Решение № 262328 от 08.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 14910 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 569274 от 27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 65483/2017 г. по описа на СРС, IІ ГО, 56 състав, М.В.Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 7 606, 28 лв., представляваща 4/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. за абонатен №***** и 16, 48 лв., представляваща 4/6 от стойността на предоставената услуга дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати сумата от 1 124, 54 лв., представляваща 4/6 от дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 28.03.2017 г. и 4, 42 лв. - 4/6 от дължимото обезщетение за забава върху стойността за услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. – 28.03.2017 г. Искът за стойността на услугата дялово разпределение е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 55, 05 лв., а искът с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 10, 48 лв. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.М.Г. и С.М.Г. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, за заплащане на сумата от по 1 901, 57 лв. от всеки един от тях, представляваща по 1/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. и по 13, 76 лв., представляваща по 1/6 от стойността на предоставената услуга дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2015 г., както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 281, 13 лв., представляваща по 1/6 от дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 28.03.2017 г. и по 2, 62 лв. – по 1/6 от дължимото обезщетение за забава върху стойността за услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. – 28.03.2017 г. М.В.Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 674, 15 лв., представляваща разноски по делото по компенсация. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответницата Е.М.Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 383, 94 лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу Е.М.Г. и С.М.Г., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалвана част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че посочените ответници не са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, понастоящем чл.153, §2а от ДР на ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба „клиент на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Без значение е обстоятелството кое лице е държател на имота, респ. кое лице е потребило реално консумираната топлинна енергия за исковия период. При положение, че е взето решение от Общото събрание на етажните собственици в сграда – етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, то всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплащат и тази за отопление на общите части на сградата. По делото е доказано количеството и качеството на доставената и потребена топлинна енергия в процесния имот, както и обстоятелството, че ответниците Е.М.Г. и С.М.Г. са наследници на починалата М.Г.– Г.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Е.М.Г.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката. Позовава се на разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Заявява, че представеното извлечение от сметки не може да обоснове и докаже сключването на такъв договор за процесния имот и период. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи безспорен извод, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния имот и в качеството им на презюмирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди. Счита, че провежданата от дружеството, съобразно действалите за периода Наредби за топлоснабдяване, възможност за начисляване на суми без последните да са обвързани с реална доставка на стока или услуга е нищожна поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД. Доколкото отношенията между доставчика и потребителя са договорни, същите се базират на принципа на равенството на страните. Презюмирането на конкретно потребление, независимо от какви обстоятелства е породено, поражда неблагоприятни последици за потребителя, като по този начин се нарушава установения с чл.2, ал.2 ЗЕ принцип на търговия с топлоенергия и законовото изискване за наличието на вина като предпоставка за пораждане на гражданската отговорност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.М.Г. и третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Решението в частта, с която съдът се е произнесъл спрямо ответника М.В.Г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу Е.М.Г., С.М.Г. и М.В.Г.. Ищецът твърди, че същите са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 190 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 79, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*********, абонатен №*****, като му дължат сумата от общо 13 194,54 лв., от която 11 409, 43 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и незаплатена топлинна енергия, отразена по фактура № ********** от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., 1 686,81 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.03.2017 г., както и сумата от общо 98, 30 лв. за услугата дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., от която 82, 52 лв. – главница и 15, 72 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/6 за първите двама ответници и 4/6 за третия ответник, както следва: Е.М.Г. и С.М.Г. – сумата от по 1 901,57 лв. – главница, представляваща по 1/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., сумата от по 281,13 лв., представляваща по 1/6 от лихвата за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 28.03.2017 г., сумата от по 13,76 лв. - главница, представляваща по 1/6 от цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2014 г. - м.04.2016 г., както и сумата от по 2, 62 лв., представляваща по 1/6 от лихвата за забава върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а М.В.Г. сумата от 7 606, 28 лв. – главница, представляваща 4/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., сумата от 1 124, 54 лв., представляваща 4/6 от лихвата за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 28.03.2017 г., сумата от 55, 05 лв. - главница, представляваща 4/6 от цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2014 г. - м.04.2015 г., както и сумата от 10, 48 лв., представляваща 4/6 от лихвата за забава върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С разпореждане от 28.09.2017 г. СРС, 56 състав, е оставил без движение подадената искова молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да уточни в петитума на същата по отношение на всеки от ответниците периода, за който се претендира възнаграждението за дялово разпределение и периода, за който се претендира лихвата за забава начислена върху него.

С молба от 09.10.2017 г., ищецът е уточнил, че периода за претендираната сума за възнаграждение за дялово разпределение на всеки от ответниците е от м.06.2014 г. до м.04.2015 г., а лихвата за забава е начислена за периода 08.08.2014 г. – 28.03.2017 г.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците Е.М.Г., С.М.Г. и М.В.Г. оспорват предявените искове.

Поддържат, че страните по делото не са надлежно процесуално легитимирани. От представените по делото доказателства не се установява собствеността на процесния имот и квотите на съсобствениците. Оспорват наличието на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищеца през процесния период по отношение на процесния имот, както и размера на претендираните суми. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 02.10.1991 г. М.В.Г. е купил следния недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 79, находящ се в гр. София, комплекс „**********състоящ се от: три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99,10 кв. м, заедно с избено помещение № 18 с площ от 2,98 кв. м и 1, 578 % ид. ч. от общите части на сградата.

Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Разпечатката съдържа 22 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d654959-b5b5-4b3c-8bf2-3720b7b6e756