Определение № 414 от 19.12.2024, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Девин, 19.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Ц. Ю. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ.

Доспат, обл. Смолян, ул. А. м. № *, чрез пълномощник адв. Л. Й. С., с адрес гр. С., бул. Б. № 2*, вх.*, ет.*, ап.***, с която моли съда на основание чл.248 ГПК да измени Решение № 148/11. 11.2024г. по ГД № 354/2024г. по описа на Районен съд – Девин, в частта за разноските.

В молбата поддържа искане за изменение на решението, предвид направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на сторените от ответното дружество разноски по делото в размер 2 820.00 лева, на основание Наредба № 1/09.04.2004г. за МРАВ.

Моли съда да съобрази Решение от 24.01.2025г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-348/22г., според което Наредба № 1 за МРАВ не намира обвързващо съда приложение при присъждане на разноски по съдебните дела, а за всеки конкретен случай, след като е сезиран с възражение за прекомерност на разноските, съдът следва да прецени съответната фактическа и правна сложност на делото във връзка със изискванията за социална справедливост и нормален достъп до правосъдие, което е особено важно за производствата по трудови спорове.

По иска за отмяна на уволнението съдът е приел за еквивалентен размер на разноските сумата 1 000.00 лева, която моли да се намали, като се отчете ниска фактическа и правна сложност за уволнение по чл.328, ал.2 КТ, по който справедливия размер не може да надвишава сумата 400.00 лева.

По иска за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа съдът е определил дължимата разноски в размер 1 350.00 лева, на основание чл.7, ал.2, т.З от Наредба № 1. При определяне на този размер съдът не е съобразил, че времето през което ищецът е останал без работа до датата на приключване на съдебното заседание е четири месеца и че обезщетението за тези месеци е до размер 7 000.00 лева, което попада в 1 обхвата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1. Поради това счита, че за този иск не следва да се присъждат разноски повече от 300.00 лева.

Поради това моли съда, на основание чл.248, ал.1 ГПК да измени решението, в частта за разноските, като намали общия размер на дължимите разноски до размера на сумата 700.00 лева, без ДДС.

От насрещната страна е представен отговор, в срока по чл.248 ГПК, с която оспорва молбата по същество, съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В случая срещу ответника са предявени три обективно и субективно съединени искове по чл.344, ал.1 КТ: 1) Иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна като незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 31/24.06.2024г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация ЕООД, с която трудовия му договор е прекратен едностранно без предизвестие, на основание чл.286, ал.2 КТ, считано от 26.06.2024г.; 2) Иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на работата, изпълнявана до уволнението му „Ръководител на експлоатационен район и група в строителството“, с място на работа - Експлоатационен район 80 - Доспат, обл. Смолян и 3) Иск по чл.225, ал.1 КТ за осъждане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението му за 6 месеца в размер на 10 583.10 лева (6 месеца х 1 763.85 лева), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, договореното по делото адвокатско възнаграждение за исковете по чл.344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е в размер на 1 000.00 лева, което е близко до минималната месечна работна заплата за страната към настоящия момент.

По иска по чл.225, ал.1 КТ договореното по делото адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл.7, ал.1 от Наредба № 1 в размер на минималния адвокатски хонорар по чл.7, ал.2, т.З + начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредбата.

Неоснователно е твърдението в молбата на ищеца, че исковете по чл.344, ал.1 КТ не представляват фактическа и правна сложност. Отделно от това следва да се има предвид, че делото е в съд, различен от кантората на 2 адвоката, което предполага допълнително ангажирано време, разходи за гориво и т.н.

Поради това депозираната молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението, в частта на разноските се явява неоснователна и моли съда да я отхвърли на това основание.

Съдът, прие следното:

Молбата за изменение на решението е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и поради това е допустима.

С Решение № 148/11.11.2024г. по ГД № 354/2024г. по описа на Районен съд – Девин, съдът е отхвърлил предявените искове, с правно основание чл.357 КТ, във връзка с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от Ц. Ю. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. А. м. № *, представляван от пълномощник адв. Л. Й. С., със съдебен адрес гр. С., бул. Б.

№ ** А, вх. *, ет. *, ап. *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Смолян, ул. П. Р. Славейков № 2, представлявано от управителя инж. К. И. Т.: 1. Да се отмени като незаконно уволнението, извършено със Заповед № 31/24.06.2024г., с която работодателят е прекратил едностранно, без предизвестие трудовото правоотношение на Ц.

Ю. К., считано от 26.06.2024г., на основание чл.328, ал.2 КТ – поради сключен нов договор за управление; 2. Да се възстанови Ц. Ю. К. на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител на експлоатационен район и група в строителството“, с място на работа „Експлоатационен район - 80 – Доспат“, обл. Смолян; 3. Да се осъди „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК:

********* да заплати на ищеца обезщетение за цялото време, през което е останал без работа в резултат на уволнението му, но не повече от 6 месеца, равняващо се на размера на брутното му трудово възнаграждение, което е получавал преди уволнението в размер 1 763.85 лева месечно ( 6 х 1763.85 = 10583,10 лева), заедно със законната лихва от завеждане на делото 26.08.2024г. до изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Съдът е осъдил Ц. Ю. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. А. м. № *, със съдебен адрес гр. С., бул. Б. № ** А, вх. *, ет. *, ап. *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес гр. Смолян, ул. П. Р. Славейков № 2, представлявано от управителя К. И. Т. сторените в настоящото производство разноски по договор за правна защита и съдействие по списък по чл.80 ГПК:

1) по иска на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - 1000.00 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ; 2) по иска по чл.225, ал.1 КТ – 1 350.00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1/09.07.20043г. за МРАВ, в общ размер 2 820.00 (две хиляди осемстотин и двадесет) лева, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

В мотивите на решението в частта на разноските, съдът се е произнесъл по претенцията за разноски като е приел, че в тежест на ищеца следва се възложат сторените от ответното дружество разноски по договор за 3 правна защита и съдействие по списък по чл.80 ГПК: 1) по иска на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - 1000.00 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ; 2 ) по иска по чл.225, ал.1 КТ – 1350.00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1/09.07.2014г. за МРАВ, в общ размер 2 820.00 лева.

Съгласно съдебната практика, изложена в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страната може да измени решението в частта му за разноските.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При определяне размера на възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по - ниска по степен сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В трайно изложената съдебна практика на ВКС е прието, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма 4 право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл.