Решение № 6685 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6685 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110164697 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от *************** против Н. П.

С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът *************** твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се 1 още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1426,25 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., сумата от 96,74 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 22,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.

Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за недопустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност. Поддържа се становище, че процесните вземания са погасени по давност. Излагат се доводи, че от представените от ищеца документи не може да се установи как са формирани процесните суми, като на ответника не са връчени срещу подпис индивидуалните изравнителни сметки, каквито са изискванията на чл.28, ал.3 от ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че общия топломер в абонатната станция на сградата не е преминал метрологичен контрол, а начисляването на дължимите суми е извършено в нарушение на принципа за заплащане на реално консумирана/получена 2 услуга/стока, в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните по договора.

Поддържа се становище, че не е спазена методиката за дялово разпределение и процесните суми са определени в нарушение на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Оспорва се „авторството и верността“ на представените с исковата молба извлечения от сметки и съобщения към общи фактури, тъй като не ставало ясно кой ги е съставил и начина, по който са формирани сумите. Поддържа се, че оспорените документи са едностранно изготвени от ищеца частни документи, поради което нямат обвързваща за съда доказателствена сила. Оспорват се още данните от извършеното дялово разпределение на топлинна енергия и количеството доставена такава, разпределението на ТЕ отдадена от сградна инсталация, както и редовността на счетоводството, водено от ищеца. Излага се доводи, че между ищеца и ответника не е налице валидно облигационно правоотношение, като се оспорва и договорната връзка между ищеца и топлинния счетоводител. В срока по чл.131 ГПК е подадено и „допълнение“ към писмения отговор, в което се сочи, че ищецът претендира суми, които не са предмет на издадената по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. заповед. Излага се доводи за нищожност на разпоредбите от ОУ на ищеца относно дължимостта на претендираните лихви. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца -***************н е изразява становище. Представя писмени доказателства – формуляри за отчет и издадените въз основа на тях индивидуални справки, и сертификати за типово одобрение на измервателните уреди.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Н. П. С. да заплати на заявителя сумата от 1522,99 лева – за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 274,02 лева за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу издадената заповед е подадено възражение, в което е обективирано искане за спиране поради предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

В заповедното производство е приложен заверен препис от решение № 14494/19.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 15166/2016 г. по описа на СРС, 128-ми състав, влязло в законна сила на 22.02.2017 г., от което се установява, че ответникът в 3 настоящото производство е предявил отрицателен установителен иск против ищеца в настоящото производство – за недължимост на суми за главница и лихва за топлинна енергия. Видно от решението е, че решаващият съдебен състав е признал за установено по отношение на ***************, че Н. П. С. не дължи на дружеството сумата от 2 458,13 лева, представляваща начислена главница за ползвана топлинна енергия за периода от периода от м.12.2008 г. до м.03.2013 г. за имот с адрес: ***************, поради погасяването им по давност. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за разликата над 2 458,13 лева до пълния предявен размер от 3837,93 лева и за периода от м.04.2013 г. до м.02.2016 г.

С разпореждане от 24.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа на СРС, съдът е приел, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложена Заповед № РД-41-1867/29.12.1987 г. на Председателя на ИК на СНС, от която се установява, че ответникът Н. П. С. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, който ме у предоставен в обезщетение срещу отчужден имот.

По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към процесния исков период.

По делото са представени съобщение към фактури и справки за издадени кредитни известия през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са приложени индивидуални справки за използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ, изготвени от „Бруната“ ООД за исковия период относно процесния недвижим имот.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2014г./2015 г. и 2015г./2016 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление по отчет на 5 бр. ИРРО и от сградна инсталация. В заключението е посочено, че В района не се подава ТЕ за БГВ. Вещото лице е констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в 4 процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1522,99 лева – главница, в т.ч. сумата от 96,74 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 274,02 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 22,94 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

На първо място следва да се отбележи, че предявените искове за сумата от 96,74 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 22,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., са недопустими. Това е така, тъй като издадената заповед по чл.410 ГПК не съдържа подобни вземания, а установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим само за вземания по издадената заповед.