Определение № 463 от 18.09.2020, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 463

17.09.2020 г.

Апелативен съд – Варна

Град Варна

I състав

На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Вилиян Г. Петров

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20203001000402 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на ЗКПУ "Кипра", ЕИК 813082998, със седалище и адрес на управление с. Кипра, община Девня, представлявана по пълномощие от адв. К.С. от ВАК, срещу решение № 323/28.05.202г. в частта с характера на определение, постановено по т. д. № 1748/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение №262/13.04.2020г.

В частна жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като ищецът е направил искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски само за обезпечително, но не и за исково производство, и не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Твърди се също, че неправилно размерът на сумите за разноски е определен не само съобразно уважената и отхвърлената част от иска, разгледан по същество, а и при съобразяване на прекратената част от първоначално предявената осъдителна претенция. Искането е за отмяна на определение, като се постанови друго, с което да се намалят присъдените разноски в полза на ЕТ „БГ Агро - Арам Каичикян“ - гр. Варна на 492.96 лв. и се увеличи сумата, за която е осъден частния жалбоподател от 3 378.02 лв. на 4 266.75 лв.

Насрещната страна ЕТ „БГ Агро - Арам Каичикян“ - гр. Варна, ЕИК 813145624, на когото е редовно връчен препис от жалбата, не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е 1 процесуално допустима.

Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 1748/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на ЕТ „БГ Агро – Арам Каичикян“ - гр. Варна, срещу ЗКПУ "Кипра", с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата 132 922.23 лв., претендирана като дължима незаплатена цена за доставка на стоки в периода от 08.06.2016г. – 13.05.2018г., за които са издадени седем броя данъчни фактури, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и сумата 43 954.47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от изтичане на срока по чл. 303 а, ал. 3 ТЗ или до 17.10.2019г.

По делото е установено и не се спори, че в хода на процеса, а именно на 05.12.2019г., ответникът е заплатил на ищеца сумата 51 710.29 лв., представляваща цена за доставка на стоки по фактура № 1851/13.05.2018 г. – 28 080 лв. и фактура № 1854/13.05.2018г. – 23 630.29 лв. Осъщественото от ответника доброволно, извънсъдебно плащане е мотивирало ищеца да оттегли исковете по отношение на погасената част от паричните задължения и производството за оттеглената част е прекратено, на основание чл. 232 ГПК. С влязло в сила решение № 262/13.04.2020г. по т. д. № 1748/2019г. по описа на ВОС исковете в частта, за която съдът не е десезиран с оттегляне на иска, са частично уважени. При произнасяне по отношение на отговорността за разноски по правилата на чл. 78 ГПК, първоинстанционният съд е направил съответните изчисление не само съобразно уважената и отхвърлената част от разгледаните по същество искове, но и при съобразяване на прекратената част от първоначално предявената осъдителна претенция.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че въпросът за отговорността на частния жалбоподател за направените съдебно – деловодни разноски за обезпечително и исково производство, не само с оглед уважената, но и съобразно прекратената част от иска, е правилно разрешен от окръжния съд, в съответствие със закона, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 във вр. ал. 2 ГПК, като съображенията за този извод са следните:

Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на спора и дали той е предизвикан от поведението на 2 ответника. По аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца, при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството, по правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, а последният има право да репарира от насрещната страна направени от него разноски в случаите, когато след предявяването на иска, поради новонастъпили факти и обстоятелства, независещи от поведението на ищеца, предявените от него права се погасят.

В конкретния казус, ответникът е станал причина за завеждането на делото за уважената и за прекратената част от иска и е погасил доброволно част от паричните задължения в хода на процеса, при което посочените по –горе правила намират приложение. Искането за присъждане на разноски за исково и обезпечително производства е надлежно заявено от ищеца още в исковата молба / лист .4 от първоинстанционното дело/. Извършването на съдебно – деловодни разноски в размерите, съобразени от ВОС, е доказано със съответните доказателства. Соченото в жалбата обстоятелството, че ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, е ирелевантно за настоящия спор. По аргумент от мотивите и диспозитива по т. 8 от ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, липсата на списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото.

По изложените съображения, и като прецени, че при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивни правни норми, а изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и с постановената задължителна практика на ВКС, съставът на въззивния съд намира, че същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 323/28.05.202г. в частта с характера на определение, постановено по т. д. № 1748/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на ЗКПУ "Кипра", ЕИК 813082998, със седалище и адрес на управление с. Кипра, община Девня, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4