Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 11.11.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 271/2021
Вид
Решение № 176
Подписан
11.11.2021
В сила
24.03.2022
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Нова Загора, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100271 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауьр“, представлявано от Р.И.М.-Т., чрез адв.Г.И. Х. против П.С.С., с ЕГН **********, и адрес: гр.София, ул.„Св. Св. Кирил и Методий“ № 80, ет.2, като длъжник в размер на 9429.53 лв. главница и 2873.38 лв. лихва, представляващи неизплатено задължение, възникнало на основание Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и ответника като кредитополучател.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2021 г., със съобщение на съда били уведомени за постъпило възражение от длъжника П.С.С., срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1070/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Посочва се, че вземането е възникнало на основание „Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и П.С.С. - кредитополучател.

Съгласно чл.1 от договора, банката одобрила и предоставила на ответника, потребителски кредит в размер на 10000.00 лв., кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: BG 57 UBBS 80021032201840, c титуляр - П.С.С..

Целта на отпуснатия кредит, видно от чл.2 на сключения договор, била за „покриване на потребителски нужди“.

С предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на посочената разплащателната сметка, „ОББ“ ЕАД изпълнила задължението си по договора.

1

Твърди се, че отпуснатия кредит от 10000.00 лв. бил усвоен изцяло от кредитополучателя.

Сочи се, че съгласно чл.8, срокът на действие на договора е 60 месеца от датата на първо усвояване по кредита или за период от 10.05.2015 г. до 10.04.2020 г., като кредитополучателят трябвало да погаси усвоения кредит на 59 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 223.38 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 223.14 лв., както било по погасителния план, неразделна част от договора, но П.С. заплатил само три вноски за погасяване на кредита, с което намалил кредитното задължение до 9561.43 лв.

Чл.7, ал.1 от договора предвиждала, при просрочие на плащането по главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, Банката да олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В настоящото производство лихвата за просрочие била претендирана в размера на законната лихва.

Чл.16, ал.1 от договора предвиждала, че кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в 14 дневен срок от подписването му, като изпрати до Банката уведомление на хартиен или друг носител, до който тя има достъп. Кредитополучателят не направил отказ от сключения договор, а напротив, сумата на кредита била усвоена, използвана, съгласно целите на договора и частично погасена.

С текста на чл.16 страните се били споразумели, че банката може да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.

Посочва се, че на 31.01.2018 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към П.С.С.. Прехвърленото вземане към ответника било подробно описано под № 42362 в приложение № 1, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, имена, ЕГН на длъжника и дължима сума по пера.

За периода от 31.01.2018 г., до 19.02.2021 г., нямало постъпили суми по сметка на „ЕОС МАТРИТКС“, за което представят служебна бележка от счетоводната система на дружеството.

Към настоящата искова молба прилагат и уведомление към ответника за извършената цесия, подписано по пълномощие от адв.Г.Х..

Относно изискуемостта на вземането се излага следното:

На 10.04.2020 г. бил настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл.11 от договора, като считано от тази дата вземането на ищеца било изцяло дължимо.

Или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск бил обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство 13.08.2020 г., по което била издадена процесната заповед за изпълнение.

2

На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответникът не бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

Моли съдът да им присъди направените в настоящото исково производство разноски за държавна такса и адв.възнаграждение, както и да се произнесе по разноските в заповедното производство за държавна такса и адв.хонорар.

Ищецът е приложил писмени доказателства по опис.

Заявява се, че не поддържат исковите претенции за разликата до тези, за които е била издадена заповед за изпълнение, което не променя идентичността на вземанията им спрямо заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.М.Л. Л., в който заявява, че счита исковата молба за недопустима, неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.

