Решение № 221 от 12.05.2020, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №

К., 12.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав

Председател :

КЕТИ КОСЕВА

При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2347/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.

Ищецът Д.П.Д., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът В.Б.И. с ЕГН: ********** му дължи общо сумата 829,36 лева главница, от които 200 лв. обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.01.2019 г. по чл. 6 от договора; 629,36 лв. платени направени от наемателя в периода 01.01.2019 г. - 17.02.2019 г. разходи за консумативи, както следва:

213,79 лева за ел. енергия, 415,57 лева за вода, заедно със законната лихва от 29.07.2019 г. Претендира ответникът да му заплати разноските направени във връзка с настоящото производство.

Твърди, че на 01.01.2019 г. между него, като наемодател и В.Б.И., като наемател, е сключен договор за наем на апартамент от 68 кв.м., находящ в жилищна сграда в град К., на ***** – къща за срок от 1 година, на който имот ответникът е бил наемател и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на основание договор за наем от 01.01.2018 г. В края на месец февруари 2019 г. В.Б.И. напуснал апартамента без да го уведоми предварително.

Съгласно точка 6 от договора той може да бъде прекратен от всяка от страните по него с едномесечно предизвестие писмено, което да гарантира и доказва уведомяването на другата страна. Наемателят напуснал имота преди да са изтекли договорените първоначално 12 месеца без да отправи предизвестие, във връзка с което дължи наема за срока на предизвестието, а именно: 200 лв. - обезщетение по чл. 6 за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.01.2019 г.

Твърди, че ответникът не заплатил ползваните от него консумативи в имота /ток и вода/ както следва: 213,79 лева за ел.енергия, 415,57 лева за вода.

На 29.07.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано e ч.гр.дело № 2058/2019 г. по описа на РС- К. и е издадена заповед за изпълнение паричното задължение. Ответникът подал възражение, че не дължи изпълнение на задължението на основание чл. 414 от ГПК, което му било връчено на 07.08.2019 г.

Ответникът

В. Б.И., ЕГН ********** чрез адв. А.Т. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер, като излага следните съображения:

Признава, че с ищеца са били в наемни правоотношения по отношения за жилище от 68 кв.м. в триетажна жилищна сграда на ***** по силата на сключен помежду им договор за наем от 01.01.2018 г. за срок от една година с определен месечен наем в размер на 150 лв. След изтичане на срока на този договор, на 01.01.2019 г. подписали нов договор за наем отново за една година, като единствената промяна била по отношение на размера на наемната цена, която уговорили да бъде 200 лв., останалите клаузи останали непроменени.

Депозитът, дължим при сключване на договора за наем, на основание т. 4 от договора, който заплатил, към момента не му е възстановен.

През целия период, в който се намирал в наемно правоотношение с ищеца, заплащал редовно дължимия месечен наем. В апартамента живял с още едно момче. Заплащането на дължимите консумативи за ел. енергия и вода, ставало като наемодателят казвал определена сума, която да му бъде заплатена. През 2018 г. ищецът никога не му представил фактура или съобщение за дължимите суми за ел. енергия и вода. След като не бил сигурен какво точно следва да бъде заплатено, заявил, че иска ищецът да му представи съответен документ, в който да е посочен размера на задължението. Няколкократно през 2018 г. бил спиран тока в апартамента, което означава, че задълженията не са плащани своевременно и редовно от наемодателя.

През м. декември 2018 г. се наложило майка му и брат му да дойдат от гр. И. при него, за да може брат му да работи и да се грижат за майка си, която прекарала два инсулта и не може да живее сама.

Квартирата се оказала неудобна за трима, започнал да търси друг апартамент като междувременно подписал договора за наем за 2019 г. През м. януари 2019 г. намерил друго жилище и уведомил наемодателя за това в присъствието на другото момче - Д.А.К., което също живеело в наетия апартамент. Наемодателят му казал, че по договор се дължи едномесечно предизвестие, но с оглед обстоятелствата - здравословното състояние на майка му, ще прекратят договора по взаимно съгласие.

На 17.02.2019 г. напуснал апартамента, а на

19.02.2019 г. лично предал на ищеца ключа, отново в присъствието на посоченото момче и брат му. Няколко дни преди напускането на апартамента, по настояване по телефона от служител на ВиК в гр. К., отишъл и заплатил начислената сметка за вода в размер на 8.20 лв. Казали му, че други начислени задължения за наетия апартамент няма. По отношение на задълженията за дължими суми за ел. енергия, отбелязва, че електромерът отчита изразходената енергия не само на наетия апартамент, а и на работилницата на наемодателя, която се намира в мазето на сградата. Т.е. заплащаните сметки за ел. енергия, включват и тази, която ищеца потребява в работилницата си. При повдигнат от него въпрос, как ще решат проблема, той казал, че ще уравняват сметките, но това така и не се случило.

Това означава, че през целия период на наемния договор, той заплащал дори и ел. енергия, непотребена от него.

На 15.04.2019 г. в кантората на Н. К. - нотариус с район на действие РС - К. получил нотариална покана от ищеца, в която се посочва, че дължи сумата от 166 лв. за ел. енергия и 412 лв. за вода.

С тази покана не се оспорва факта на прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие и не се претендира обезщетение за предсрочното му прекратяване без писмено предизвестие.

Предвид изложеното счита предявения иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: Претенцията за обезщетение е неоснователна поради факта, че договора за наем е прекратен по взаимно съгласие и в този случай, клаузата за писмено уведомяване за предсрочно прекратяване на договора не е относима. Законът позволява наемното правоотношение да се прекрати и преди изтичане на срока на договора по взаимно съгласие на страните.

