Решение № 186 от 17.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА А.ОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500322 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 44 от 24.03.2022 година, постановено по гр.дело № 604 по описа за 2021 година, Троянският районен съд е осъдил, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД К. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на А. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, обезщетение в размер на 2 000 - две хиляди лева, претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от А. Л. страдания и психически дискомфорт, притеснения и безпокойство, страх, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника К. Б., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като иска до пълния му размер от 5000 лева отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Присъдил е на страните съответните разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Ц. Б., чрез пълномощника му адв.С. Ст. от АК-гр.Ловеч, който го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че неправилно ТРС е приел, че с подаването на двете жалби ответникът Б. е имал за цел да предизвика неблагоприятни последици за ищеца, свързани с неговата работа 1 като полицай в РПУ-град Тетевен. Твърди, че посредством подадените жалби е целял единствено и само да защити собствените си права и интереси.

По отношение на жалбата, касаеща „гола сеч" на имот в село Ш. пълномощникът развива доводи, че от показанията на свидетелите се установява, че бащата на доверителя лично и чрез наемани от него в продължение на десетилетия лица , е ползвал този имот до смъртта си през 2013 година, след което той самият е продължил да го ползва и да се разпорежда с плодовете от овощните насаждения в него, като никой никога не му е оспорвал владението. Позовава се на документ, издаден от Община-гр.Троян, от който се е уверил, че имотът в разписния лист е записан на неговия дядо Кр. Б., поради което е бил със съзнанието, че ако не изцяло негов, то имотът най-малкото е наследствен за него и майката на ищеца.Посочва като безспорен и факта, че именно ищецът е извършил голата сеч в имота.Затова реакцията му е била да подаде жалба срещу действията на А. Л., желаейки по този начин да защити собствените си законни интереси и права.

Относно втората жалба- за лъжесвидетелстване по гр.д.№1224 от 2018 година по описа на Троянския районен съд счита, че съдът въобще не е коментирал същата, въпреки че тя е предмет на оплакване от страна на ищеца по делото. Поддържа становище, че тази жалба също по никакъв начин не би могла да се оценява като злоупотреба с права от страна на ответника- още по време на съдебното заседание, в което Л. е бил разпитван като свидетел (посочен от майка си, която е страна по делото), ответникът Б. е реагирал емоционално и е възразил остро на неговите показания , а в съдебния Протокол от 11.06.2018 година по делото (вложен като доказателство по настоящото дело) дословно е вписано казаното от него: "Това момче е лъжесвидетел". В подадената по-късно официална жалба за лъжесвидетелство, Б. пункт по пункт опровергава казаното от неговия племенник А. Л. и дава обяснение защо казаното от него той смята, че е лъжа.

Изразява несъгласие с приетото от Троянския районен съд, че с двете жалби Б. е имал за цел да навреди на ищеца Л..Това решение също така представлява за в бъдеще истинска заплаха за Б. да търси защита на законните си права и интереси под угрозата да носи отговорност тогава, когато неговите разбирания и виждания не съвпаднат със заключението на компетентните власти. В тази връзка твърди, че ТРС при формиране на изводите си по никакъв начин не е отчел факта, че страните по делото са в близка роднинска връзка, че същите от години водят помежду си имуществени дела във връзка с реституирани им имоти и отношенията им са крайно изострени, като и двете страни са чувствителни по отношение на всичко казано или извършено от другата страна. Илюстрира твърдението с поведението на ищеца, който поискал като свидетел по делото да бъде разпитан сина на К. Б.-Б., а след като това се е случило, поискал и назначаване на съдебно-графологична експертиза относно автентичността на подписа на Б. под ,,сведение", представено пред разследващ орган. Затова счита, че ищецът от своя страна непрекъснато търси поводи за разпри не само с ответника, но и с неговите близки от тесния семеен кръг.

На следващо място, според въззивника, решението е необосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви в какво се състои злоупотребата с правото на жалба от страна на 2 ответника, която злоупотреба да доведе до негова отговорност за нанесени неимуществени вреди на ищеца, не е посочил и в какво се изразяват тези неправомерни действия.

Като неправилно изтъква и кредитирането от съда единствено и само показанията на св.Н.Б., която е майка на ищеца и безспорно е заинтересувана от изхода на процеса и нейните показания са открито пристрастни. В същото време съдът не е съобразил показанията на останалите свидетели, които установяват причините, поради които което ответникът е смятал, че имотът по ИМ е изцяло негов или най-малкото наследствен за него и майката на ищеца. Не е съобразил и резултата от извършената от Софийската районна прокуратура проверка за това, дали с подаването на жалбите ответникът не е осъществил състава на престъплението „набеждаване в извършване на престъпление“ (чл.286,ал.1 от НК) и че преписката е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу Б..В тази връзка цитира мотивите на постановлението.

Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и - постановено ново, с което съдът да отхвърли изцяло предявения иск със законните последици относно сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат А. Ч.- пълномощник на А. Л. Л., в който излага съображения за нейната неоснователност.

Счита, че от всички събрани доказателства по делото се установява основателността на претенциите на ищеца.Поддържа становището си, че ответникът К. Ц. Б. под претекст, че търси защита за свои нарушени права, е изложил неистински факти и обстоятелства относно личността на ответника, като с тези свои действия му е причинил тежки и непоправими неблагоприятни последици, лично на него, основно свързани със семейството му, близките и приятелите му, с работата му, като са се отразили неблагоприятно на личния и професионалния му живот, на семейната му и социална среда. Действията на ответника К. Б. са причинили значителни неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в психическо и емоционално страдание, които продължават и към настоящия момент, а ответникът не е дал повод за това. Повтаря изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства и цитира откъси от постановления на прокуратурата.Като неотносими към спора определя представените от ответника писмени доказателства. Подчертава, че целта на преписките е неговият доверител да бъде набеден в извършване на престъпления от общ характер, като нито един от изложените от ответника факти и обстоятелства не отговарят на действителността. Обобщава, че от събраните по делото доказателства се установява, че още при самото депозиране на жалбата К. Б. е бил наясно и е съзнавал, че изнесеното от него е недостоверно, но го е направил единствено с цел да навреди на ищеца.От страна на ответника К. Б. е налице злоупотреба с права, които действия са противоправни. В резултат на действията на ответника са причинени на ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 52 от ЗЗД.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от А. Л. Л. срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева.

3

Счита решението за неправилно в тази част, тъй като присъдената сума от 2000 лева не е еквивалентна на причинените увреждания. Повтаря изложените в отговора на въззивната жалба аргументи за основателност на претенцията.

Моли да бъде постановено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

В съдебно заседание А. Л. се представлява от адвокат А. Ч., който поддържа жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна. К. Б. се явява лично и с адвокат С. Ст. от АК Ловеч, която поддържа подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.

От приложените доказателства по гр.дело № 604/2021 година на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

Ищецът А. Л. Л. е предявил пред Троянския районен съд иск за осъждане на К. Ц. Б. да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживените страдания и психически дискомфорт, притеснения и безпокойство, страх, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на ответника К. Б. - недобросъвестно изнесени лъжливи обстоятелства в жалба с вх.№ 785500-125/04.10.2019 г. до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерство на вътрешните работи и Районна прокуратура Троян, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019г. и до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Страните по делото са в родствени връзки- ответникът и майката на ищеца- Н.Б. са първи братовчеди (според удостоверение № 8/01.02.2018 г. на н.м. с.Ш. за наследници на Кр. Ц. Б., починал на 07.06.1981г.) и между тях съществуват спорове, включително и съдебни във връзка с наследствени имоти. Това се установява от приложените по преписка № 938/2020 г. на РП-Ловеч,ТО-Троян, писмени документи, включително и съдебни решения относно реституирани по ЗВСОНИ одържавени недвижими имоти, както и земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда ЗСПЗЗ, и които са били собственост на Кр. Ц. Б..

А. Л. Л. е бивш държавен служител на Областна дирекция на МВР Ловеч за периода от 21.06.2016 г. до 01.10.2021 година, видно от удостоверение № 15180/19.10.2021 г. на ОД на МВР-Ловеч. През 2019 година е бил мл. инспектор в РУ на МВР - гр. Тетевен.

През 2016 година ищецът А. Л., заедно със своята майка Н.Б., отишли при кмета на с.Ш. и поискали да им разреши да изсекат стари ябълкови дървета, намиращи се в 4 собствената им овощна градина в землището на селото, засадени от техния дядо Кр. Б..

Получили разрешението, като няма спор, че дърветата са изсечени и извозени от ищеца.

На 04.10.2019 г. ответникът К. Ц. Б. е подал чрез народния представител инж. И.М. до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност" при Министерството на вътрешните работи, жалба с вх. № 785500-125, в която е изложил, че Л. е извършил гола сеч на наследствената им овощна ябълкова градина- парцел от три декара с кад.№ ***, находяща се в с. Ш.. Описал, че дърветата са извозени от ищеца със собствен товарен автомобил и са продадени в селото за огрев. Поискал е да се извърши проверка и да му бъде даден отговор на конкретни въпроси- относно наличие на съгласие на останалите съсобственици, основанието за сечта, разрешение и др.

По повод жалбата е образувана прокурорска преписка № 2641/2019 г. на Окръжна прокуратура-Ловеч и с постановление от 23.10.2019 г. на окръжния прокурор Ловеч е възложено на МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ да извърши проверка и да изясни отговарят ли на действителността сочените в сигнала на К. Б. обстоятелства.По-късно към преписката е присъединена и преписка № 63/2020 г. на ОРП –Ловеч, също образувана по заявление на Б. срещу Л., тъй като касае един и същи случай.