Решение № 574 от 12.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Плевен, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430201468 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Н. Й. Р., с ЕГН: ********** от с.

******** , ул. „****** ******“ № *** чрез адв. Н. К. от АК – Велико Търново против наказателно постановление № 25-0940-000096 от 11.07.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Пордим, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложил на Н. Й. Р., глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е депозирано становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н. К. от АК – Велико Търново, с което се моли да се отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй 1 като счита, че товарът не е бил необезопасен, тъй като ремаркето е конструирано по начин, който е непозволявало изписването на товара и не са били налице опасни неизправности при укрепването му.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява и не изпраща предтсавител.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 25-0940-000096 от 11.07.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Пордим, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA Акт № 330578 за установяване на административно нарушение съставен на дата 02.07.2025, от който е видно, че:

На 02.07.2025 г. около 16:50 часа, на ПП3, км67 + 022, разклон Славяново посока гр. Бяла, управлява товарен автомобил „Влекач Мерцедес Арокс“, с рег. № *********, с прикачено полуремарке „Мюлер“, с рег. № *********, като извършва следното нарушение: -Превозва товар пшеница, който не е покрит. Нарушението е във връзка с Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозите издадени от министъра на транспорта. Приложение номер 1 към чл. 9, ал. 4, точка 10.6.2. Липсва покривало върху превозвания товар.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

2

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните ОД НА МВР, съответно подведомствените им Районни полицейски управления.

Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.

52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Е. К. М. и в същия е отразено, че заема длъжността старши полицай при РУ – Пордим в ОДМВР Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е. К. М. и на свидетелката К. М. И. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. К. М. и К. М. И., съдът намира, че 3 същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е възприел факти по време на извършване на нарушението и при извършване проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от тях факти и обстоятелства.

Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания в съдебно заседание и приема същите за достоверни и правдиви.

Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по пътищата участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва:

1.да не създават опасност за участниците в движението;

2.да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и

3.да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство.

А според ал. 4 на цитираната правна норма министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.

Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието „товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства.

С тази наредба също така се определят:

1.задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите;

2.изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им;

4

3.видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и

4.контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата.

Нормата на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда.

Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.

А съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както следва:

1.незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи;

2.значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него и

3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на 5 наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от:

1.петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара;

2.хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара и

3.хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.

Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя Н. Й. Р. е вменено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар, представляващ пшеница, който не е покрит и изпада от полуремаркето по пътното платно, с което създава опасности за движението.

Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на задължение за укрепване на товари, които могат да създадат опасности за движението, каквото изискване е регламентирано в наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно - Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.

В обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган също е приел, че се касае за управление на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара, като е квалифицирал нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно същата разпоредба.

Приложената от наказващият орган разпоредба, предвижда налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен товар.

Изискването товарите да бъдат укрепени е регламентирано в нормата на ал. 2 на чл. 1 от посочената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентираща, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда, като в разпоредбата на чл. 3 от същата наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно 6 изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/.

В случая правилно и законосъобразно, както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за укриване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.