Решение № 23 от 25.03.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ХАСКОВО, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г.ЕВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по искова молба от Т. Т. Д.,ЕГН:********** от ******** против „Лев Инс" АД, ЕИК*****,гр.София,район „Студентски“, бул. “Симеоновско шосе“ №67А за изплащане на сумите 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 08.I.2024 г. до окончателното изплащане на главниците.

Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,в съотношение основен към акцесорен.

Предявените претенции се обосновават в исковата молба като се твърди,че на 06.12. 2023 г. около 23.20 ч., на път ПП-2-55, км 176+100, с посока с. Миладиново е настъпило пътнотранспортно произшествие с един участник, а именно Ц.Ф.И. с ЕГН **********, който е управлявал л.а. ****** с рег. № ******, , собственост на „*****“ ЕООД. Служителите на пътна полиция са установили на място, че причина за произшествието е управление на автомобила с превишена скорост, като водачът не се е съобразил с мократа пътна настилка, релефа на местността и състоянието на пътя и на ляв завой е загубил контрол над МПС, в резултат на което се е завъртял на пътното платно и се преобърнал в крайпътната канавка по посока на движението си.

За извършеното деяние на виновния водач е съставен АУАН СА № 1105651/07.12.2023 г. Автомобила бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност в Лев Инс АД автомобил, полица № В6/22/123000323442 1

Ищецът сочи,че в приложения констативен протокол с пострадали лица № 28/07.12.2023 г. било изведено че,като пасажер на задната седалка е пострадал ищецът Т. Д.. За него било отразено, че е с диагноза комоцио, без опасност за живота, което не отговаря на реалното му състояние.

Видно от приложената епикриза от МБАЛ Свиленград, пациентът бил намерен извън колата в безсъзнание,като постъпил в лечебното заведение в тежко общо състояние, в безсъзнание, неконтактен и неадекватен. Реагирал е на болеви дразнения в лявата половина на главата, врата и гръбначния стълб.

Описана е открита рана с размери 2-3 см. След извършените изследвания е поставена диагноза Контузио капитис. Комоцио церебри.

Описаното в медицинската документация от компетентните лица състояние противоречало на посоченото от служителите на МВР в протокола за ПТП.

Тежкото увреденото, коматозно състояние е наложило интензивно лечение, включително с кислородна терапия, Пострадалият е прекарал общо шест дни в отделение за интензивно лечение. По скалата Глазгоу, определяща степента на увреждане след мозъчни травми, на ищецът са поставени 9 точки в деня на процесното произшествие. Скалата определяла степен от 3 до 15, като 3 е найтежкото състояние - дълбока кома, а 15 се дава на пациенти в будна кома, в пълно съзнание. Или по посочената скала следвало да се приеме, че ищецът е бил в средно тежко състояние, което поне в първите дни на лечение е живото застрашаващо.

Без лекарски грижи,сочи ищецът, пациент в описаното състояние би страдал от мозъчно увреждане и в крайна сметка ще почине, като в най тежките случаи (3-8 по скалата Глазгоу/ това става от кислороден глад, а при средно-тежките увреждания от неспособност да се храни.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач – ответното дружество,бил сезиран с претенция по реда на Кодекса за застраховането. Претенцията била изпратена по пощата и получена от него на 08.01.2024 г. Към момента на изтичане на законовия тримесечен срок застрахователното дружество не е ангажирало абсолютно никакво становище по така направената претенция.

Т. Д. твърди,че съобразно чл. 343, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение. Застраховката „Гражданска отговорност" била задължителна за автомобилистите и на основание чл. 477, ал. 1 КЗ, покривала гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Законодателят предоставил на увреденото лице две възможности да реализира отговорността на деликвента - иск по чл. 45 ЗЗД или пряк иск по чл.

432, ал 1 КЗ срещу застрахователя на застрахования деликвент.

Увреденото лице можело да избира между тези възможности, стига правото му да не е погасено или отречено със сила на присъдено нещо.

В настоящия случай не била налице нито една от горните хипотези по отношение на ищеца.

Съгласно чл. 496 от КЗ застрахователят бил длъжен да се произнесе по предявената пред него претенция в тримесечен срок, като уважи същата или даде мотивиран отказ въз основа на изрично предвидените в закона хипотези.

2

В случаите, в които претенцията е извършена въз основа на Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто бил процесният, застрахователят не можел да откаже да се произнесе.

В конкретния случай не било ангажирано никакво становище по направената претенция от ответника. Това означавало само едно – застрахователят е поставил търговските си интереси над закона, което било недопустимо.

В настоящия случай,твърди ищецът, на виновния водач е ангажирана административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. чл. 20, ал. 2 от ЗдвП от което е пострадал Д..

Ищецът сочи в обобщение, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на застрахован при ответника автомобил, му били причинени неимуществени вреди и по-конкретно: тежки травматични увреждания на мозъка, наложително интензивно лечение в болница, болки, страдания, психически стрес, необходимост от грижи на трети лица и др.

