприемани множество изпълнителни действия, а изпълнителното дело при ЧСИ – С. Б. е било образувано преди погасяване на вземанията по давност.

За да уважи предявеният иск, районният съд е приел, че началният момент от който започва да тече погасителната давност е *** г., тъй като от изпълнителния лист било видно, че от този момент е започнало начисляването на договорната лихва и лихва за забава. Приел е, че в хода на делото ответникът не бил доказал предприемането на каквито и да било действия, водещи до прекъсване или спиране на давността относно процесното вземане, поради което направил извод, че към момента на образуване на производството пред ЧСИ С. Б., респ. исковото производство пред ПРС, давността е изтекла доколкото между м.*** г. и м.*** г. е изминал период, значително надхвърлящ общата пет годишна погасителна давност, както и три годишната такава за вземанията за периодични плащания.

В хода на въззивното производство са изискани и приложени изп.д. № 06871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., рег. № ***, с район на действие СГС и изпълнително дело № 01869/2019 г. по описа на ЧСИ-С. Б., с рег. № *** и район на действие ОС –Перник.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложените във въззивното производство изпълнителни дела, се установява следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 5769/2013 г. по описа на ПРС против ищцата по реда на чл.417 от ГПК били издадени заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от *** г. и изпълнителен лист в полза на праводателя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – „ОББ“ АД за сумата от 547.16 лева представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от *** г., сумата от 139.72 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., сумата от 398.54 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 547.16 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25.00 лева – държавна такса и 120.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист на *** г. било образувано изп.д. № 6871/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б.. На *** г. на ищеца – длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение с приложени към същата препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, която била получена на *** г. от съпруга на Ч..

3

С молба от *** г. взискателят поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено чрез налагане на запор върху всички вземания по банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, както и да бъде насочено към секвестируемите движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес в ***. По молбата ЧСИ не е предприел никакви действия.

На *** г. взискателят отново поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено към налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, но по изпълнителното дело също няма предприети действия от страна на ЧСИ.

С молба вх. № 07376 от 09.02.2018 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал по образуваното при ЧСИ изпълнително дело, на основание чл.429, ал.1 от ГПК да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер, по сключен с „ОББ“ АД договор за прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., като го е уведомил за извършената цесия. Със същата молба е поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД. Към молбата е приложил и уведомление за извършено прехвърляне на вземания. По депозираната молба няма предприети действия от ЧСИ.

По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.06.2019 г., с постановление от 01.07.2019 г., ЧСИ – М. Б., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20138380406871.

На основание чл.426 от ГПК, по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 12.11.2019 г., при ЧСИ – С. Б. било образувано изпълнително дело № 1869/2019 г. В молбата взискателят посочил способ на изпълнение – опис на движими вещи собственост на длъжника на адреса известен по делото.

С молба от *** г., взискателят поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на Ч. в Банка „ДСК“ ЕАД.

С молба от *** г., взискателят отново поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.

На *** г., бил наложен искания запор върху банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.

По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на *** г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което получавала Ч. при работодателя ѝ ***.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

4

В случая ищцата в исковата молба е навела доводи единствено за изтекла погасителна давност към момента на второто образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Б., поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство. Предвид това ищецът се е позовал на новонастъпили обстоятелства, след издаване на заповедта за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила, поради което предявеният иск е допустим. Доколкото в исковата молба са наведени единствено обстоятелства за погасяване на вземанията по давност преди образуване на второто изпълнително дело при ЧСИ – С. Б., то следва да се приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са постъпили възражения и същата е влязла в сила.