Решение № 863 от 14.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Г.О., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100465 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба от М. И. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В.Т., ул. „***“ № 33, вх. Г, ап. 2 срещу ОУ „Васил Левски“ , със седалище и адрес на управление: с. В., общ. Г.О., БУЛСТАТ: ***, представлявано от С.Т. – директор.

В исковата си молба П. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като била сключила договор за неопределено време. Последната длъжност, която ищцата заемала, била „учител прогимназиален етап.“

Ищцата твърди, че през цялото време е изпълнявала задълженията си според възложените й професионални задължения, нормативните актове и указанията на работодателя. П. твърди, че не е получавала дисциплинарни наказания, нито морални укори за работата си.

Независимо от горното, със Заповед № 146/ 23.12.2024г., връчена й при условията на отказ от нейна страна, работодателят и ответник наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1 , т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ прекратил трудовото й правоотношение. Причина за наложеното й наказание било твърдението, че на 18.11.2024г. в час по изобразително изкуство П. била отрязала кичур от косата на ученичката в 7 – ми клас А.А., без съгласието на последната.

За да мотивира заповедта си работодателят посочил, че П. била нарушила длъжностната си характеристика – раздел „задължения“ , т. 2 и т. 3 във вр. чл. 219, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗПУО , чл. 63, ал. 1, т. 3.2. и т. 4 от Правилника за устройство и дейността на ОУ „Васил Левски“ и чл. 8, т. 2 от ЕК. Тежестта на нарушението била обяснена с това, че не било зачетено достойнството на ученичката А. и било оказано насилие върху нея, а действието на ищцата възбудило у А. чувства на унижение, страх, обида и 1 притеснение от последиците от случката. Посочено било, че П. не проявява критично отношение към поведението си.

Ищцата твърди, че уволнението й е незаконно. На първо място се твърди, че фактите, изложени в заповедта за уволнение, били различни от действителността. П. претендира, че не е нарушила посочените в заповедта норми, както и разпоредбата на чл. 126 от КТ и Етичния кодекс.

Твърди се, че заповедта е бланкетна и немотивирана, липсвала конкретика по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – не ставало ясно кои са тези други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Основанието било посочено неправилно като квалификация и било непълно.

Ищцата отрича да е извършила описаното нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата отрича да е извършила насилие спрямо посочената ученичка. Твърди се, че случилото се е свързано със засягане интересите на касиерката К.ка Д. и прекратеното ТПО на нейната дъщеря И. Д., която заемала длъжността „счетоводител“. Това се случило докато П. била директор на училището през 2023г. Станалото било организирано отмъщение от страна на посочените лица, с участието на директора на учебното заведение.

Нарушени били изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ – работодателят бил ограничил възможността й да даде писмени обяснения на 26.11.2024г. в рамките на няколко часа. На П. не били предоставени за запознаване всички материали, не й бил даден разумен срок и възможност за ефективна защита.

Относно срязания кичур от косата на ученичката А.А., П. твърди, че не е кичур, а са няколко косъма и това не било станало без нейно съгласие.

Причина за това било притеснението на детето за „цъфтеж на косата й“, като след като й бил показан резултата не е имало страх, обида или притеснение.

Оценката на фактите от страна на работодателя била тенденциозна и несъобразена с данните. Не се установявал и твърдения вредоносен резултат, телесна повреда или умишлено причиняване на страдание.

Не била доказана и тежестта на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Влошените междуличностни отношения между ищцата и директора не следвало да са основание за определяне на конкретно поведение в процесния ден като тежко нарушение на дисциплината. Не били налице доказателства, че се касае за системно поведение, което да мотивира налагане на най – тежкото наказание „уволнение“. Наказанието било неоправдано тежко и несъобразено с критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ.

Не били спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – в заповедта бланкетно били посочени задълженията , определящи трудовата функция на ищцата, неизпълнението на които били довели до нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от КТ. Не били ангажирани доказателства за агресивно отношение по време на работата й в 7 – ми клас. Заповедта не била мотивирана.

Не били изложени и неблагориятните последици за училището.

Последните не можели да са предположения, каквито се съдържали в заповедта.

Твърди се, че била ограничена и възможността й за защита – жалбата била от 25.11.2024г., заповедта за даване на писмени обяснения била от 26.11.2024г., като били изискани за няколко часа, без да й бъдат предоставени писмените доказателства, а на 27.11.2024г. бил даден протокол от срещата, доклад на етичната комисия от 29.11.2024г. и сигнал до ДСП Г.О. на същата 2 дата, което поставило П. в процесуална изненада.

П. сочи, че след връчване на заповедта била останала без трудово възнаграждение.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 146/23.12.2024г. на Директора на ОУ „Васил Левски“ с. В. за незаконно и същото да бъде отменено, след което П. да бъде възстановена на заеманата до тогава длъжност. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа вследствие на уволнението за времето от 24.12.2024г. до датата на устните състезания по делото, на базата на БТВ за м. ноември 2024г. в размер на 1893.00лева, а ако към този момент са изтекли шест месеца – общо за сумата от 11358.00лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2024г. до изплащането й . Претендират се направените по делото разноски.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

Ответникът ОУ „Васил Левски“ , със седалище и адрес на управление: с.

