Решение № 2796 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2796 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина АнастА.а

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100511465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „С.“ ЕООД срещу решение № 14393/22.07.2024 г. по гр.д. № 6568/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Е. С. А. иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв. – претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със заповед № ИО-1/28.06.2021 г.

Жалбоподателят – „С.“ ЕООД, твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Сочи, че има право на претендираното обезщетение, доколкото ответникът, в качеството на работник при „С.“ ЕООД, е причинил вреди на повереното му имущество, поради което носи имуществена отговорност пред работодателя в трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Счита, че искът е с правна квалификация чл. 203, ал. 1 КТ, без за основателност на същия да е необходимо позоваването на рекламационно производство по чл. 210 КТ, доколкото трудовото правоотношение е било прекратено преди реализиране на отговорността на работника. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде 1 уважен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - Е. С. А., оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Е. С. А. с осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника „С.“ ЕООД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 1107,78 лв., представляваща вземане за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в нетен размер за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането; 2186,96 лв., представляваща вземане за дневни командировъчни пари за месец май 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането; 1961,70 лв., претендирана като неправомерно удържан трикратен размер на трудовото възнаграждение на Е. А. със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г. за периода от 03.2021 г. до 05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането, както и с насрещни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ, предявени от „С.“ ЕООД срещу Е. С. А. за осъждането на ответника по насрещните искове да заплати на ищеца сумите, както следва: 653,90 лв., представляваща вземане за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение; 1961,70 лв., претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г.

С обжалваното решение са уважени исковете на Е. С. А. с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ, като „С.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на Е. С.

А. сумите, както следва: 1107,78 лв., представляваща вземане за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в нетен размер за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането; 2186,96 лв., представляваща вземане за дневни командировъчни пари за месец май 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането.

Също така, уважен е и насрещният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждането на Е. С. А. да заплати в полза на „С.“ ЕООД сумата в размер на 653,90 лв., представляваща вземане за обезщетение при прекратяване на трудовото 2 правоотношение поради дисциплинарно уволнение.

Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на „С.“ ЕООД да заплати в полза на Е. С. А. сумата в размер на 1961,70 лв., претендирана като неправомерно удържан трикратен размер на трудовото възнаграждение на Е. А. със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г. за периода от 03.2021 г. до 05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., е отхвърлен.

Насрещният иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ, предявен от „С.“ ЕООД срещу Е. С. А. за осъждането на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв., претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г., също е отхвърлен.

Решението на СРС е обжалвано само от „С.“ ЕООД в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Е. С. А. насрещен иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл.

203, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв. – претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със заповед № ИО-1/28.06.2021 г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО в обжалваната част.

За основателността на насрещния иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ в тежест на ищеца по иска е да докаже, че са налице основанията за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ответника и спазване на предвидения в КТ ред за осъществяването на същата.

На основание чл. 203, ал. 1 КТ, работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

Съгласно чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 1 КТ, за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на открИ.ето на липсата.

Съгласно разпоредбата на чл. 210 КТ, в случаите на ограничена имуществена 3 отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от открИ.ето на вредата, като работникът или служителят може да оспори същата в 1месечен срок от връчването на заповедта – чл. 210, ал. 3 КТ.

В случая, видно от заповед № ИО-1/28.06.2021 г., на основани чл. 206 КТ, вр. чл.

210 КТ работодателят „С.“ ЕООД е реализирал ограничена имуществена отговорност на работника Е. С. А. за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения при управление и експлоатация на влекач „Скания“ с рег. № СВ****ВН и полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС, в размер на трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Видно от приложената обратна разписка, заповедта за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника му е връчена на 20.07.2021 г.

В същото време, видно от заповед № ДО-1/29.06.2021 г., работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на работника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение. На основание чл. 335, ал.

1 и ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като същият се счита прекратен при прекратяване без предизвествие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Видно от обратната разписка за връчване на заповедна за налагане на дисциплинарно уволнение, последната е връчена на 20.07.2021 г. на работника, едновременно с връчването за заповедта, с която е ангажирана ограничената му имуществена отговорност.

Следователно, към момента на връчване на заповед № ИО-1/28.06.2021 г. за налагане на ограничена имуществена отговорност на работника трудовото правоотношение между страните е било прекратено, поради което едномесечният срок по чл. 210, ал. 3 КТ не е изтекъл, респективно заповедта от 28.06.2021 г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ищеца не е влязла в сила.

Ето защо, както правилно е посочил първоинстанционния съд, не е приложим редът на реализиране на отговорността, предвиден в чл. 210 КТ, доколкото работникът следва да има възможност да възрази писмено срещу заповедта в рамките на съществуващо трудово правоотношение между страните, което предпоставя влизането в сила и удържането на сумата от трудовото възнаграждение на работника.

Настоящият съдебен състав намира, противно на изложеното в обжалваното решение, че в този случай работодателят следва да докаже претенцията си по общия ред, при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно представената заповед № ИО-1/28.06.2021 г., „С.“ ЕООД е ангажирал отговорността на Е. С. А. за вреди при управление и експлоатация на влекач „Скания“ с рег. № СВ****ВН и полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС. Не са конкретизирани нито вредите, нито начинът, по който са причинени, както и в какво се изразява 4 поведението на работника, довело до вредите за работодателя. Представена е единствено проформа-фактура, видно от която „С.“ ЕООД дължи сумата в размер на 2988 лв. в полза на „Кроне БГ“ ЕООД за „палетоносач – дясна страна за шаси с номер WKESD000000716407“. Не е ясно, какво е наложило извършването на ремонта, дали изобщо същият касае поверените на работника влекач „Скания“ с рег. № СВ****ВН и полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС.

По делото не са ангажирани други доказателства за установяване наличието на претърпяна вреда, как е формиран нейният размер, кога е настъпила, съответно – кога е открита, както и че вредата се дължи на виновно и противоправно поведение на ответника по насрещния иск.

По тези съображения предявеният насрещен иск се явява неоснователен.

Ето защо, решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, макар и по други мотиви.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14393/22.07.2024 г. по гр.д. № 6568/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „С.“ ЕООД срещу Е. С. А. иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв. – претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със заповед № ИО-1/28.06.2021 г.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК 175286470, да заплати в полза на Е. С. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6