Съгласието се дава изрично или мълчаливо, като е необходимо да има безспорно съвпадение на волите на страните да прекратят съществуващото между тях правоотношение. Твърди, че ищецът търси заплащане на консумативи за период след неговото напускане на наетия апартамент.

Моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Въз основа на подадено на 25.07.2019 г. заявление е образувано ч.гр.д.№

2058/2019 г. по описа на РС- К., по което с издадената Заповед № 1227/29.07.2019 г. съдът е разпоредил В.Б.И., ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Д.

ЕГН ********** с адрес: *** сумата от

200 лв. обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.01.2019 г. и 629,36 лв. – консумативи, от които 213,79 лв. за ел. енергия и 415,57 лв. за вода, както и разноски 25 лв., - заплатена държавна такса на основание сключен договор за наем от 01.01.2019 г. между Д.П.Д. като наемодател и В.Б.И. като наемател за апартамент от 68 кв.м., находящ се в жилищна сграда в гр. К., *****за срок от една година и предходни наемни правоотношения по договор за наем от 01.01.2018 г. Посочено е, че присъдената сума може да бъде внесена по следната сметка на заявителя IBAN: ***, BIC: ***.

Искане за присъждане на законната лихва върху главниците със заявлението не е правено и със издадената заповед такива не са присъждани.

Представени са два договора за наем - договор за наем от 01.01.2018 год. и договор за наем от 01.01.2019 г. Предметът на двата договора е наем на апартамент от 68 кв.м., находящ в жилищна сграда в град К., на *****със срок на договора - 1 година. Ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемател собственото си жилище срещу месечна цена от 150 лв. през 2018 год. и месечна цена от 200 лв. през 2019 год. Страните са уговорили наемателят да заплати на наемодателя гаранционен депозит в размер на един месечен наем, който депозит е гаранция за връщането на имота без повреди и липси и с платени консумативи. Страните са уговорили в т.6 от договора, че същият може да бъде прекратен преди изтичането на срока, за който е сключен от всяка от страните „с едномесечно предизвестие писмено, който трябва да гарантира и доказва уведомяването на другата страна“.

Видно от обясненията на ищеца дадени в съдебно заседание и от показанията на разпитаната като свидетел М. Г., отдаваният от него имот представлява жилище на третия етаж в триетажна жилищна сграда построена с отстъпено право на строеж в дворно място, собственост на друго лице, което е собственик на другата жилищна сграда в това дворно място.

Триетажната жилищна сграда се води на адрес *****, а двуетажната жилищна сграда - на *****. За обектът на ***** – къща на два етажа има разкрита във В и К партида на името на Д. И. К. Сградата, в която се намира отдаваното под наем жилище е собственост на три лица и всяко от тези три лица води самостоятелен отчет на консумираните в сградата вода и ел. енергия. Ищецът е собственик на жилището на третия етаж и на работилница, намираща се в избеното помещение на сградата. Двата обекта имат отделни водомери ( два за жилището и един за работилницата) и един, общ електромер № ****** за ИТН ******. Жилището е отдавано под наем от ищеца и преди 2018 г. От 2017 г. до 20.02.2019 год. водомерът в жилището предмет на договора за наем е отчитан с реален отчет два пъти веднъж – на 20.02.2019 год. и веднъж в установен момент преди тази дата.

За доказване на твърденията си, че в периода

01.01.2019 г. - 17.02.2019 г. наемателят е направил разходи за ел.енергия - 213,79 лева и за вода - 415,57 лева ищецът представя фактури, квитанции и удостоверения.

Представени са фактура №

**********/16.02.2019 г. за 159,00 лв. ел. енергия за отчетен период 09.01.2019 г. - 08.02.2019 г., фактура № **********/16.03.2019 г. за 54,79 лв. ел; енергия за отчетен период 09.02.2019 г. - 08.03.2019 г. и удостоверение издадено от ЕВН за наличие на партида с кл.№ ***** и място на потребление №***** с адрес ***** на името на ищеца.

Представени са фискален бон от 09.05.2019 г. за плащане на сумата 415,57 лв. на ВиК – Ст. З. за доставена питейна и отведена канална вода, отчетена с водомери по партиди с № ********* и № ********* за адрес ***** от които:

247,88 лв. за 91 куб.м по фактура №

**********/28.03.2019 г., за периода 20.02.2019 г. - 06.03.2019 г.;

155,27 лв. за 57 куб.м. по фактура №

**********/28.03.2019 г. за периода 20.02.2019 г. -06.01.2019 г.

2,72лв. за 1 куб.м. вода по фактура №

**********/28.02.2019 г. за периода 24.01.2019 г.-20.02.2019 г.;

2,72 лв. за 1 куб. м. вода по фактура №

**********/28.02.2019 г. за периода 24.01.2019 г. - 20.02.2019 г.;

2,72лв. за 1 куб.м. вода по квитанция №

**********/28.01.2019 г. за периода 11.12. 2018 г.- 24.01.2019 г.;

2,72лв. за 1 куб.м. вода по квитанция №

**********/28.12.2018 г. за периода 26.11.2018 г. - 11.12.2018 г.;

1,54 лв. за лихви за забава на посочените по-горе задължения по фактура за лихва № **********/09.05.2019 г.

С покана от 11.04.2019 год. връчена на ответника на 15.04.2019 г. чрез Н. К. - нотариус с район на действие РС – К. ищецът дава на ответника 10 дневен срок да му заплати на основание сключеният на 01.01.2019 год. договор за наем консумативи: 166 лв. за ел.енергия и 412 лв. за вода.

Видно от признанието на ищеца в с.з. на