В отговора на исковата молба ответникът сочи, че ищецът иска установяване на вземане към ответника в производството, следните суми: 9429.53 лв. главница, 2873.38 лв. лихва за забава /в размер на законната лихва/ върху главницата, за периода 13.08.2017 г. до 13.08.2020 г. по Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва /сключен с „ОББ“ АД/, а в заповедта за изпълнение ищецът претендира следните суми: 9561.43 лв. за главница и 4537.80 лв. лихва, следователно за част от претенцията си, ищецът очевидно се е отказал и поради тази причина заповедта за изпълнение следвало да бъде обезсилена в тази част и да му бъдат присъдени разноски съобразно обезсилената част. Това било така, тъй като между заповедното и исковото производство следвало да има пълна идентичност между претенциите и лицата.

Моли издадената Заповед № 624 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20202220101070/2020 г. да бъде обезсилена в частта, за която ищецът не бил предявил иск, а именно за сумите от 131.90 лв. - част от претендиралата главница и сумата от 2 873.38 лв. - част от претендираната законната лихва. Претендира разноски съобразно с обезсилената част.

Относно основателността на иска ответника прави следните фактически твърдения, имащи отношение към предмета на делото:

На първо място: Никъде ищецът не бил доказал, че сумата, предмет на договора за потребителски кредит с фиксирана лихва от 27.04.2015 г., била изплатена от страна на първоначалния кредитор, на П.С.. Оспорва, че процесната сума е изплатена на ответника и кредитът е усвоен от него в твърдяния размер.

На второ място: Оспорва ищецът да притежава качеството на носител на процесното вземане. Оспорва, че били извършени реални цедирания на сумата, предмет на настоящото исково производство.

Дори и да се приемело обратното, то договорът за цесия между „ОББ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, би бил недействителен на различни основания:

3

1. Защото не била уговорена цена между страните за прехвърленото вземане.

2. Поради това, че от Приложението към Рамковия договор /което би следвало да съдържа информация какво точно се прехвърля/ - липсвала каквато и да била индивидуализация на прехвърленото вземане: не бил посочен номер на кредита, имена и данни за длъжника по договора за кредит, сумата която дължи, размер на отпуснатата главница, „дата на усвояване на сумата“ и т.н.

На трето място: Сключеният договор за кредит бил недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, на следните основания:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорите за потребителски кредити се сключвали в „писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“.

Това изискване и по-конкретно размерът на шрифта не бил спазен, което правело договорът за потребителски кредит недействителен, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизтатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.

Конкретният договор не съдържал такъв погасителен план, което също го правело недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.11, т.20 от ЗПК „наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“. Това изискване също не било спазено, което правело договора недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая ставало въпрос за неоснователно обогатяване по Закона за задълженията и договорите и искът следвало да бъде предявен на това основание, а не на договорно, както в случая бил предявен.

На четвърто място: Оспорва, че ответника е уведомен надлежно за цедирането на сумата, предмет на договора за потребителски кредит за фиксирана лихва. Оспорва, че ответника е уведомен от цедентите или от упълномощени от тях лица.

На база гореизложеното, моли съдът да задължи ищеца да представи в оригинал известието за доставка и уведомлението за цесия, изпратени до ответника. В случай, че ищецът не изпълни указанията на съда, моли тези документи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, и/или съдът да приеме, че са налице 4 предпоставките на чл.161 от ГПК по отношение факта, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него, извършено от предишния кредитор от цедента; че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й, извършено от цедента.

Посочва също, че с оглед чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното уведомяване на длъжника. В случая това обстоятелство било недоказано, доколкото с настоящия отговор ответникът оспорвал истинността на представеното известие за доставка на уведомление за цесия.

На база гореизложеното, счита предявения срещу ответника иск за недопустим, тъй като ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нямал активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от Договор за цесия, за който цесионен договор доверителят ми не бил уведомен надлежно, а и не доказвал, че цедентът „ЕОС МАТРИКС“ надлежно е придобил вземането в твърдяния размер от „ОББ“ АД. След като ответника никога не е бил уведомяван от финансовата институция за извършената цесия, то цесиите нямали действие спрямо него.

Поради изложеното, моли съда да остави исковата молба без разглеждане и да прекрати прозводството по делото, поради липса на една положителна абсолютната процесуална предпоставка - процесуална легитимация на ищеца в процеса.