В., общ. Г.О., БУЛСТАТ: ***, представлявано от С.Т. – директор, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. В. Л., АК В.Т..

Ответната страна намира иска за допустим, но неоснователен.

Ответното училище претендира, че Заповед № 146/ 23.12.2024г. е законосъобразна, правилна, обоснована и исканията на ищцата са неоснователни.

Твърди се, че на 25.11.2024г. в ОУ „Васил Левски“ с. В. е получена жалба от М. А. А. – баба и настойник на ученичката в 7 – ми клас А. А. Ю.. В нея се сочело, че на 20.11.2024г. детето се оплакало на баба си, че на 18.11.2024г., в час по изобразително изкуство, ищцата П. е отрязала кичур от косата на Ю.. Това станало без съгласието на детето. Ученичката се страхувала да сподели , за да няма последствия в часовете при госпожа П..

Още на 25.11.2024г. директорът на училището се запознал със записа от 18.11.2024г. от видеонаблюдението на класната стая. От него се виждало , че ищцата е отрязала кичур от косата на ученичката А. Ю. без нейно съгласие .

Със Заповед № 114/ 26.11.2024г. директорът сезирал и Етичната комисия към училището, за да се запознае със сигнала и видеозаписа и да се произнесе по поведението на учителя.

Със Заповед № 112/ 26.11.2024г. от М. П., по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, били изискани обяснения. Даден й бил срок до края на деня да депозира писмени обяснения. Такива били дадени на същия ден и отразени като документ с вх. № 148/ 26.11.2024г. В тях П. посочила, че е срязала два косъма от косата на А. Ю., за да й покаже, че косата й била нацъфтяла. Ищцата не била показала критично отношение към действията си , поискала преглед на записа и разпит на ученика М.П.Г..

На 27.11.2024г. била насрочена среща между директора, Етичната комисия, М. А. – настойник на А. Ю., както и учениците А. Ю., М.Г. и А.Б..

Разпитаните деца изложили станалото в час, което се различавало от твърденията на П..

С доклад № 163/29.11.2024г. Етичната комисия на ОУ „Васил Левски“ с.

В. установила, че М. П. била нарушила Етичния кодекс на училището.

Сигнал за станалото бил подаден и до АСП, ДСП Г.О.. Съгласно отговор 3 от тяхна страна , било проведено социално проучване и ученичката А. Ю. била насочена към ползване на социална услуга в общността във връзка запазване на психоемоционалното й състояние и работата с детето в семейството й продължавала.

Ответникът сочи, че докато е продължавало проучването на сигнала, ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност от 05.12.2024г. до 20.12.2024г. , а на 27.11.2024г. е ползвала платен отпуск.

След получаване на отговора на ДСП Г.О., както и според събраните доказателства, работодателят бил заключил, че на 18.11.2024г. , по време на шести учебен час, в класната стая на 7 – ми клас, ищцата М. П. била отрязала кичур от косата на ученичката А. А. Ю., без нейно съгласие, като по този начин не било зачетено достойнството й и било оказано насилие над детето.

Утежняващо обстоятелство било , че действието на П. било извършено по време на учебен час и в присъствието на други ученици. Стореното от П. било възбудило в Ю. чувства на унижение, страх, обида и притеснение от последиците от случката, което било видно и от по – късното подаване на жалбата.

Наказаната М. П. не проявявала критично отношение към поведението си, твърдяла, че не е извършила нарушение. Тези нейни твърдения се опровергавали на проверката на Етичната комисия и проведените разговори с учениците.

Ответникът намира, че поведението на М. П. било тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ , изразило се в нарушаване на длъжностната характеристика, ЗПУО, Правилника за устройството и дейността на ОУ „Васил Левски“ с. В. и Етичния кодекс на училищната общност на ОУ „Васил Левски“ с. В..

Дисциплинарното нарушение било доказано със събраните доказателства, а самата заповед била надлежно връчена на ищцата при условията на отказ на 23.12.2024г.

Ответникът отхвърля твърденията, че оспорената заповед е бланкетна и немотивирана. Причината за връчване на заповедта на 23.12.2024г. било отсъствието от работа на ищцата поради заболяване и платен отпуск, както и изчакваното становище на ДСП Г.О.. Наред с това били изискани и обясненията й по реда на чл. 193 от КТ, като в рамките на целия работен ден 26.11.2024г. П. имала възможност да даде такива, което направила. С доклада на Етичната комисия П. не била запозната тогава, понеже същият бил изготвен три дни по – късно. Даденият срок за писмени обяснения бил достатъчен, което било видно и от изчерпателните отговори на ищцата.

Тежестта на нарушението също била доказана, като независимо, че се касаело за единичен случай работодателят не бил ограничен да наложи най – тежкото наказание на работника, без да се търси системност. Издадената заповед била мотивирана , като в нея бил посочен нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.

Налице били подробни мотиви, но посочването на евентуални неблагоприятни последици за училището не било задължителен елемент от състава на заповедта.

Ответникът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира за присъждане на разноски.

4

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. К. А., АК В.Т..

Исковата молба се поддържа изцяло. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна се представлява от адв. В. Л., АК В.Т.. Исковата молба се оспорва, поддържа се представения писмен отговор. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен и да се присъдят направените по делото разноски.

Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.