Решение № 65 от 06.06.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Севлиево, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200434 по описа за 2022 година

Жалбоподателят З. А. Ф. от гр. Севлиево е обжалвал наказателно постановление № 22-0341-000533 от 24.11.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл. 150 и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено наказание глоба в размер на 300.00лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с предвидената в закона форма, при съществено противоречие на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответника по жалбата – Началник РУ МВР гр. Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо административнонаказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствиe и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На ** година сутринта *** Ф. Ч. и А. А. били в ***, тъй като били ***.

Процесуален представител на А. по делото била ** **. В. П.. Делото било отложено, тъй като З. Ф. представил болничен лист, в който било отразено заболяване, обуславящо невъзможност за явяване в ***. **** А. и Ч. изчаквали ** П. докато траело ** на ***, в непосредствена близост до входа , откъдето има видимост към пътя.

1

Докато изчаквали **. П., двете видели покрай ** да минава ** „**“, който бил с отворени прозорци, откъдето се чувала силна музика, и който бил управляван от **. ** се движел в посока от *** към ***. Веднага след като видели това, *** отишли заедно с **. П. до сградата на РУ на МВР – Севлиево, където, понеже знаели, че жалбоподателят не притежава СУМПС, подали сигнал за това, че Ф. управлявал автомобил малко преди това, като минал с него покрай ***. За проверка на жалбата били изискани записите от общинските камери, поставени на сградата на ***. След проверка на същите и след като свидетелите П. К. и П. П. – ***, ясно разпознали жалбоподателя да управлява ** „**“ на датата и в часа, упоменат в обясненията на двете свидетелки, поканили същия за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На ** година З. Ф. се явил в сградата на полицейското управление в града и в присъствието на ** Б. и на свидетелите Ц. Г. и П. П., свидетелят П. К. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че на ** година около 10:05 часа в гр. С., на улица ** в посока за с.

Б., пред *** управлявал л.а. „**, като от извършената допълнителна проверка се установило, че управляваният от З. Ф. лек автомобил „**“ с рег. № ** е собственост на К.К.А., ЕГН: ********** от гр. С.“, както и това, че жалбоподателят не притежавал СУМПС. В акта е отразено, че същият е съставен по свидетелски показания на Ф. Ч. и А. А., които са разпознали жалбоподателя, когато автомобилът минавал покрай тях със свалени прозорци. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 150 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения, ако имам такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Ф. записал в графата за възражения следното: „Възразявам като не е вярно посоченото от свидетелите. Със А. във момента водим дела, като тя и майка ми се заканиха че ще ми угорчат живота“. Препис от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя. По делото липсват данни в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да са постъпвали възражения от жалбоподателя срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево, с № 22-0341-000 533 от 24.11.20222 г. , в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Ф. глоба в размер на 300,00 лева за това, че управлява ППС без да е правоспособен водач - нарушение по чл. 150 от ЗДвП

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите П. Г. П., П. К., Ц. Г., Ф. Ч., А. А., * В.П. и писмените доказателства – АУАН № 648/22 от 14.11.2022 година; обжалваното наказателно 2 постановление; обяснения от Ф. Ч. и А. А.; Покана до жалбоподателя; Докладна записка; Писмо до кмета на Община Севлиево и до председателя на РС – Севлиево;

Справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Разпитаните в хода на производството полицейски служители обясниха пред съда как е протекла проверката на писмените обяснения, дадени от ***, във връзка с установяване на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като ** П. П. заяви, че лично е прегледал записите от камерите, монтирани на ***, от които ясно се виждало, че на инкриминираната дата в посочения от свидетелките час жалбоподателят управлявал *** „** *“ с рег. № ** в посока от *** към ***.

Свидетелките А. А. и Ф. Ч. потвърдиха пред съда дадените от тях писмени обяснения веднага след като са видели жалбоподателя да управлява автомобила, минавайки покрай *** със спуснато стъкло на вратата от страна на водача, който според техните обяснения бил категорично жалбоподателят З. Ф..

