Решение № 308 от 05.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 308

*****, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000411 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на “Еуротрейдинг Коструциони” ЕООД- *****, ЕИК 203300396, представлявано от адв. В. Ч. от АК- *****, срещу решение № 151/14.04.2025 г., постановено по т. д. № 402/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу П. И. С. от *****, ЕГН **********, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 27 000лв., представляваща дадена на отпаднало основание продажна цена на МПС- „ФИАТ-500“ с рег. № ***** по развален поради скрити недостатъци на вещта договор за покупко – продажба от 19.07.2023г.

2./ иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, за присъждане на сумата 361.80 лв., представляваща нотариална такса по прехвърляне на МПС „ФИАТ-500“ с рег.№ ***** по процесния договор,

3./ иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, за присъждане на сумата 283.30 лв., представляваща заплатен местен данък по прехвърляне 1 на МПС „ФИАТ-500“ с рег.№ *****,

4./ иск с правно основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. 82 от ЗЗД за присъждане на сумата 140лв.- имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба от сторени разходи за извършена диагностика на МПС „ФИАТ-500“ с рег. № *****, ведно с предявените акцесорни претенции за законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Въззивникът релевира оплаквания са неправилност на обжалваното решение поради противоречие със закона и необоснованост. Основните оплаквания са срещу правилността на направените от първата инстанция изводи, че посочените в исковата молба недостатъци не са скрити по смисъла на закона и е било възможно да бъдат установени при закупуването на автомобила, както и за невъзможността да бъде установен моментът на монтиране на ,,Body Computer“. Твърди се също неправилност на извода за погасяване по давност на правото на иск поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 197, ал. 1 ЗЗД, като страната се позовава на показанията на свидетеля Ф.. Излага се също, че първоинстанционният съд неоснователно не е приел да допълни доклада с недостатъци на автомобила, открити от вещото лице при изготвяне на заключението по САТЕ. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и уважаване на исковете, с присъждане на разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Подаден е в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор от въззиваемия П. И. С., чрез адв. С. Т. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция въззивното дружество не се представлява, а процесуалният представител на въззиваемото 2 дружество поддържа становището си за неоснователност на жалбата, изразено с отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска, предявени от “Еуротрейдинг Коструциони” ЕООД- ***** срещу П. И. С. от *****, съответно с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 195, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл.

195, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. 82 от ЗЗД. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.

Исковете са основани на твърденията, че на 19.07.2023г. между ищеца, в качеството му на купувач, и ответника като продавач, е сключен договор за покупко-продажба на МПС- „ФИАТ-500“ с рег.№ *****, рама (VIN) ZFA 334000P727962, номер на двигател 0012121, срещу продажна цена от 27000 лв., която сума била преведена изцяло на продавача по банков път. В края на 2023г. автомобилът започнал да показва скрити недостатъци /дефекти/: неработеща система за централизирана работа със стъкла, намираща се в шофьорската врата; непълна функционалност на система за автоматично превключване на светлините в трафик; неработеща система за почистване на челно стъкло при дъжд; неработеща система за настройка положението на страничните огледала за обратно виждане; липса на захранване на всички USB конектори и невъзможност за връзка с вътрешната „Entertainment System”; наличие на прахообразна субстанция във всички конекторни връзки в автомобила и тънък слой от същата покриваща вътрешната (невидима) част на шасито, в т. ч. във врати, под табло, под мокет, в седалки. Това наложило преглед в автомобилен център, с който било установено, че в автомобила е монтиран неподходящ „Body Computer“- модул централна електроника, демонтиран от друг автомобил, с различен продуктов номер и с различна конфигурация на оборудване, а това било причина много от функциите на автомобила да не работят и да се появява друг номер на шаси. За така установените дефекти на 26.03.2024г. било издадено становище от автомобилния център, а неофициално, техническият специалист от сервиза заявил, че най-вероятно автомобилът е бил наводняван. Твърди се, че 3 незабавно, в края на 2023г., след констатирането на недостатъци, ищецът е уведомил ответника, а последният го уверил, че неизправностите ще бъдат отстранени от него и за негова сметка в посочен от купувача сервиз. Излага се също, че поради неприемане на действия от страна на ответника, ищецът изпратил уведомление до ответника, получено на 05.04.2024г., с което е отправил изявление за разваляне на договора поради недостатъците на автомобила и отправил искане за връщане на цената.

