Решение № 385 от 20.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110202240 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на ХР. Н. ХР.

ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. В. от АК Бургас, против Електронен фиш серия К № 4684820, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 07.04.2021год. в качеството му на представляващ „Вева Инвест“ ЕООД е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен и е постановен при допуснати съществени нарушения на процес. правила, сочи че за същото нарушение имало издаден и друг ЕФ и на практика той бил санкциониран два пъти за едно и също нарушение, както и че в двата ЕФ посочената скорост на движение била различна – в единия 70км/час а в другия 68км/час. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ, и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение 1 от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4684820 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 07.04.2021год. в 11:26часа, в гр.Варна по Аспарухов мост“, на северен пътен възел до автобусна спирка „Карабостроител“, при разрешена стойност на скорост на движение 50км/ч, с МПС – т.а. „Шкода Суперб“ с рег. № А4367НС е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 70км./час или превишение 20км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1). Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивника ХР. Н. ХР. като представляващ „Вева Инвест“ ЕООД ЕИК 200261835. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 50лв. на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

След издаването на процесния ЕФ, за същото нарушение бил издаден и друг ЕФ серия К № 4684825 отново срещу въззивника като представляващ „Вева Инвест“ ЕООД ЕИК 200261835 в който обаче била вписана като установена скорост на движение 68км./час. И двата ЕФ били връчени на въззивника на 13.05.2021год. и били обжалвани от него пред ВРС. В системата на АИС АНД било отбелязано, че вторият ЕФ серия К № 4684825 е анулиран.

Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението, справка от

АИС АНД досежно ЕФ серия К № 4684820, протокол за използване на АТСС рег.№ 819р11078 от 08.04.2021год. ведно със снимка на разположение на техническото средство; справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците им; протокол от проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2020год. както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.

Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети приложените с жалбата преписи от ЕФ Серия К № 4684820/07.04.2021г.; ЕФ Серия К № 4684825/07.04.2021г. и договор за правна защита и съдействие, както и писмо от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна УРИ:819р.-000-32166, екз.2/28.06.2021год., ведно с приложени към него копие от протокол за използване на АТСС УРИ:819р.-11078/07.04.2021 година с отпечатана на гърба снимка на местоположението и разположението на АТСС, разпечатка от „Система за управление на административно наказателната дейност с отразена 2 дата на връчване 13.05.2021 година на ЕФ Серия К № 4684825 и отметка „анулиран“, оригинал на ЕФ Серия К № 4684825, снимка на нарушението, както и копие на жалба от Христо Н. Х. по ЕФ Серия К № 4684825.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за движение е била 50км./час (в населено място), а автомобилът собственост на дружеството чийто управител е въззивника се е движел с превишение от 20км./час.

Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТТС/ARH CAM S1 и при 3 спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. №819р-11078/08.04.2021год. придружен със снимка на разположение на АТСС и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 88-С-ИСИС/29.10.2020год. от проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на председателя на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на последваща проверка след една година.

В случая видно от приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара техническото средство е отчело скорост на движение 73км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 70км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено нарушението е собственост на „Вева Инвест“ ЕООД ЕИК 200261835, на което дружество въззивникът е управител и представляващ.

Доколкото превишението на скоростта е 20км/ч., а нарушението е извършено в населено място, то правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма размер – 50лв..

Що се касае до направеното от въззивника възражение за това, че за едно и също нарушение той бил наказан два пъти то не се споделя от съда. Безспорно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че за едно и също нарушение срещу въззивника има издадени два ЕФ. В случая обаче не е налице хипотезата на чл. 17 от ЗАНН доколкото вторият издаден ЕФ не е влязъл в сила, а след справка в деловодната система на ВРС съдът установи, че производството по неговото обжалване все още е висящо. За да се приеме наличието на тази хипотеза следва деецът да е наказан с влязло в сила НП (ЕФ) или решение на съд.

Не води до недоказаност на адм. нарушение, съответно опорочаване на ревизирания ЕФ и факта, че във втория ЕФ била посочена скорост на движение с 2км. по-малко от тази посочен в ревизирания от настоящия съд ЕФ доколкото това „разминаване“ както е 4 посочено от въззивника има и разумно обяснение с оглед принципа на работа на техническото средство отразен в приложението към Удостоверението за одобрен тип – „описание на типа“ – придаването на няколко лазерни импулси в много кратък период от време след което изчисляване на база на измерените единични сигнали определяне на валидно разстояние. В случая видно от снимките заснети към двата ЕФ (процесния) и този издаден след това в тях е отразено различно разстояние. Така или иначе нарушение на режима на скоростта е налице, а тази незначителна разлика от 2км. час по никакъв начин не влияе на съставомерността на нарушението.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение формулирано в писмени бележки от ю.к. Л. депозирани пред съда преди даване ход на делото.

С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното своевременно искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и счете че на основание 63, ал.3 от ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева.