Решение № 148 от 19.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261442 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 7000/2020 г. от Софийски градски съд е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността от В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като майка и законен представител против З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, че В. И. И., ЕГН ********** е собственик по наследство на апартамент № *, находящ се в гр. София, ул. „***", № **, вх. *, ет. * с площ от 66.28 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и две антрета, при граници: на същия етаж — имот *** и имот ***, под обекта - имот ***, над обекта - няма, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв.м при граници: север - коридор, юг - ул.

„Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и таванско помещение с площ от 12.32 кв.м при граници: изток - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, 1 запад – коридор, ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото и е осъдил ответниците ЕГН ********** предадат владението на имота на В. И. И., ЕГН **********.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплатят на В. И. И., ЕГН ********** сумата от 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение, съизмеримо с наемната цена за ползването на процесния апартамент № *, находящ се в гр.

***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв. м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото, за периода от 22.05.2018 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, да заплатят деловодни разноски на В. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, да заплатят държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 595.43 (петстотин деветдесет и пет лева и 43 ст.) лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответниците З. В.

Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че решението, постановено по иск, имащ за предмет установяване на факт с правно значение /установяване на произход по чл. 69 от СК/ не се ползва със сила на пресъдено нещо, което обстоятелство 2 не препятства в настоящото производство те да оспорват произхода на ищцата от И. И..

Поддържат, че практиката на ВС и на ВКС по отношение на решенията, постановени по искове за установяване на произход е противна на разпоредбите на Конституцията на Р. България.

Жалбоподателите поддържат още, че са били добросъвестни и не са знаели в деня на придобиване на имота, че трето лице, различно от продавачите има претенции да е собственик на имота.

Молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.

Молят съда да възложи в тежест на ищцата отговорността за разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна – ищцата от В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като майка и законен представител, чрез процесуалния представител е подала отговор, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Подпомагащата страна - А. Г. Г., ЕГН ********** не е изразила становище по основателността на жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни, срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищцата В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като майка и законен представител е предявила против З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, имащ за предмет да се установи, че В. И. И., ЕГН ********** е собственик по наследство на апартамент № *, находящ се в гр. София, ул. „***", № **, вх. *, 3 ет. * с площ от 66.28 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и две антрета, при граници: на същия етаж — имот *** и имот ***, под обекта - имот

***, над обекта - няма, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв.м при граници: север - коридор, юг - ул. „Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и таванско помещение с площ от 12.32 кв.м при граници: изток - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, запад – коридор, ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото и да осъди ответниците предадат владението на имота на В. И. И., ЕГН **********;

- искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с които е поискала ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, да заплатят сумата от 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение, съизмеримо с наемната цена за ползването на процесния апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв.м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв.м., ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото, за периода от 22.05.2018 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г.;

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е собственик на апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.

*, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв. м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото по наследство от нейния баща И. К. И., ЕГН **********, починал на 25.07.2015 г.

Произходът е установен по реда на чл. 69 от СК с решение № 7122 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 6709/2016 г. от Софийски градски съд, 4 влязло в сила на 15.01.2019 г.

Приела е наследството под опис, въз основа на определение № 10926 от 22.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 13593 /2023 г. от Софийски районен съд.

Наследодателят И. К. И., ЕГН ********** е бил собственик на процесния апартамент, на основание договор за дарение от неговите родители от 25.05.1993 г., извършен с нотариален акт № 155, том LXI, дело № 12179/1993 г. на нотариус при Софийски районен съд.

Посочените обстоятелства, свързани със съдебното установяване на произхода от нейния баща са били предпоставка за единствен негов наследник да се счита неговата възходяща /майка/ Л. И. К., ЕГН **********.

Л. И. К., ЕГН ********** с договор за издръжка и гледане, извършен на 16.11.2016 г. с нотариален акт № 159, том І, рег. № 5615, д.№ 143/2016 г. по описа на нотариус, вписан под № 272 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на А. Г. Г. и Т. Д. И., при равни дялове.

Л. И. К., ЕГН ********** си е учредила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на апартамента .

А. Г. Г. и Т. Д. И., като съсобственици с равни дялове, с договор за продажба, извършен с нотариален акт № 85 от 22.05.2018 г., рег. № 9073, д. № 69/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд са прехвърлили на З. В. Б., ЕГН ********** и на Д. К. Д., ЕГН **********, при равни дялове, правото на собственост върху процесния апартамент № *.

Ищцата твърди още, че процесният апартамент се владее и ползва от 5 ответниците, поради което с предявените искове е поискала да бъдат осъдени да предадат владението на имота и поотделно да заплатят обезщетение, съизмеримо с наемната цена за посочения период.

Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, подали общ отговор на исковата молба / л. 62/, с който оспорили основателността на исковете и поискали да се отхвърлят с доводи, че са придобили правото на собственост върху процесния имот възмездно и в предписаната форма, поради което имат качеството на добросъвестни владелци с изтекла в тяхна полза придобивна давност.

С писмена молба от 13.03.2023 г. /л. 99/ са признали, че сумата от 400 лева е справедливо месечно обезщетение.

Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.

А. Г. Г., ЕГН ********** по своя инициатива в първата инстанция е встъпила и съдът с определение от 22.06.2023 г. я е конституирал като подпомагаща страна на двамата ответници – л. 106.

Подпомагащата страна не е изразила становище по основателността на исковете.

Вторият праводател Т. Д. И. не е конституиран като подпомагащата страна, поради отсъствие на такова искане, направено с отговора на исковата молба.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че И. К. И., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху процесния апартамент от своите родители с договор за дарение от 25.05.1993 г., извършен с нотариален акт № 155, том LXI, дело № 12179/1993 г. на нотариус при Софийски районен съд – л. 8.

6

Произходът на ищцата от И. К. И., ЕГН ********** е установен по реда на чл. 69 от СК с решение № 7122 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 6709/2016 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 15.01.2019 г. – л. 19.

Ищцата е приела наследството под опис, на основание определение № 10926 от 22.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 13593 /2023 г. от Софийски районен съд – л. 104.

Ищцата е собственик по наследство на апартамент № *, находящ се в гр.

***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор ***, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв. м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото по наследство от нейния баща И. К. И., ЕГН **********, починал на 25.07.2015 г. п- л. 17

Обстоятелството, свързано със съдебното установяване на произхода на ищцата от нейния баща е било предпоставка за единствен негов наследник да се счита неговата възходяща /майка/ Л. И. К., ЕГН **********.

Л. И. К., ЕГН ********** с договор за издръжка и гледане, извършен на 16.11.2016 г. с нотариален акт № 159, том І, рег. № 5615, д. № 143/2016 г. по описа на нотариус, вписан под № 272 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на А. Г. Г. и Т. Д. И., при равни дялове.

Л. И. К., ЕГН ********** си е учредила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на апартамента .

А. Г. Г. и Т. Д. И., като съсобственици с равни дялове, с договор за продажба, извършен с нотариален акт № 85 от 22.05.2018 г., рег. № 9073, д. № 7