Определение № 22101 от 15.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22101 гр. С., 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110124790 по описа за 2024 година

„К.“ЕАД е предявило молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 9146/19.05.2025 по гр.дело №24790/2024, СРС, 49 състав в частта за разноските..

„А. Т.“ЕООД е предявило молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 9146/19.05.2025 по гр.дело №24790/2024, СРС, 49 състав в частта за разноските..

„К.“ЕАД твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер от 400 лева е прекомерно и несъответстващо на действителната фактическа и правна сложност на производството.Твърди, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен характер при определяне на адвокатското възнаграждение.Твърди, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано да размера от 200 лева.

„А. Т.“ЕООД също твърди, че е прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 459.66 лева.Твърди, че делото не представлява фактическа и правна сложност.поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 200 лева.

Ответникът по молбите Б. И. Х. чрез адв. Б. ги оспорва.

Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:

С Решение № 9146/19.05.2025 по гр.дело №24790/2024, СРС, 49 състав са уважени предявените от Б. И. Х. срещу „К.“ЕАД и „А. Т.“ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за 1 признаване на нищожността на договор за потребителски кредит от 02.01.2020 и на договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2020.С решението е осъдено „А. Т.“ЕООД да заплати на Б. И. Х. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 221.66 лева, като за горницата до пълния предявен размер от 1 773.28 лева искът е отхвърлен.

С решението е осъдено „К.“ЕАД да заплати на процесуалния представител на Б. И. Х. на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение. С решението е осъдено „А. Т.“ЕООД да заплати на процесуалния представител на Б. И. Х. на основание чл.38 от ЗА сумата от 459.66 лева.

Съдът намира, че са основателни възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направени от „К.“ЕАД и „А. Т.“ЕООД.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл38 от ЗА. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия..

Съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 2 съдебни заседания, на които не е присъствал процесуален представител на ищеца.Същевременно защитата по исковете срещу първия ответник е идентична със защитата спрямо втория ответник.Освен това защитата по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД включва произнасяне по нищожността на договора, т.е. по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД.В този смисъл защитата по чл.55 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД е идентична. Отделно от това исковете срещу двамата ответника са с ниска 2 цена.

С оглед на изложеното съдът намира, че по иска спрямо „К.“ЕАД адвокатското възнаграждение от 400 лева /204.52 евро/ следва да бъде намалено на сумата от 150 евро.

Съдът намира, че с оглед идентичната защита по всеки от двата иска в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение от по 150 евро или общо 300 евро. Съобразно уважената част от исковете срещу „А. Т.“ЕООД в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 168.75 евро.

Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде изменено като в полза на процесуалния представител на ищеца бъде присъдено адвокатско възнаграждение спрямо „К.“ЕАД в размер от 150 евро и спрямо „А. Т.“ЕООД в размер от 168.75 евро.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № № 9146/19.05.2025 по гр.дело №24790/2024, СРС, 49 състав, както следва:

ОСЪЖДА „К.“ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.“, да заплати на адв. Б. Б., процесуален представител на Б. И. Х., с адрес:гр.С., жк. „З. фабрика“, бл.20, вх.А, ет.3, ап.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 150 евро- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А. Т.“ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „Б.“, да заплати на адв. Б. Б., процесуален представител на Б. И. Х.,с адрес:гр.С., жк.

„З. фабрика“, бл.20, вх.А, ет.3, ап.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 168.75 евро- адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4