Решение № 145 от 18.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. П., 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 5 8д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от /населено място/, против Наказателно постановление № 23-0314-000404/07.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П..

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в съществено противоречие с действителните факти и обстоятелства по случая. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - Началник РУ към ОДМВР - Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано искане за потвърждаването му. Районна прокуратура - Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания. Разпитани са свидетелите М. А. С., И. Г. Д., А. Д. К., Д. В.

К. и К. В. Ж..

Съдът, след като съобрази доводите на

1 страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 28.06.23.около 21:20 часа в гр. П. по ул. М. управлява мотоциклет Кимко Пипал с per. номер *** собственост на Х.К.К. от гр. П. ,като същия е лишен от право да управлява МПС., е извършил:

1. УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО Е ЛИШЕН ОТ ТОВА

ПРАВО ПО СЪДЕБЕН ИЛИ АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД., с което виновно е нарушил/а чл.150А ал. 1 от ЗДвП;.

За посоченото, на 29.06.2023г., свидетелят М. А. С., в присъствието на свидетеля И. Г. Д., съставил АУАН Серия GА № 888730 против Д. Ж. Л., в който отразил горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2023 г. Началникът на РУ към ОДМВР - Б., РУ П. издал обжалваното НП № 23-0314-000404/07.07.2023 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от същия закон, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300.00 /триста/ лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. Ж. Л. на 14.07.2023 г., в законоустановения срок - 18.07.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители актосъставителят М. А. С. и свидетелят по акта И. Г. Д.. Изслушан е непълнолетния пешеходец А. Д. К. и неговия баща Д. В. К.. Разпитан е и свидетелят К. Ж..

Свидетелите М. А. С. и И. Г. Д. установяват, че не са присъствали на инцидента, били изпратени по сигнал за възникнало ПТП на ул. „М.". На място установили жалбоподателят, който се качвал в линейката. Отишли в Спешен център - П. за установяване данните на водача и извършване проверка за употреба на алкохол и наркотици. Съставили няколко акта, включително процесният. Сочат, че проверка за това дали лице е лишено от право да управлява се прави служебно - през таблет.

От изслушания в съдебно заседание свидетел А. К. се установява, че на въпросната дата е управлявал електрическа тротинетка, на която возел пасажер /негов приятел/. Блъснал се с мотоциклетиста, при което паднал. Заведен бил в Спешен център, нямал телесни повреди.

Свидетелят Д. К. /баща на непълнолетния А. К./ установява, че е разбрал за инцидента от синът му, който му се обадил по телефона. Впоследствие синът му споделил, че не е „бутал" тротинетката, а я е карал.

Свидетелят К. Ж. сочи, че той е водачът на мотора и че жалбоподателят го е помолил да го заведе от Вътрешна митница, където се офисите на дружеството до дома на майка му в квартал „П.“ гр.П.. Сочи, че при връщането обратно при движението по ул."М." бил засечен от дясно от тротинетка. При удара паднали, като той-водачът на мотора паднал с мотора на 2 една страна, а Д. Л., возещият се зад него, паднал назад около 3-4 метра. След като видял че приятелят му М. е в съзнание, видял че до тротинетката имало едно момче, а другото било малко по-встрани. Сочи че на децата видял, че им няма нищо и избягал от местопроизшествието, тъй като се страхувал, защото няма нужната категория за управление на мотора.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни и подкрепящи се от данните по делото. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателна преписка и приети по делото писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Относно основателността на жалбата:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител - мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., а НП е издадено от компетентен АНО -Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за 3 отмяна на НП само на това основание.

В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Ж. Л. е ангажирана за това, че на 28.06.23.около 21:20 часа в гр, П. по ул. М. управлява мотоциклет Кимко Пипал с per. номер *** собственост на Х.К.К. от гр. П. ,като същия е лишен от право да управлява МПС, е извършил:

1. УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО Е ЛИШЕН ОТ

ТОВА ПРАВО ПО СЪДЕБЕН ИЛИ АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД., с което виновно е нарушил/а чл.150А ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП гласи, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. При неизпълнение на тези задължения в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.

4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лева.

Съдът намира, че при издаването на двата акта е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочено конкретно с какъв акт – поне съдебен или административен, решение, присъда или заповед Л. е бил лишен от право да управлява МПС, което сериозно рефлектира върху правото му на защита. По делото е приложена справка за нарушител водач, но съдебната практика е категорична, че е недопустимо основни реквизити на наказателното постановление, които липсват, да бъдат заместени от доказателствата по преписката. Съдът следва да гадае за това кога, с какъв акт и дали към 28.06.2023 г. Д. Л. е бил лишен от право да управлява МПС. От своя страна последният не би могъл да се защити като оспори действието на този акт към датата на нарушението.

Самите полицейски служители при разпита им посочиха, че от справката с таблет и от справка с оперативен дежурен се установява, че дадено лице е лишено от право да управлява по съдебен или административен ред, но излизали и двете хипотези без повече подробности.

АНО обаче е могъл да извърши допълнителна проверка и да установи и посочи конкретните обстоятелства във връзка с приетото за извършено нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП в тази част не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН 4 и в НП липсва описание на нарушението по изискуемия от закона начин. Направеното общо описание не съответства на законовото изискване за пълно фактическо описание на нарушението и с посочване на елементите на обстоятелствата, при които то е осъществено.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, следва да се съдържат, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са императивни, защото осигуряват правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво точно административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си в пълен обем.

По същество съдът намира, че нарушението, което е вменено на Л. е недоказано от обективна страна, тъй като първата и основна характеристика, която следва да притежава носителят на отговорността по тази именно разпоредба е той да има качеството на ВОДАЧ.

Съгласно легалната дефиниция на Водач се намира в ЗДвП, параграф 6, т.25, а именно:

"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а т.26 дефинира понятието пътник, то "Пътник" е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.