Свидетелката ** В. П. обясни, че на ** година била процесуален представител на свид. А. по ***, като на ***, имало депозирана молба за отлагане на делото от насрещната страна – жалбоподателя Ф., към която били приложени документи за ангажираността на защитника му ** Б. по друго дело и съдебно медицинско удостоверение, издадено от **, че Ф. имал някаква травма на главата. По делото се явила само **. П., като А. и майка останали да чакат дому при ***, тъй като А. изпитвала ужас от З.. След отлагане на заседанието, **. П. слизала **, когато А., която била застанала с майка си в първото предверие на **, непосредствено след входната врата, извикала развълнувано: „Ето го, ей сега мина с колата, ей сега мина с колата, как да му е счупена главата“. Когато свид. П. стигнала до двете, същите обяснили че току – що пред ***, демонстративно, със смъкнати прозорци на автомобила „**“, с усилена музика, минал З. Ф.. Тъй като А. мислела, че никой от полицията няма да обърне внимание на нарушението, което е извършил жалбоподателя, управлявайки автомобила, без да притежава СУМПС, свидетелката П. отишла с нея до сградата на полицейското управление, където били насочени към ** Н.. Според показанията на ** П., последният, след като изслушал А., която му обяснила, че преди малко З. е минал с *** „**“ пред ***, „си позволил да я убеждава, че ако З. разбере, че е отишла в полицията и е заявила тези обстоятелства, във връзка с които му се случат неприятности от рода на съставяне на АУАН или каквото и да било друго, реакцията на З. към нея би била с непредвидими последици“. Тъй като това било заявено в присъствието на ** П. минимум два пъти, последната поискала среща с ***, който разпоредил да бъде извършена проверка по твърденията на А. А. и ако има доказателства за тях, да се състави АУАН срещу жалбоподателя.

По искане на жалбоподателя в хода на производството бе допусната комплексна 3 видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, от заключението на която се установи, че представеният за изследване компактдиск марка „ЕМТЕС“ с капацитет 700 МВ, надписан с ръкописен текст и зелен маркер „**г.: З.“, съдържа два видеофайла и четири снимкови файла. Според заключението на вещото лице при извършения преглед на видеофайл с наименование „***a……………“ се установило лице *** и лицето с тази на представената като сравнителен материал снимка на З. А.

Ф., което управлява *** /**/ марка „**“, модел „*“, с рег. № **. Заключението на вещото лице е, че от проведеното сравнително лицево – идентификационно изследване може да се направи извод, че на снимка 7, 10 /извлечени от видеозаписа/ и сн. 1 /сравнителен материал/ е възможно да е заснето едно и също лице, посочено като З. Ф..

В съдебно заседание вещото лице поддържа ексретизата си.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на *** година. Жалбата е подадена директно в деловодството на Районен съд Севлиево на *** г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, текстът на която гласи следното:

“Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.

Административно-наказващият орган на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалб. Ф. наказание глоба в размер от 300.00лева. Съгласно посочената разпоредба: “Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния 4 кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител. От страна на последния към съда отново се отправя искане за отмяна на обжалваното НП, като се поддържа жалбата и съображенията, изложени в нея. Претендират се и разноските по делото. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с предвидената в закона форма, при съществено противоречие на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Съдът намира, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Нарушението е описано ясно, точно и разбираемо. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. От събраните по делото доказателства безспорно се установява според съда, че на инкриминираната дата жалбоподателят Ф. е извършил деянието, което му се вменява във вина. На първо място следва да се посочи, че показанията на ** А. А. и Ф. Ч., въз основа на които е съставен акта за установяване на административно нарушение, са конкретни, ясни и безпротиворечиви и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. Що се касае до възражението на жалбоподателя, отразено в жалбата, че *** са заинтересовани предвид обстоятелството, че между Ф. и А. се ***, в които *** са давали често показания срещу жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно, тъй като техните показания не са изолирани, а се подкрепят и от показанията на свидетелите П. П. и В. П., както и от изготвената по делото експертиза и записите от видеокамерата, заснела автомобила, управляван от жалбоподателя на инкриминираните дата и час.