Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1117 от 12.07.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5934/2024
Вид
Решение № 1117
Подписан
12.07.2025
В сила
07.08.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Русе, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520105934 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Л. Г. от САК, твърди, че между И. Е. В. и ищцовото дружество (предходно наименование Теленор България ЕАД) били сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г. и Договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI.

Ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от ищеца на 13.06.2022 г. И. В. била сключила с ищеца също и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г.

Поради неизпълнение на задълженията по тях, договорите били прекратени едностранно от ищеца на 22.02.2022 г., като предпочетен номер ******** бил прехвърлен към мобилната мрежа на друг доставчик на мобилни услуги. Така към 18.06.2022 г. ответницата имала задължения за преходни периоди в размер на 285,42 лв., обединени във Фактура № 7331922029/18.02.2022 г., Фактура № **********/18.03.2022 г. и Фактура № 7334503665/18.04.2022 г., както и дължими лизингови вноски за периода 18.05.2022 г.-17.06.2022 г. в размер на 20,00 лв. по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI. Като последица от неизпълнение на задълженията били начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 172,55 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., от които 80,07 1 лв. – три месечни такси и сума в размер на 92,48 лв. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

На основание чл. 410 от ГПК, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата и било образувано ч.г.д. 2853/2024 г. по опаса на РРС. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съгласно указанията на заповедния съд, ищецът предявил настоящия установителен иск.

С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 477.97 лв., в т.ч.:

-178,46 лв., дължими за период 18.01.2022-17.02.2022 г., от които:

• по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г. сума в размер на 20,93 лв., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и сума в размер на 1,00 лв. вноска по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI;

• по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021 г. сума в размер на 156,53 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги;

84,97 лв., дължими за период 18.02.2022 г.-17.03.2022 г., от които:

• по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022г. сума в размер на 8,73 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни;

• по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021 г. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 76,24 лв., представляваща три месечни такси;

21,99 лв., дължими за период 18.03.2022 г. - 17.04.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., от които сума в размер на 20,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни и сума в размер на 1,00 лв. вноска по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI;

20,00 лв., дължими лизингови вноски за периода 18.05.2022 г. 17.06.2022 г. по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI;

- 172,55 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022г., от които 80,07 лв. - три месечни такси и сума в размер на 92,48 лв. за ZTE 2

MF971RS САТ6 4G MIFI, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. К. Д. – особен представител на И. Е. В., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Твърди, че ответницата не е ставала абонат на „Йеттел България“ ЕАД и не е сключвала договори с дружеството за ползване на процесните мобилни услуги, не е сключвала и договор за лизинг. Оспорва подписа на ответницата, положен на представените по делото договори за мобилни услуги и договор за лизинг.

Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

В съдебно заседание от 24.06.2025 г. оттегля искането си за откриване на производство по оспорване истинността на договорите.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представените и неоспорени по делото и по приложеното ч.гр.д. № 2853/2024 г. по описа на РРС писмени доказателства, между страните са възникнали твърдените в исковата молба облигационни отношения.

Приложен е Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и И. Е. В., за срок от 24 месеца, с избран амонаментен план „Интернет+“, с месечен абонамент за срока на договора - 20.99 лв. и 26.99 лв. след неговото изтичане. В раздел 5 "мобилен апарат" е посочено, че мобилният оператор е предоставил на ответника следните устройства на лизинг: устройство марка ZTE модел MF971RS САТ6 4G MIFI на преференциална цена 24.00 лв. с посочена и стандартната цена на устройството без абонамент – 149.99 лв. и размерът на отстъпката – 125.99 лв.

На същата дата страните подписват и Договор за лизинг с предмет временно и възмездно ползване на устройство марка ZTE модел MF971RS САТ6 4G MIFI. Съгласно погасителния план, месечната вноска по договора за лизинг възлиза на 1.00 лв., а общата цена на устройството - 23 лв.

Страните са сключили и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г., за срок от 24 месеца, с избран амонаментен план „Тотал+“, с месечен абонамент за срока на договора - 14.99 лв. и 19.99 лв. след неговото изтичане.

Договорите предвиждат в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по инициатива или по вина на потребителя, или при нарушение на 3 договорните му задължения, в това число и на приложимите Общи условия, последният да дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, както и такава част от разликата между стардартната цена на устройството /в брой, без амонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Приложени и следните фактури: фактура № 7331922029/18.02.2022 г. за отчетен период 18.01.2022 г.

– 17.02.2022 г. на обща стойност 183.76 лв.; фактура № **********/18.03.2022 г. за отчетен период 18.02.2022 г.

– 17.03.2022 г. на обща стойност 268.73 лв.; фактура № 7334503665/18.04.2022 г. за отчетен период 18.03.2022 г.

– 17.04.2022 г. на обща стойност 290.72 лв.; фактура № 7337090221/18.06.2022 г. за отчетен период 18.05.2022 г.

– 17.06.2022 г. на обща стойност 477.97 лв.

Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД № 2853/2024 г. и издадена заповед № 1442/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Е. В. за сумите:

477.97.61 лева – главница по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., Договор за лизинг от 11.02.2022 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г., за които е издадена фактура № 7337090221/18.06.2022 г. за клиентски № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане; разноски в размер на: 25.00 лева – заплатена държавна такса и 480.00 лева – адвокатски хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

С допълнителна молба от 12.05.2025 г., ищецът е представил Последна покана за доброволно плащане от 18.05.2022г. от „Йеттел България" ЕАД до И. В., в която е посочено, че при неплащане на дължимите суми, договорът с Йеттел за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен.

Приложено е и Удостоверение от Областна пощенска станция Русе, с което уверяват, че непрепоръчана кореспондентска пратка на името на И. В., ул.

*******, е доставена съгласно сключения договор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са предявени в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

4

Разгледани по същество установителните искове са основателни.

В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Йеттел България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение задължения, произтичащи от договори за мобилни услуги и договор за лизинг.

Вземането в общ размер 477.97 лева е формирано от стойността на незаплатени, ползвани мобилни услуги, неизплатени лизингови вноски и неустойки.

Не се спори относно съществуването на следните правнорелевантни факти: наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договори за мобилни услуги и лизинг; реално предоставяне на договорените услуги и вещи през исковия период.

Ответникът не твърди, нито сочи доказателства, установяващи погасяване задължението за плащане цената на ползваните мобилни услуги и абонаментни такси, с оглед което в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за тяхната стойност – 209.18 лева.

Основателен се явява и искът в частта, касаеща вземането за лизингови вноски (редовно падежирали и предсрочно изискуеми). В договора за лизинг ответникът е декларирал, че с подписването на съответния контракт е получил лизинговата вещ във вид годен за употреба, функционираща, съответстваща на договорените технически характеристики и окомплектована с цялата документация. Крайният срок за заплащане вноските е настъпил преди депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение. Липсват доказателства, обуславящи извод, че лизингополучателят е върнал лизинговото устройство и аксесоари, поради което претенцията се явява основателна и в полза на ищеца следва да се признае вземането за лизингови вноски в размер на 20.00 лева.

По отношение на претенциите за неустойка:

Претендират се неустойки, както следва: по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г. – сумата 76.24 лв., представляваща три месечни вноски, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, съгласно клаузата на раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г. – сумата 80.07 лв., представляваща три месечни вноски, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя и сумата 92.48 лв., представляваща разлика между цената на устройство марка ZTE модел MF971RS САТ6 4G 5