Решение № 423 от 18.11.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

423 гр.

Перник, 18.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 16.10.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Рени Ковачка

ЧЛЕНОВЕ:

Кристиан Петров

Роман Николов при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00459 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Гарант Къмпъни“ ООД против решение № 48/11.04.2019 г. по гр.д. № 834/2018 г. на РС – Радомир, с което са отхвърлени предявените от „Гарант Къмпъни“ ООД срещу Д.С. искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване, че ответникът дължи сумата от 1234, 67 лв., от които: 500 лв. - главница по договор за потребителски кредит №***, сключен на *** между "Форуком и Компания" ООД - клон София и Д.С.; 588 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен между " Гарант Къмпъни“ ООД и Д.С.; 146,67 лв. - договорна лихва за периода от *** до 14.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението с доводи, че договорът за кредит е сключен по електронен път и във формата на електронен документ, позовавайки се на разпоредбите на ЗПФУР. Твърди се, че по делото е установено наличието на постигнато съгласие между кредитора и ответника чрез средствата за комуникация от разстояние, чрез който се завършва сложният фактически състав на сключването на договор от разстояние. По делото е представено и прието платежно нареждане за отпускане на кредита по сметка на кредитополучателя, което също е доказателство за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В производството пред районния съд е представен неподписан документ с наименование договор за потребителски кредит №***, в който като страни са посочени "Форуком и Компания" ООД като кредитодател и ответникът Д.С. като кредитополучател, с предмет предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 500 лв., срок за погасяване на кредита – 6 равни месечни вноски от по 93,35 лв., лихвен процент по кредита – 40,00%; годишен процент на разходите – 49, 02%, като общо дължимата сума е определена на общо 560,09 лева с последна падежна дата – на 25.11.2017 г., съгласно приложения към договора и също неподписан погасителен план. В договора за кредит се съдържат данни за ответника-имена, ЕГН, постоянен адрес. Приложени са стандартен европейски формуляр, общи условия на договора за кредит и заявка, които също не са подписани. В т. 2.4. от ОУ е предвидено, че договарянето между страните се осъществява чрез средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уеб-сайт и телефон. В Общите условия е записан механизмът, по който се сключват онлайн договорите като съгласно т. 2.6. от ОУ сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента – кредитополучател, който попълва формуляр за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на "Форуком и компания" ООД, в който попълва данни относно самоличността си – три имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка,

*** на кредитополучателя е необходимо същият да изпрати цифров код под формата на кратко текстово съобщение /СМС/ до дружеството /чл. 2.8/; за да се пристъпи към сключване на договора за потребителски кредит, е необходимо дружеството да е одобрило отпускането на кредита на клиента и да го е информирало за това чрез изпращането на електронна поща или СМС /чл. 2.11/; в случай че кредитополучателят е одобрен, договорът за потребителски кредит, заедно с Общите условия и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, се изпраща от дружеството на неговата електронна поща /чл.

2.12/. Считано от момента на получаване на съгласието на дружеството да предостави кредита и на документите по т. 2.12., клиентът разполага с 24 часа за потвърждаване на сключването на договора /чл. 2.13/; след като кредитополучателят потвърди, че е запознат и приема договора, заедно с Общите условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, се счита, че между кредитополучателя и "Форуком и компания" ООД има сключен договор за потребителски кредит /чл. 2.14/. В чл. 2.16. е предвидено, че отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на договора, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му сметка или чрез системата на Изи Пей, ако е избрал този начин за получаване на сумата по кредита.

Представена е извадка от ел. кореспонденция по електронна поща между "Форуком и компания" ООД и "Изипей" АД, в която последното на запитване на "Форуком и компания" ООД потвърждава, че сумата от 500 лв. е усвоена от лицето Д.С. по системен код *** на 26.05.2017г.

Възприемайки гореизложената фактическа обстановка по делото, настоящият въззивен състав съобразява, че с оглед предмета, страните /кредитодател е небанкова финансова институция, а кредитополучател е физическо лице/, правата и задълженията, както начина за сключване на твърдения процесен договор, са приложими ЗЗД, ЗПК и ЗПФУР.

В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал. 4 ЗПФУР.

Следователно сключването на твърдения договор за кредит се финализира с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение от кредитополучателя до дружеството-кредитор посредством електронната страница на кредитодателя каквото е изискването на т. 2.13. и 2.14. от Общите условия, следва да се приеме, че клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. За това обстоятелство обаче по делото не са представени нито на хартиен носител, нито в електронен вид доказателства /същото не е било и обявено от РС за безспорно между страните в изготвения доклад по делото по чл. 146 ГПК – напротив дадени са изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за изразено съгласие на ответника за сключване на договор за кредит/.

По делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца за изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно чл. 2.13. от ОУ в срок от 24 часа. Представените индивидуален договор, стандартен европейски формуляр, заявка и общи условия на хартиен носител, които не носят подписа нито на ответника, нито на представител на кредитодателя, като с оглед горепосочения неприсъствен начин на възникване на правоотношението и клаузата на чл. 2.13 и 2.14 от ОУ е несъмнено, че същите не биха могли да възпроизвеждат електронното изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Освен това не е установено чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответника. По делото не са представени доказателства за това ответникът да е автор на електронните заявки по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. С оглед представените доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични данни в системата на кредитодателя е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване на чл. 180 ГПК, едностранно извършеното от кредитодателя вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор, общи условия и стандартен европейски формуляр, заявка на хартиен носител е положен електронен подпис от ответника.

По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР кредитодателят е могъл да извърши запис на изявлението-съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно чл. 2.13. и 2.14. от ОУ, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и е обяснимо и закономерно ищецът да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно чл. чл. 2.13. и

2.14. от

ОУ. Така е ясно, че различните етапи от регистрацията и функционирането на подобни електронни услуги са достъпни и за доставчика на услугата, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и също той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, и фактически те биха имали необходимата доказателствена стойност на хартиен носител, респ. в електронен вид доказателства по смисъла на ГПК, но такива както се посочи съгласно чл. 2.13. и 2.14. от ОУ липсват по делото. Затова следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават въззивния съд да приема, че между страните по делото не е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние.

На второ и самостоятелно основание, доколкото се твърди договор за заем, съдът приема, че няма сключен договор за заем. Заемът е реален договор съобразно чл. 240 от ЗЗД - фактическият състав на същия изисква освен постигане съгласие между страните, също така предаване и получаване на даваната сума. В настоящия случай по делото няма доказателства, че процесният заем като сума е предаден от „Форуком и Компания"

ООД на кредитополучателя Д.С.. Представената извадка от ел. кореспонденция по електронна поща между "Форуком и компания" ООД и "Изипей" АД, не удостоверява нареждането на сумата до третото лице „Изипей" АД от страна на кредитодателя, а още по-малко доказва получаването на сумата по твърдения заем от страна на кредитополучателя - няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не съдържа всички данни за кредитополучателя; не носи подпис на ответника; няма изявление на ответника, че приема сумата; липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя. В случая въпросната сума не е преведена по лична сметка на Д.С., а е следвало същата да я получи чрез системата на "Изи пей"АД, съобразно общите условия към договорите на „Форуком и Компания"