Решение № 772 от 05.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Велико Търново, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110102931 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.439, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и на основание чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД установителни искове за отрицание на погасени по давност вземани.

Пълномощникът на М. В. М. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* – адвокат М. И. от *АК, твърди , че срещу него е издаден по ч.гр.д. № ***/**** г. на ВТРС в полза на „***“ * – гр. *** изпълнителен лист от **.**.**** г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е изпълнително дело № ***/**** г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г. с рег. № ***, с район на действие *** за събиране на присъдените вземания, произхождащи от договор за паричен кредит за покупки на стоки и услуги от **.**.**** г. и настъпила забава на длъжника: 1842, 05 лева – главница; 389,57 лева – договорна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. ; 457,47 лева – обезщетение за забава , считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. ,заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски , възлизащи на сумата от 153,78 лева.

Заявява , че вземанията са погасени по давност , тъй-като от получаването на поканата за доброволно изпълнение с изх.№ ***/**.**.**** г. на **.**.**** г. съдържаща сведение , че е наложен запор върху собствения му лек автомобил , до **** г. не са предприемани никакви изпълнителни действия , изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК още през **** г. , а през **** г. е изтекла 5 годишната давност.

Насрочването на опис на движими вещи за **.**.**** г. по молба на ответното дружество „***“ * / с предишно наименование: „***“ * /, придобило вземанията в резултат на договор за цесия от **.**.**** г., освен че е действие, предприето след изтичане на давността не е довело до прекъсването й , ако и да би се приело , че не е била изтекла , защото опис не е извършен , но дори и да я прекъсва , тя следва де се приеме за изтекла на **.**.**** г.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „***“ *, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.*** , 1 бул.“***“ *, Бизнес център „***“, ет.* настъпването на последиците на погасителната давност относно горепосочените вземания/ изразът „не дължи “ в петитума на исковата молба,употребен за да съответства дословно на текста на чл.439 от ГПК следва да се тълкува поправително в смисъл на отрицание на възможността сумите да бъдат принудително събирани/. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове.

Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт В. Л. оспорва исковете и моли да бъде отхвърлени като неоснователни с възражения , основани на обстоятелствата, че възможността да бъдат погасени по давност вземанията по изпълнителния лист най- напред е препятствана с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на **.**.**** г. , съдържаща възлагане на частния съдебен изпълнител на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, поради което на същата дата давността следва да се счита прекъсната ; за времето до **.**.**** г. давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС според разрешението, дадено в ТР. № 3/28.03.2023 г. по ТД. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС; във времето са предприети множество действия за принудително изпълнение , осуетяващи , както прекратяването на изпълнителното производство поради бездействие на кредитора , така и изтичането на давността чрез прекъсването й по смисъла на чл. 116, б.“в от ЗЗД: на **.**.**** г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника ; на **.**.**** г. е изпратено съобщение до ОД на МВР , сектор „ПП“ -В.Търново за наложен запор върху МПС, на **.**.**** г. и на **.**.**** г. са му изпратени още две покани за доброволно изпълнение; на **.**.**** г. е подадена молба по изпълнителното дело за конституиране на „***“ * като взискател на основание сключения на **.**.**** г. с първоначалния взискател „***“ * договор за цесия , включващ прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, съдържаща възлагане на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител; констиуирането му като нов взискател с разпореждане от **.**.**** г. ; на **.**.**** г. е подадена молба с посочване на изпълнителен способ; на **.**.**** г. е подадена молба за опис на движими вещи в дома на длъжника ; на **.**.**** г. му е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи на **.**.**** г. ; на **.**.**** г. е подадена молба за справка в НАП за наличието на сключени трудови договори; на **.**.**** г. е изпратена на длъжника призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи в дома му за **.**.**** г. ; на **.**.**** г. е подадена молба за опис, оценка и публична продан на движими вещи; на **.**.**** му е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи в дома му за **.**.**** г. ; на **.**.**** г. е подадена молба за опис на движими вещи; на **.**.**** г. е изпратено запорно съобщение до „***“ *, както и призовка за принудително изпълнение до длъжника с насрочен опис на движими вещи в дома му за **.**.**** г. ; на **.**.**** г. е подадена молба за справка от БНБ с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи; на **.**.**** г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи в дома му ; след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от **.**.**** г. , с молба от **.**.**** е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на същия частен съдебен изпълнител, съдържаща искане за извършване на справки в БНБ и НАП, както и насрочване на дата за опис на движими вещи; на **.**.**** са изпратени запорни съобщения до работодател на длъжника , както и до ОД на МВР- сектор „ПП“- *** . Давност не е текла/ спряна е / за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и параграф § 13 от ПЗР на закона ( в сила от 14.05.2020 г.) или за общо 68 дни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба и отговора й юридически факти и другите обстоятелства са безспорни , писмено документирани/ без твърдяното обстоятелство , че на **.**.**** г. взискателят е подал молба до ЧСИ с посочване на изпълнителен способ- молба е подадена , но за връчване на съобщение за извършената цесия / и следователно установени по смисъла на чл.154, 2 ал.1 от ГПК , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Страните спорят какви последици в приложимия нормативен обхват на погасителната давност пораждат тези от тях, настъпили от и след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Материалноправното възражение за погасителна давност може да се определи като особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.

