Решение № 178 от 13.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Велико Търново, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500197 по описа за 2026 година

С Решение № 75/09.03.2026 г. по гр. д. № 407/2023 г. Русенският окръжен съд осъдил ТП Държавно ловно стопанство „Дунав“ при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово да заплати на Н. Ю. А. от гр. Русе, на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 76 694 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 2 161 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са й причинени от ПТП, настъпило на 15.07.2018г., на път II-49, преди с. Старо село, обл. Силистра, вследствие на неосигурено от М. В. К. безопасно придвижване на воден от него без повод кон, в причинна връзка с което е пострадал синът й О. Х. М., водач на л. а. „БМВ 320“ с ДК № РР 73-****, впоследствие починал на 29.08.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, която за неимуществените вреди е считано от 29.08.2018г., а за имуществените вреди – от 17.07.2018г. до окончателното изплащане.

Осъдил ТП ДЛС „Дунав“ при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово да заплати на адв. С. М. от АК - Русе на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1 800 евро с вкл.ДДС, а по сметка на РОС сумата от 3 154 евро ДТ.

Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната на ответника - М. В. К. от с. Старо село, обл. Силистра.

1

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника ТП ДЛС „ДунавРусе“ при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП чрез пълномощниците адв.

Ст. Иванов и адв. П. И.. Считат решението за неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и поради неточно приложение на материалния закон. Молят съда да отмени решението изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли исковете, алтернативно – да приеме, че е налице съпричиняване и да намали обезщетението. Изводът на съда относно идентификацията на коня, участвал в ПТП, не се основава на съвкупен анализ на доказателствата по делото и е житейски нелогичен. Не са ценени показанията на св. Петров, който има преки впечатления от конете, тъй като е участвал в отглеждането им. Съдът не е извършил анализ на възложената работа на служителя М. К., тъй като предаването на три коня не е безспорно доказателство за задълженията, които са му били възложени във връзка с тези коне. Съдът неправилно е приел, че действията на К., квалифицирани като престъпление с влязлата в сила присъда, са били извършени в резултат на възложената му работа. Не е установено какви конкретни действия К. е извършвал вечерта на 15.07.2018 г. и били ли са му възложени тези действия. Не е установено, че действията, свързани с конете, са били при или по повод на възложената на К. работа; че като трудово задължение му е възлагано да се грижи за коне и да носи отговорност за тях.

Счита за неправилна правната квалификация на иска. Вредите са причинени от животно, което е било под надзора на М. К., поради което отговорността е по чл. 50, изр. второ от ЗЗД, в който случай тя е солидарна - на собственика на животното, какъвто жалбоподателят оспорва да е и на лицето, под чийто надзор се намира то – М.

К.. Неправилен е изводът на съда, че не е налице съпричиняване. Позовава се на мотивите на присъдата, в които е прието, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, с подадените светлинни сигнали от св. Т. и от М. К., поради което е възприел опасността със закъснение. Неправилен е и изводът на съда за неприложимост на хипотезата на чл. 15 от НК за случайно деяние.

Присъденото обезщетение е завишено по размер и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Същото не е съобразено с икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП – лятото на 2018 г. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. И..

Не е постъпил отговор от въззиваемата-ищца Н. Ю. А.. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. Св. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно. Съдът е направил задълбочен анализ и е отговорил на всички поставени от жалбоподателя въпроси. Не са установени нарушения на пострадалия при управление на автомобила, които да са способствали за вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

Експертизата пред първата инстанция е изготвена въз основа на показания в наказателното производство и като такива не могат да бъдат съобразени. Няма 2 съдебна практика, която да обвързва размера на обезщетението с броя на МРЗ. Прави искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Третото лице М. В. К. – помагач на страната на ответника не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищцата Н. Ю. А. е предявила искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника ТП ДЛС „Дунав“ – териториално поделение на ДП „Северноцентрално държавно предприятие“ да й заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й О. Х. М., причинена от О. Х. М. – служител на ответника при изпълнение на възложената му от него работа, ведно със законната лихва от датата на смъртта му – 29.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 4 226.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – закупени средства за импланти, ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 15.07.2018 г. при управление на л. а.

„БМВ 320“ с рег. № РР 73**** по пътя гр. Тутракан – гр. Кубрат, малко преди с. Старо село, О. Х. М. катастрофирал, като се блъснал в голям черен кон, излязъл на пътното платно. Конят на име П. е собственост на ответника ТП ДЛС „Дунав“, зачислен на 12.07.2018 г. на М. В. К. – служител на поделението, за да полага грижи за него. При произшествието синът й получил тежки контузии и бил откаран в болница. На 17.07.2018 г. била извършена сложна операция, при която са поставени импланти за стабилизиране на счупените прешлени. Въпреки това, на 29.08.2018 г. синът й починал. Смъртта на О. в един миг преобърнала живота на ищцата. Той бил осиновен, но бил отгледан с много любов. Загубила своята морална подкрепа, материалната си сигурност. Надеждите й за бъдещото рухнали, домът й опустял. Сега будува по цяла нощ и плаче, затворила се в себе си и почти не общува с никого.

