Решение № 559 от 31.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Русе, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200595 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. И. Ф. против Наказателно постановление № 380004326 от 28.02.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. О. Б. от АК-Русе, който поддържа изложеното в жалбата и го доразваива от фактическа и правна страна в хода на пледоарията си. Моли наказателното постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не представя писмено становище. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което 1 е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 09.03.2023 г., а жалбата е подадена на 15.03.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 10.12.2022 г. свидетелите М. Т. и Ц. Н. - полицейски служители при Регионална дирекция „Гранична полиция“, осъществявали служебните си задължения по граничен контрол в района на ГКПП „Дунав мост“-изход Република България.

В тази връзка около 11:30 часа спрели за проверка две МПС-та, едно от които било лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, категория „М1“, с регистрационен номер Р****КР, собственост на Р.Р.К.. При извършената проверка била установена самоличността на водача – З. Ц. А., както и самоличността на пътниците А.И.К., Р.Р.К., Н. И. Ф., М. Р. К., В. В. А., Н. Р. А.. Свидетелят Н. снел обяснения от последните трима, в които К., А. и А. посочили, че пътуването им било поето от работодателя им, който заплащал дължимата сума на водача.

С оглед констатираното от дадените обяснения, полицейските служители уведомили Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, но тъй като към този момент нямало свободни служители, такъв не бил изпратен на място. Малко след това свидетелите Т. и Н. си тръгнали, като МПС-тата продължили по маршрута си.

На 14.12.2022 г. свидетелят М. Т. осъществявал служебните си задължения по граничен контрол в района на ГКПП „Дунав мост“-вход Република България, като установил горепосоченото МПС. Свидетелят Т. направил справка в системата за граничен контрол, в хода на която установил, че жалбоподателят Н. Ф. е пътувал със същото на 10.12.2022 г., поради което приел, че същият е бил и водач. Междувременно свидетелят Н. уведомил Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, като на място бил изпратен свидетелят Д. Д..

След като се запознал със снетите обяснения и след като свидетелят Т. му посочил, че водач на МПС-то бил Н. Ф., свидетелят Д. приел, че с поведението си последният е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като в тази насока му съставил АУАН № 331447/10.12.2022 г. АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя, като в него последният отбелязал, че има възражения, като в срока по 2 чл. 44, ал. 1 от ЗАНН представил подробни такива, в които посочил, че водач на процесното МПС бил З. А. Ц., а той пътувал като пътник.

Малко след това свидетелят М. Т. се свързал със свидетеля Ц. Н., като му потвърдил, че Н. Ф. не е управлявал процесното МПС към 10.12.2022 г.

Независимо от това, въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 331447/10.12.2022 г., Наказателно постановление № 38-0004326/28.02.2023 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната преписка от М. К., В. А. и Н. А., преписи на лични документи, справка за пътуване, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-5405/15.12.2022 г., справки за МПС, както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Д. Д., М. Т. и Ц. Ц..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр – служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

3

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок.

Ето защо са спазени давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че Н. Ф. не е осъществил състава на нарушението на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози, и документи, които се изискват от този закон.

Тоест, за да е налице нарушение на горепосочените разпоредба следва в условията на кумулативност да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) лицето, което осъществява превоза, да не разполага с някои от горепосочените документи.

Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му 4 финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/, и „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница /§1, т. 14 от ДР на ЗАвПр/.

В ДР на ЗАвПр е въведена и легална дефиниция за „превоз на пътници за собствена сметка“ - § 1, т. 4, б. „б“, представляващ превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. В тази насока следва да се посочи, че заплащането на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при така нареченото споделено пътуване, не представлява икономическа облага по смисъла на §1, т. 56 от ДР на ЗАвПр, доколкото тези разходи съставляват само един от компонентите, формиращи цената на услугата по превоз. В този смисъл е и константната практика на ВАС, видно от Решение № 2234 от 27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6864/2014 г., VII о. и Решение № 92 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6724/2014 г.

В процесния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че, макар посочените в административнонаказателното обвинение като пътници да не са заплатили насрещна парична престация за осъществения им превоз, пътните им разходи са били покрити от едно трето юридическо лице – техния работодател. Така изложеното изключва наличието на хипотезата на т.нар. споделено пътуване. От обясненията на М. К., В. А. и Н. А. е видно, че договорената и заплатена сума не се ограничава само със стойността на пътни разходи, а има характер на насрещна парична престация във връзка с постигнатата договорка между работодателя им и водача за осъществения превоз. В тази насока съдът счита, че правилно административнонаказаващият орган е приел, че се касае за извършван международен обществен превоз на пътници, доколкото транспортната услуга се извършва срещу заплащане, превозват се пътници и при превоза се преминава държавна граница съгласно легалните определения по т. 1, 2 и т. 14 от ДР на ЗАвПр.

На следващо място от справката за пътуване на превозно средство се установява, че лекият автомобил, с който са били превозвани посочените по-горе лица, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, категория „М1“, с регистрационен номер Р****КР, е преминал ГКПП Дунав мост, в посока излизане от страната, на 10.12.2022 г. в 12:39 часа, като е влязъл обратно в страната пак през ГКПП Дунав мост на 14.12.2022 г. в 21:44 часа. По делото не е налице спор, че процесното МПС не разполага с издаден лиценз за превоз, което се потвърждава и от показанията 5 на свидетеля Д. Д., извършил проверка в системата на Регионална дирекция „Автомобила администрация“. Следователно обосновано, административният орган е приел, че международният обществен превоз на пътници е бил извършен без за превозното средство да има издадено заверено копие към лиценз на Общността.