Вземането за главницата по договора за паричен кредит под формата на заем , изразяващо се в задължение на кредитополучателя да върне на части усвоената сума се погасява с изтичане на 5 годишна давност , която тече от падежа на всяка една от вноските или от датата на която цялата остатъчна сума е станала предсрочно изискуема – чл.110 от ЗЗД.

Вземането за разноски се погасява с изтичане на 5 годишна давност , считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение- чл.404, т.1 от ГПК . Вземанията за възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност , която за лихвата тече от всяка една падежна дата на вноската , а за обезщетението- от датата на забавата чл. 111, б.“в“ и б.“б“ от ЗЗД.

Очевидно е , че за нито едно от изискуемите вземания давността не е била изтекла към деня на влизане в сила на заповедта за изпълнение, съвпадащ с този , в който е изтекъл двуседмичния срок за подаване на възражение срещу нея – чл.416, ал.1 , вр. с чл.414, ал.2, чл.60, ал.4 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства този ден не е точно установен, но със сигурност е преди или **.**.**** г., когато е издаден изпълнителния лист.

Съответно не е била изтекла и към датата на образуване на изпълнителното дело по молбата на първоначалния кредитор с вх.№ ***/**.**.**** г. , на която дата според ППВС №

3/18.11.1980 г. е спряла да тече на основание чл. 115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, като спирането й според разрешението , дадено с ТР.№ 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по начало би могло да се счита преустановено на 26.06.2015 г./ но в случая не е , както ще бъде обяснено подолу/ , когато е прието в т.10 на ТР.№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ППВС № 3/18.11.1980 г. занапред няма да се прилага / изгубило е сила.

Според правилото на чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването започва да тече нов давностен срокчл.117, ал.1 от ЗЗД .

Ясно е, че същинските изпълнителни действия се извършват от съдебния изпълнител , но в основата на предприемането им може да бъде , както волевия почин на взискателя по общо начало / чл.426, ал.1, ал.2 от ГПК/ , така и този на първия / чл.18 от ЗЧСИ/, а може дори да бъде по почин на трети лица/ аргумент от чл.37, ал.3 от ЗОЗ, чл.474, ал.2, ал.3 от ГПК/.

Този извод произтича от употребата на предлога „за“ в понятийния израз на посочената законова разпоредба.

Той логически и граматически подсказва , че тези действия не би трябвало да бъдат непременно типично изпълнителни / това са според мотивите в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: насочване на изпълнението върху дадена вещ на длъжника чрез налагане на запор или възбрана , присъединяване на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ , назначаването на пазач , насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица в рамките на определен изпълнителен способ/ при паричните задължения: изпълнение върху движима и недвижима вещи, изпълнение върху вземания на длъжника и изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/, а могат да бъдат и 3 подготвителни за извършването на такива , без които/ подготвителните/ обаче не ще е допустимо извършването им, защото ако бяха само от първата категория , тогава би трябвало законодателят да употреби предлога „на“ и изразът би бил: “действия на принудително изпълнение“, т.е. тези , които може да извършва по начало само съдебния изпълнител.

Изводът следва и от идеята защо кредиторът заслужава да претърпи неблагоприятните последици на давността: бездействието му да предприеме потребното да си удовлетвори правото.

Затова в основата на „предприемането на действия за принудително изпълнение“ разумът на закона поставя такива прояви , които са насочени пряко или косвено към постигане на определени изпълнителни резултати/ удовлетворяване по принудителен ред /, т.е. да са предпоставени от активно поведение на кредитора , налагащо дължима намеса на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, засягащ имуществената сфера на длъжника- чл.426, ал.1, ал.2, чл.442 от ГПК, чл.133 от ЗЗД.