Ответникът оспорва исковете изцяло по основание, като твърди, че автомобилът е предаден в изрядно техническо съС.ие, без забележки по двигателя, каросерията, окачването, електрониката, в това число и компютъра, който бил оригинален; по желание на купувача автомобилът бил закаран на собствен ход от ***** до *****, където му е направен обстоен технически преглед в доверен за ищеца сервиз, при който не са установени никакви несъответствия. Релевира доводи, че липсващата функционалност на копчета на стъклата и сменения „Body Computer“ не водят до съществени недостатъци на автомобила, които да го правят негоден за употреба или съществено да намаляват цената му. Направено е възражение за погасяване на предявените искове по давност с изтичане на шестмесечния срок по чл. 197, ал. 1 ЗЗД.

Оспорва се твърдението, че представител на ищеца е комуникирал с ответника в края на 2023г. и му е съобщил за недостатъци.

След връчването на отговора, ищецът допълнително заявява, че следва да се приложи тригодишният срок по чл.197, ал. 2 ЗЗД, по съображения, че недостатъците на автомобила са се проявили по– късно тъй като той е бил наводнен, а ответникът съзнателно е премълчал този факт.

В допълнителния отговор се оспорват категорично твърденията на ищеца, че автомобилът е наводняван и че продавачът е знаел за този факт или за някакви други недостатъци, които съзнателно е премълчал. Излага се, че твърдения за наводняване на МПС преди сключването на договора, не са заявени в изпратеното от купувача уведомление през м. 04.2024г., с което е отправено изявление за разваляне на договора. Във връзка с невярното според ответника твърдение, че представител на ищеца е комуникирал с ответника в края на 2023г. и му е съобщил за недостатъци, се сочи, че се релевира единствено, за да се обоснове приложимостта на срок на погасителна давност по чл. 197, ал. 1, изр. второ ЗЗД.

4

Обжалваното решение на ОС- Варна, с което исковете са отхвърлени изцяло, ведно с акцесорните претенции за законната лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно посочените от ищеца фактите и обстоятелствата, формиращи фактическото основание на предприетата искова защита, и обективираните в исковата молба петитуми, исковете са правилно квалифицирани.

С доклада по делото първоинстанционният съд е дал указания на ищеца, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че носи доказателствената тежест да докаже следните факти: 1./ че е сключен валиден договор за покупкопродажба на МПС ФИАТ-500 с рег.№ *****, 2./ че е заплатена цена по договора в размер на 27000лв., 3./ че автомобилът е бил наводнен и вследствие на това са се проявили заявените в исковата молба недостатъци след първоначалния преглед на автомобила и неговата продажба, 4./ че посочените недостатъци съществено намаляват цената на автомобила или неговата годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, 5./ че ищецът е уведомил ответника за недостатъците към края на 2023г. чрез служител, и 6./ че ищецът е изпратил уведомление до ответника, получено на 05.04.2024г., с което е отправил изявление за разваляне на договора поради недостатъците на веща и отправил искане за връщане на цената от 27000 лв. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети фактите по т. 1, т. 2. и т. 6.

За останалите релевантни факти, по отношение на които на ищеца правилно е указано, че носи доказателствена тежест, съставът на въззивния съд намира, че доказването е неуспешно, като съображенията за този извод са следните:

Въззивният състав не намира основание да направи други, различни изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на заключението по назначената съдебно– автотехническа експертиза, 5 тъй като тя е възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена, а изводите са ясно и непротиворечиво обосновани. От заключението се установява, че при оглед на автомобила от назначения експерт е констатирано функциониране на следните системи: 1./ системата за централизирана работа със стъкла, намираща се в шофьорската врата, 2./ системата за почистване на челно стъкло при дъжд, и 3./ системата за настройка положението на страничните огледала за обратно виждане работят.

Функционирането на системите е потвърдено и от шофьора, закарал автомобила за осъществяване на оглед от вещото лице, като, същевременно, ищецът не твърди да е извършвал ремонт за възстановяване на тези функционалности.

Вещото лице е констатирало, че процесният автомобил няма заложена системата за автоматично превключване на светлините в трафик, т. е. липсата на подобна функционалност, която съставлява „екстра“ не е недостатък.

Установено е при огледа леко запрашаване на салона на автомобила, предназначен за контакт с пътниците, без изразена неприятна миризма или значително запрашаване под и над седалките, обема на багажника и обема на двигателя; съществено запрашаване има единствено под арматурното табло на автомобила в обема за превоз на пътници, но не се наблюдава бяло прахообразно вещество, каквото се твърди в исковата молба. Тези констатации изключват извод за доказаност на твърденията на ищеца, че автомобилът е бил наводнен преди продажбата му.

Разпечатката съдържа 35 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d68e683-ef30-490c-989d-3a4865072339