Ответникът ТП ДЛС „Дунав“ – гр. Русе при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на делинквента, което е в причинна връзка с настъпилите за ищцата вреди. Действията на К. не покриват критерия „водач“ по отношение на коня. Позовава се на случайно събитие. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване поради неправилно и в нарушение на правилата на ЗДвП поведение на пострадалия, който, въпреки че е възприел светлинните предупреждения, отправени от свидетел и от самия К., не предприел действия за намаляване на скоростта на автомобила или за спирането му. Позовава се на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от страна на пострадалия. Възразява и срещу размера на претендираните обезщетения. Оспорва уврежданията и смъртта на 3 пострадалия да са в причинна връзка с деянието, извършено от К..

В първото съдебно заседание ответникът оспорва факта, че конят, участвал в ПТП, е идентичен с този, който е негова собственост. Допълва възражението си за съпричиняване с доводи, че пострадалият не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение на автомобила по прав участък с видимост над 100 м. с наличието на препятствия и с подадения светлинен сигнал от свидетеля и от делинквента, както и с твърдения, че смъртта на пострадалия е настъпила като последица от проведеното лечение.

Третото лице-помагач на страната на ответника оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е съобразил скоростта и всички обстоятелства при движение на автомобила.

Оспорва като завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед условията, при които са живели ищцата и сина й и отношенията между тях.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С влязла в сила Присъда № 2/23.01.2023 г. по НОХД № 125/2022 г. Районен съд - Тутракан е признал М. В. К. за виновен в това, че на 15.07.2018 г. на път II-49, преди с. Старо село, обл. Силистра, не осигурил съобразно чл. 106 от ЗДвП безопасно придвижване на воден без повод кон, предизвиквайки ПТП с л. а. „БМВ 320“ с ДК № РР 73-****, като по непредпазливост причинил настъпилата на 29.08.2018г. смърт на водача О. Х. М., поради което и на основание чл. 122 ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 г., с постановена пробационна мярка – задължителни периодични срещу с пробационен служител за срок от 1 г.

Към датата на деликта М. В. К. е работил като „ловен стражар“ ДЛС „Бобла“, с месторабота ТП ДЛС „Дунав“ – гр. Русе, видно от сключения Трудов договор № 128/30.06.2003 г., Допълнително споразумение към него от 01.03.2018 г. и Уведомление от 01.02.2018 г.

Ответникът ТП ДЛС „Дунав“ е притежавал кон П. от 2002 г., получен безвъзмездно от Държавна дивечовъдна станция „Черни лом“ – гр. Попово (Заповед № 139/05.03.2002 г. на Началника на НУГ към МЗГ). В племенното свидетелство на коня не е посочен цвят. В счетоводството на стопанството конят е бил записан с инв. № 2190008. В инвентаризационния опис са записани още два коня – Викинг и Мичман, придобити от стопанството през 2018 г. С приемо-предавателен протокол № 167/12.07.2018 г. конят е предаден от Б. И. на М. К..

В писмо изх. № РД 12041/29.03.2019 г., представено по ДП № 362 ЗМ.145/2018 4 г. по описа на РУП – Тутракан (л. 111), ответникът ТП ДЛС „Дунав“, чрез своя директор, е потвърдил, че конят П. е прехвърлен на неговия служител М. К. на 12.07.2018 г. Посочил, че в ловностопанските райони на ТП ДЛС „Дунав“ конете се използват за извършването на различни ловностопански дейности като подхранване на дивеча, обхождане на ловните полета за охрана, наблюдение и др.

ТП ДЛС „Дунав“ не е вписано като собственик на животновъден обект в регистъра, поддържан от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Русе и няма информация да притежава коне (писмо изх. № 682/09.05.2025 г. на ОДБХ – Русе).

На 26.07.2018 г. М. В. К. е загробил труп на мъжки кон, черен на цвят, в трупната яма, находяща се на терена за биоразградими отпадъци на територията на селото, видно от Служебна бележка от 09.01.2019 г. на Кметство с. Старо село.

Механизмът на настъпване на ПТП се установява от писмените доказателства по ДП № 362 ЗМ.145/2018 г. по описа на РУП - Тутракан, от разпита на свидетеля Б.

М. Т. и от заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, изготвена от инж. Я. Г.. Произшествието е настъпило на 15.07.2018 г., след 21.00 ч., на път II - 49, гp. Тутракан - гр. Кубрат. Пострадалият О. Х. М. управлявал л. а. „БMB 320“ с ДК № PP 73 **** в посока към с. Старо село. По същото време в обратна посока – от с. Старо село към главен път II – 21, се движел лек автомобил, управляван от свидетеля Б. М. Т.. В същата посока - от с. Старо село към разклона за стопанския двор, в левия банкет по посоката на придвижване на автомобила на Т.

(противоположно на движещите се в лентата автомобили), се движел и М. К.. Водел на повод два коня, а след тях, на разстояние 30-40 м. самостоятелно се движел кон.