Решение № 57 от 05.01.2022, Софийски районен съд

РЕB.;ЕНA.;Е

№ ----- гр. С .E;ф ..;я, 05.01.2022 г.

В ИМ.О НА НАРОДА

СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в .F;D.; .1; .B; ..; .; .D; .E; заседание на ...; .5;ст .D; .0; .4; .5;с .5;т ..; .4; .5; .A; .5; .C; .2;р ..;

.F;р .5; .7; .4; .2; .5; х ..; .B;я .4; ..; .4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..;

.F;ър .2; .0; ..; .E; .4; ..; .D; .0; в следния състав:

СЪДИЯ: Цв. М. М. при участи.о на секр.аря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. М.

A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;

.4; .5; .B; .E; № 20211110149964 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7. ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 15. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. .6, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и отв.ницата Н. ЛЮБ. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на отв.ницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, ап. 5., с аб. № 1..24, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни см.ки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняван.о е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съотв.ния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 07.01.200. г., в сила от 14.01.200. г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в .0-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а съгласно тези от 0..02.2014 г., в сила от 12.0..2014 г., в .0-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интерн. страницата на продавача, ко.о отв.ницата не е сторила, по.и ко.о пр.ендира сумите, както следва: 1 175,-- лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г.; 4.,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до .0.04.201. г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлени.о по чл. 410 ГПК – 22.01.2019 г. до окончателното плащане, както и 90,7. лв., представляваща лихва за забава върху задължени.о за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.01.2019 г. /съобразно уточнение в о. с. з. на 21.10.2021 г./, за които суми по ч. гр. дело № .--5/2019 г. по описа на СРС, 172 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 0..02.2019 г. Пр.ендира и разноски.

В срока по чл. 1.1, ал. 1 ГПК отв.ницата Н. ЛЮБ. Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличи.о на облигационно правоотношение с ищеца с предм. продажба на топлинна енергия. Поддържа, че по делото следва да се имат 1 предвид разпоредбите на ЗЗП, който се явява специален по отношение на ЗЕ и се прилага с предимство. Конкр.но се позовава на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като твърди, че в тежест на ищеца е да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от нейна страна, като в противен случай се касае за непискана услуга, чи.о заплащане не дължи. Сочи, че с решение № .77/1..04.201. г. по адм. дело № 1.72/2016 г. по описа на ВАС, . отделение, М.одиката за дялово разпределение е отменена като незаконна, по.и ко.о начислените въз основа на нея суми за цена на топлинна енергия се явяват недължими. Заявява, че служебно начислените суми следва да бъдат обявени за недължими, тъй като с исковата си молба ищецът се позовава на извършен реален отч.. Заявява, че не са представени доказателства за изправност на уредите за измерване на топлинна енергия, а извършван.о на прихващане със стари задължения е недопустимо, тъй като не е дала съгласи.о си за това. Оспорва да е изпаднала в забава, тъй като не са представени доказателства за публикуване на фактурите на сайта на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Пр.ендира и разноски.

Тр.ото лице – помагач на страната на ищеца „Б..“ ООД изразява становище, че разпределени.о на топлинна енергия през процесния период е законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2.5, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че при очертаване предм.а на делото настоящият съдебен състав е взел предвид обстоятелството, че решение № 65676 от 11.0..2020 г., постановено по гр. дело № 1.109/2017 г. по описа на СРС, 172 състав, не е било предм. на въззивна проверка в производството по в. гр. дело № 1.591/2020 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, в неговата отхвърлителна част, по.и ко.о по отношение на нея то е влязло в законна сила. .о защо, съдът приема, че предм.ът на настоящото дело след връщан.о му за второ разглеждане не обхваща отхвърлителната част на решени.о, постановено при първото разглеждане на делото, а единствено предявените главни искове за цена на топлинна енергия в размер на 1 175,-- лв. за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г. и цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4.,50 лв. за периода от 01.12.2015 г. до .0.04.201. г., както и акцесорния иск за лихва за забава върху задължени.о за цена на топлинна енергия в размер на 90,7. лв. за периода от 15.09.2017 г. до 04.01.2019 г. /в частта, която е била предм. на въззивно обжалване/, очертани по размери и периоди по начина, отразен в доклада на съда от 0..09.2021 г. и настоящия съдебен акт.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 15. ЗЕ.