В резултат на травмата на главата от процесното ПТП, ищецът няма ясен спомен,получил контузия на мозъка, без вътречерепна - тежка форма на мозъчно сътресение със загуба на съзнание (кома), придружено с остра дихателна недостатъчност. Степента на увреждане и тежкото общо здравословно състояние е довела до нуждата от интензивно болнично лечение за периода 07.12.2023 г. -13.12.2023 г. в МБАЛ -Свиленград, отделение по анестезия и интензивно лечение.

След изписването си от болницата ищецът е имал силно главоболие, световъртеж, чувство за гадене, дразнене от светлина или шум, сънливост, отпадналост, емоционална нестабилност. Тази симптоматика е била ясно изразена за период от около един месец след ПТП и е наложила грижи и помощ на ищеца да оказват негови близки и най-вече неговата съпруга, която му е помагала във всички ежедневни нужди, тъй като той е прекарал този период предимно на легло. След този период симптомите започнали постепенно да намаляват, но не са напълно отшумели. Към момента изпитвал силно дразнене и получавал световъртеж от ярка слънчева светлина, лесно се уморявал от минимално физическо натоварване, намирал се в перманентно депресивно състояние, дразнел се от силни шумове и изпитва страх да се вози в автомобил, които били свързани с ПТП, тъй като преди него е нямал подобни оплаквания. Всичко това давало отражение в ежедневието му - върху неговата работоспособност, социални контакти от всякакво естество и т.н.

Често сънувал кошмари свързани с автомобилни катастрофи, след което трудно заспивал, което води от своя страна до проблеми в съня, изнервеност и емоционална нестабилност, респективно до проблеми в общуването в семейната среда и сред обществото като цяло. Станал е по-затворен в себе си и неконтактен.

Предвид изложеното иска да се осъди ответника Лев Инс АД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1700, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на ищеца Т. Т. Д. ЕГН ********** сумата от 60 000 / шестдесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - тежки травматични увреждания на мозъка, наложително интензивно лечение в болница, болки, страдания, психически стрес, необходимост от грижи на трети лица и др. в резултат от пътнотранспортно произшествие от 06.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 08.01.2024 г. до 3 окончателното изплащане на задължението.

Ответното застрахователно дружество представя отговор на исковата молба с,който намира претенцията за допустима и потвърждава валидността на застраховката

„Гражданска отговорност" по полица

№

ВО/22/123000323442, срок на валидност 24.01.2023г. - 23.01.2024г. сключена за л.а. „****** " с рег. № ***** към датата на ПТП.

По основанието на предявените претенции дружеството,оспорва предявения иск, поради липсата на предпоставките, разпоредени в чл. 380, ал. з, вр, чл. 432 от КЗ, тъй като към застрахователя била отправена покана за доброволно уреждане иа отношенията и не е представена банкова сметка за превод на застрахователно обезщетение.

Оспорва се твърдението за механизма на настъпване на катастрофата, както и твърдението, че ищеца е пътувал с поставен обезопасителен колан, видно от изложеното в исковата молба ищеца е изпаднал и намерен извън автомобила.

Оспорва се твърдението в исковата молба за тежестта на получените от ищеца травми и продължителността на лечебния и възстановителния период.

Оспорва се твърдението, че към настоящия момент ищеца не се е възстановил от получените травми и продължава да има болки, причинени от процесното събитие.

Алтернативно ответната страна отправя възражение за съпричняване, изразяващо се в пътуване на ищеца без поставен обезопасителен колан нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което допринесъл за настъпването на собствените си травми.

При положение, че ищеца е бил с поставен обезопасителен колан по времето на настъпване на ПТП, нямало да настъпят констатираните травми или нямаше да настъпят в същата тежест. Индикация, че ищеца не е бил застопорен към седалката посредством колан била травма в областта на теменнага област на главата, която не би настъпила при застопоряването на тялото му към седалката, същият не би могъл да достигне до части от интериора на купето с такава сила, че да бъде причинена настъпилата травма в областта на гръбначния стълб.

По размера на иска дружеството оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди като завишена по размер и несъобразена със съдебната практика, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.Размера бил недължим, а отделно и бил прекомерен и не кореспондирал с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния медико-биологичен характер.

Искът бил предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

Съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост при съобразяване на тълкувателната практика. Вредата трябвало да се определи към момента на настъпването й, като предвид данните относно вида на травмите при ищецъа,предявената претенция за обезщетение била в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен 4 размер, каквото е изискването на закона.

В условията на евентуалност поддържа ответникът, че поради наличие на значителен процент съпричиняване на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено.

В тази насока следвало да бъде отчетен факта, че преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. (В този смисъл, решение №55 от 30.05.2009 г. по т.д. №728/2008 г., т.к., I т.о. на ВКС, както и решение №392 от 11.03.1976 г. по гр. д. №95/76 г. на I г.о.).

Решаващият състав по настоящото производство следвало да се произнесе по степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото същият не е част от фактическия състав на престъплението и не е обект на изследване в наказателното производство.