Определение № 1756 от 09.12.2025, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756

Шумен, 09.12.2025 г.

Административният съд - Шумен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20257270700368 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана жалба от И. П. К. от [населено място], чрез адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, против Отказ на министъра на правосъдието с изх. № 94-И-235/2 от 07.07.2025г.

В жалбата се изразява несъгласие с така постановения отказ за изплащане на обезщетения, като оспорващият сочи, че за него са налице предпоставките за изплащането в определените и посочени в жалбата размери, счита, че отказът противоречи на материалния закон и неговата цел, постановен и при допуснати съществени процесуалния нарушения.

По отношение на материалната незаконосъобразност сочи, че министърът на правосъдието със Заповед № ЧР-06-13/07.03.2025г., считано от 26.03.2025г. е прекратил служебното правоотношение на оспорващия на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, като със същата заповед са определени и обезщетенията по реда на чл. 234, във вр. с чл. 239 от ЗМВР. Сочи, че към датата на издаване на заповедта от 07.03.2025г. и към датата на прекратяване на служебното правоотношение основното месечно възнаграждение на държавния служител от заеманата от него длъжност директор на РД „Охрана - Варна“ е било в размер [рег. номер]. Съобразно този размер на основно месечно възнаграждение на оспорващия са били изплатени съответните обезщетения за прослужено време и за неползван отпуск. Със Заповед № ЧР-06-30/15.05.2025г. министърът на правосъдието е утвърдил Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГД „Охрана“, считано от 01.01.2025г. в пункт III.2, т.1 от Таблица № 1 е определено възнаграждение за заеманата длъжност в размер на 4436 лева, в сила от 01.01.2025г., когато оспорващият все още е изпълнявал служебните си задължения. С оглед на това сочи, че за него е възникнала възможността да претендира обезщетение в по-голям размер по отношение на това за прослужено време, както и за неползван отпуск. Поради това с пункт първи от депозираната жалба е отправил искане до съда за отмяна на процесния отказ като незаконосъобразен. С пункт втори е отправено искане за осъждане на Министерство на правосъдието да изплати на И. П. К. на основание чл. 177, ал. 1 от ЗМВР сума от 5100 лева, представляваща увеличение на основното месечно възнаграждение [рег. номер]. [рег. номер]., считано от 01.01.2025г. до 25.03.2025г.;, на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР сумата 11700 лева, представляваща увеличен размер на обезщетението за прослужено време и на основание чл. 234, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неползван отпуск. В пункт трети е отправено искане за отмяна на постановения отказ и за връщане на преписката за ново произнасяне от министъра на правосъдието.

В съдебно заседание от 09.10.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата в пункт втори, като моли съдът да задължи административния орган да се произнесе в срок по депозираното заявление.

В проведеното съдебно заседание от 25.11.2025г. жалбоподателят се явява лично и с адвокат Б., който излага аргументи за основателност на претенцията на И. К.. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, министър на правосъдието на Република България, депозира молба с рег. № 9233/24.11.2025г. чрез П. Д. И. – началник на отдел „Правни дейности и обществени поръчки“, с която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие и излага аргументи за неоснователност на оспорването.

Шуменският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че жалбата е процесуално недопустима, предвид следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че е компетентен да разгледа повдигнатия правен спор, доколкото жалбоподателят изрично е заявил в хода на съдебното производство, че претенцията му се свежда единствено до целена отмяна на Писмо на министъра на правосъдието с изх. № 94-И-235/2 от 07.07.2025г. и не поддържа първоначално заявената с жалбата осъдителна претенция за присъждане на завишените размери на съответните обезщетения.

При това положение, доколкото като предмет на искането не е заявен за разрешаване гражданскоправен спор във връзка с размера на имуществените вземания, а касае отмяната на постановения отказ за преизчисление на полагащото се обезщетение, компетентен да се произнесе по оспорването му е настоящият съдебен състав на Административен съд – Шумен.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване, като съдът следва да прецени дали обжалваният акт представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.

На съдебен контрол подлежат индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в чл. 21 от АПК. Писмо № 94-И-235/2 от 07.07.2025г. не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на цитираната норма. В съдебната практика е възприета дефиницията на този институт, която е дадена от правната теория: административен акт е властническо волеизявление на административен орган или на друг, приравнен на него държавен орган, издадено въз основа или в изпълнение на закон, което едностранно поражда права или задължения за граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. За да се изпълни хипотезата на чл. 21, ал. 1 от АПК, е необходимо да има административен орган, който е овластен от закона да действа по метода на власт и подчинение, от една страна, и от друга - да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации, адресати на акта. Това изявление в случая има уведомителен характер, не поражда правни последици и не накърнява правната сфера на жалбоподателя, а касае гражданскоправните последици от прекратяването на служебното правоотношение по повод депозираното заявление за преизчисление на претендираните обезщетения. Страните по спора не се намират във правоотношение на власт и подчинение поради вече прекратеното служебно правоотношение. Въпросът, касаещ имуществените последици от прекратяване на служебното правоотношение между страните, в т.ч. на плоскостта на издаденото писмо № 94-И-235/2 от 07.07.2025г., което е предмет на настоящото производство, би могъл да бъде решен в исково производство пред общите съдилища.

В заключение, предявеното искане от оспорващия за изплащане на разлика в обезщетенията, произтичащи от прекратеното му служебно правоотношение, след като заповедта за прекратяването му е влязла в законна сила и съответно произнасянето по това негово искане не съставлява част от административно производство, респ. служебно правоотношение, между страните не съществува никакво правоотношение, по повод което да бъде постановен административен акт или отказ. След този момент нито органът притежава правомощие да постанови административен акт, респ. отказ, нито оспорващият да инициира отделно от прекратеното правоотношение и/или продължение на същото с депозиране на искане.

Доколкото липсва отменен административен акт, от който биха могли да произтекат твърдeните неблагоприятни правни последици, свързани с размера на изплатеното обезщетение, както и факта, че искането е отправено след момента на прекратяване на служебното правоотношение, оспорващият може да изрази недоволството си по общия ред, който е различен от производството по оспорване на административен акт, респ. отказ от издаването му.

В този смисъл и предвид липсата на годен предмет за обжалване по съдебен ред, на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Следва да се отмени определение за приключване на съдебното дирене и ход по същество от 25.11.2025 г., обективирано в протокол от ОСЗ от същата дата.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание от 25.11.2025 г. по АД №368/2025 г. по описа на ШАС за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. П. К. от [населено място], чрез адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, против Отказ на министъра на правосъдието с изх. № 94-И-235/2 от 07.07.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 368 по описа за 2025 година на Административен съд – гр. Шумен.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

Съдия: