Решение № 966 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20221100901031 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „СНС Т.” ЕООД, ЕИК ******* твърди, че на 11.05.2017 г. е сключил договорза сътрудничество с ответника „ВГ” АД, ЕИК *******, по силата на който страните са се съгласили всяка една от тях да извършва за другата страна посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития, наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на Република България (чл. 1, ал.1 от договора). В чл. 4, ал. 1 от договора е било записано, че при сключване на сделка за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот, страната, сключила сделката, дълживъзнаграждение на страната, която е посредничила за сключването й. Сочи, че възнаграждението се определя между страните за всяка конкретна сделка и се записва в изрично писмено споразумение или протокол.

Съгласно чл. 4, ал.3 от договора, възнаграждението по чл. 4, ал.1 се дължи между страните само когато за конкретна услуга по чл. 1, ал.1 от договора има реално сключен и влязъл в сила договор и само след като дължимото възнаграждение от клиента (наемател) бъде реално заплатено на съответната страна.

Излага, че е посредничил на ответника, като е сключил договор за кетъринг за мероприятие с клиент на изпълнителя. С приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество страните са констатирали, че е извършено такова посредничество от страна на ищеца, в резултат на което клиент на изпълнителя е сключил договор за кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47 754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС. След съставяне на протокола, в същия ден (на 09.06.2017 г.), ищецът е издал фактура № 1000000273/09.06.2017 г. в размер на 57 305,82 1 лева с основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“ и я е връчил на ответника за плащане. Ответникът е приел фактурата, осчетоводил я е и е извършил частични плащания - на 06.07.2017 г. в размер на 10 000 лева и на 14.08.2017 г. в размер на 5 000 лева. Остатъкът от фактурата в размер на 42 305,82 лева не е бил платен.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 42 305,82 лева, представляваща неплатен остатък от комисионно възнаграждение за посредничество при сключен договор за кетърингова услуга.

Поради реализираното закъснение в плащанията, претендира на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава, която след изменени на иска, изчислява в размер на 12 868,02 лева, дължима за периода от 07.06.2019 г. до 05.06.2022 г., върху остатъка от главницата по фактурата (42 305,82 лева - след извършените частични плащания). Моли да му бъде присъдена и законна лихва върху главницата от 42 305,82 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „ВГ” АД, ЕИК *******, е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва твърдението, че дължи плащане на възнаграждение в полза на ищеца въз основа на представения договор за сътрудничество и протокола към него или на друго основание.

Оспорва съществуването на сочения от ищеца договор, както и протокола относно приемане на работата.

Не оспорва, че ищецът е осъществил посредничество по сключване на договор между него и трето лице, но твърди, че това е осъществено по предходен договор, който не може да уточни и по който е извършено плащане.

Евентуално сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за сътрудничество от 11.05.2017 г. възнаграждението се дължи само и единствено при наличието на следните две кумулативно дадени условия: за конкретната услуга да е налице реално сключен и влязъл в сила договор и дължимото възнаграждение от клиента (наемателя) да е било реално заплатено на съответната страна. Поради посоченото счита, че за да се дължи възнаграждение от него в полза на ищеца, следва клиентът, с който „ВГ“ АД е сключил договор за кетъринг, да е заплатил изцяло възнаграждението по него. Заявява, че не е получил плащане по процесната услуга, поради което намира, че задължението му не е изискуемо.

Счита, че от исковата молба и представените към нея писмени доказателства не може да бъде направен извод за конкретен договор за кетъринг, както и кой е клиентът по него.

Сочи, че е встъпвал в многобройни договорни отношения, поради което е невъзможно да се презюмира за сключването на кой точно договор за кетъринг ищецът е посредничил преди повече от 5 години.

Оспорва представителната власт на Е.Й.К., която е подписала процесния договор за сътрудничество и протокол към него. Оспорва и автентичността на посочените документи, 2 като счита че не са подписани от Е.К., във връзка с което оспорва авторството им.

Заявява, че Е.Й.К. никога не е била упълномощавана за сключване на търговски сделки от името и за сметката на „ВГ“ АД, нито от г-жа М.А. в качеството й на представляващ дружество към 2015 г., нито от което и да е друго физическо или юридическо лице, което е имало качеството на представляващ дружеството.

Излага, че съгласно представеното нотариално заверено пълномощно, правните и фактически действия, за които на Е.К. е предоставена представителна власт, са изрично посочени и те са свързани само с представителство на „ВГ“ АД пред длъжностни лица на кредитни институции/банки и техни клонове, с цел реализиране на изрично посочени действия и постигането на конкретни резултати. Пълномощното, послужило като средство за легитимация на представителната власт на Е.К., не включвало сключването на сделки и встъпването в търговски правоотношения от името и за сметката на дружество „ВГ“ АД.

Обобщава, че между него и ищеца не съществува валидно облигационно правоотношение, с оглед на което твърдяната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, което прави исковете неоснователни.

Оспорва и претенциите за лихви като неоснователни. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихви.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът в срок е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва твърденията на ответника, че договорената услуга не е извършена, а за ответника не е възникнало задължение за плащане.

Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба пояснява, че е осъществил посредничество и е оказал съдействие за организиране на кетъринг и гала вечеря по възлагане от „С.Н.Л.-В.К.“, ЕИК *******, във връзка с провеждане на 40-ти Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на Международна организация по лозарство и винарство в сградата на хотел „М.ела“, гр. София, бул. „******* за периода 29.05.2017 г. - 02.06.2017 г.

Твърди, че „С.Н.Л.-В.К.“ е сключило два договора с „ВГ“ АД в тази насока, като единият е за организиране на кетъринга, а другият за гала-вечерята, като ответникът е получил плащания от Сдружението, поради което се е осъществил фактическият състав на чл. 4, ал.

3 от процесния договор.

Намира, че с представения протокол за извършена услуга към договора ответникът е признал настъпването на всички условия за изискуемост на посочената като дължима сума, респективно по този начин изявлението му съдържа и признание за осъществяването на предпоставките по чл. 4, ал.3 от договора.

Твърди, че ответникът е приел и осчетоводил фактура № 273/09.06.2017 г., която съдържа изявление за извършената посредническа услуга и точно отразява уговорките в процесния договор и протокола от 09.06.2022 г., с който се отчита и изпълнението по договора.

3

Обобщава, че ответникът не само е приел изпълнението на услугата, но и е извършил частични плащания на дължимото възнаграждение, обективирано и във фактура № 273/09.06.2017 г., както следва: на 06.07.2017 г. е заплатил 10 000 лева, а на 14.08.2017 г. - 5 000 лева, поради което намира, че ответникът не оспорва, а признава дължимостта на процесното възнаграждение и е извършил частично изпълнение по него и то - два пъти.

Оспорва твърденията на ответника, че договорът от 11.05.2017 г. между страните е сключен от лице без представителна власт. Сочи, че ответникът не е направил възражение за извършени действия без представителна власт своевременно, а далеч след узнаване за сключената сделка - след като е сключен договорът от 11.05.2017 г. са сключени и договорите със „С.Н.Л.-В.К.“ чрез същия пълномощник, предоставени са договорените услуги, съставен е протокол за отчитане на изпълнението и определяне на дължимото възнаграждение, приета и осчетоводена е фактура, извършени са две плащания по нея — на 06.07.2017 г. и на 14.08.2017 г. Счита, че дори да се приеме, че сделката е сключена без представителна власт, то ответникът е узнал за нея и не се е противопоставил веднага, а напротив, приел я е за валидна и е започнал да плаща по нея.

Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност за претендираните лихви.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на ИМ, като оспорва поясненията на ищеца в ДИМ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен между страните по делото на 11.05.2017 г. договор, по силата на който те са се съгласили, всяка една от тях да извършва за другата страна посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития, наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на Република България (чл. 1, ал.1 от договора). В чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че при сключване на сделка за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот, страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е посредничила за сключването й. Възнаграждението се определя между страните за всяка конкретна сделка и се записва в изрично писмено споразумение или протокол. Съгласно чл. 4, ал.3 от договора, възнаграждението по чл. 4, ал.1 се дължи между страните само когато за конкретна услуга по чл. 1, ал.1 от договора има реално сключен и влязъл в сила договор и само след като дължимото възнаграждение от клиента (наемател) бъде реално заплатено на съответната страна.

Съгласно приетата от съда СГЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, подписът за ответника, който съгласно отбелязването в документа е на Е.К., пълномощник на ИД, е отпечатък положен с тампонен печат на подпис, т.е. така нареченото факсимиле.

С приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество страните са констатирали, че е извършено посредничество от страна на ищеца-изпълнтел, в резултат на което клиент на ответника-възложител е сключил договор за кетъринг мероприятие с 4 възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47 754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС. Относно подписа на ответника възложител се установи идентична на горната хипотеза.

След съставяне на протокола, в същия ден (на 09.06.2017 г.), ищецът е издал фактура № 1000000273/09.06.2017 г. в размер на 57 305,82 лева с основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“, когато я е връчил на ответника за плащане, по което не се спори.

По делото е изслушано заключение на ССЕ – основно и допълнително, което е установило, че ответникът е приел фактурата, осчетоводил я е, използвал е данъчен кредит и е извършил частични плащания - на 06.07.2017 г. в размер на 10 000 лева и на 14.08.2017 г. в размер на 5 000 лева. Остатъкът от фактурата в размер на 42 305,82 лева не е бил платен. С представен на ВЛ „Аналитичен регистър на сметка 401 „Доставчици”, неподписан от счетоводител и управител, за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., в който с дата 12.12.2022 г. е била извършена корекция по процесната фактура, като е сторниран оборот по нея в размер а 42 305,82 лв. При съпоставка на издадените от ищеца и осчетоводени от ответника фактури, съотнесени към извършените плащания от „С.Н.Л.-В.К.“, за осъществения кетъринг ответникът е издал на третото лице 2 фактури: фактура № 244/08.06.2017 г. с основание „кетаринг“ на обща стойност 84 394 лв., по която са извършени плащания на 17.10.2017 г. 35 000 лв. и на 22.11.2017 г. – 35 000 лв., както и фактура № 5243/01.06.2017 г. за сумата 43 194,97 евро, с ДДС 84 394,97 лв., заплатена на 29.05.2017 г., с основание „предлащане“, която обаче съгласно счетоводните записвания се отнася именно към кетъринга.