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца наличи.о на облигационно правоотношение с предм. продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължени.о си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в пр.ендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сг.ата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с ко.о е сключен договор, при ко.о е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 15., ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лиц.о, на ко.о е учредено 2 ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съотв.ния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том LLXXX., нот. дело № 27200/1994 г., заявление с вх. № П-16----/10.11.2015 г. до Изпълнителния ***ор на „...“ ЕАД за отписване на погасени по давност задължения за консумирана топлинна енергия, споразумение от 10.11.2015 г., искова молба по гр. дело № 1.624/2017 г. по описа на СРС, 161 състав, както и списък, представляващ неразделна част от протокол от 12.09.2002 г. за проведено общо събрание на .ажната собственост, находяща се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, подписан от отв.ницата, чи.о авторство не е оспорено и надлежно опровергано по делото, съдът приема за установено, че включително и в рамките на исковия период отв.ницата Н.

ЛЮБ. Д. се легитимира като изключителен собственик на процесния недвижим имот. Найнапред, от представения нотариален акт за продажба от 07.12.1994 г. /л. 21-2. от делото/, който съгласно чл. 17. ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че Н. ЛЮБ. Д. е придобила собствеността върху апартамент № 5., находящ се в (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к.

„Л.-.“, бл. .02, вх. В, .. 12, ведно с мазе № ., таван № 29 и 1,----- % идеални части от общите части на сг.ата и правото на строеж върху държавно място. Нещо повече, обстоятелството, че е станала собственик на имота, предм. на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том LLXXX., нот. дело № 27200/1994 г., впоследствие отв.ницата Д. е манифестирала и пред „...“ ЕАД, подавайки заявление за отписване на погасени по давност задължения за консумирана топлинна енергия /л. 24 от делото/, отнасящи се за процесния имот, както и подавайки пред С.йски районен съд искова молба, с която се пр.ендира недължимост на такива, също отнасящи се за процесния имот. Следва да се отбележи, че представеният по делото списък на .ажните собственици, в който Н.Д. се е подписала като представител на апартамент № 5. в процесната сг.а – Е.С., на който съотв.ства процесният абонатен № 1..24, също поражда индиция, че към този момент – 12.09.2002 г. посоченото лице е било собственик именно на посочения апартамент. Отделно от това, изрично признание в тази насока е обективирано и в подписаното между страните споразумение от 10.11.2015 г. /л. 25-26 от делото/, по силата на ко.о отв.ницата се е задължила да заплати на „...“ ЕАД дължимите суми за цена на топлинна енергия и лихва за забава, също отнасящи се за апартамент № 5., но за период преди процесния. В същото време по делото няма данни за осъществено впоследствие прехвърляне на същия или учредяване на ограничено вещно право на ползване върху него в полза на тр.о за спора лице, по.и ко.о следва да се направи извод, че включително и в рамките на исковия период отв.ницата Н.Д. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 5., а с това тя е имала и качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, по.и ко.о се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила .0 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приеман.о на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото нито се твърди, нито се доказва отв.ницата Н.Д. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия, или да е предложила сключван.о на индивидуално писмено споразумение с ищеца, по.и ко.о съдът 3 намира, че същата ги е приела. .о защо, с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния имот, съдът приема, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 1.. ал. 1 ЗЕ, разпределени.о на топлинна енергия в сг.а - Е.С. се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сг.ата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 1.9а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сг.а – Е.С. се разделя на топлинна енергия, отдадена от сг.ната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сг.а – Е.С. – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сг.а – Е.С., при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на .ажната собственост от 12.09.2002 г. и списък към него, договор от 1..09.2002 г., представените индивидуални справки, а с оглед изводите в констативната част от заключени.о по съдебно-техническата експертиза през процесния период дейността по индивидуално измерване на потреблени.о на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сг.ата, находяща се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, е била извършвана от тр.ото лице – помагач - „Б..“ ООД.