Определение № 201 от 15.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив , 15.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000337 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 337/2021 година има постановено съдебно решение № 38 от 28.06.2021 година, съобщено на жалбоподателя „З.“ АД на 02.08.2021 година.

Адвокат Т.Х. в качеството си на пълномощник на „З.“ АД е подал по делото молба вх. № 2169/16.07.2021 година. Молбата съдържа искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските за въззивното производство, които молителят дължи на ответницата по въззивната жалба В.

Д. Г. съобразно отхвърлената част от жалбата. В молбата се твърди, че дължимите разноски не са размер на 1605,60 лева, колкото са присъдени с решението на въззивната инстанция. Посочено е, че при обжалваем интерес от 50 000 лева и неоснователност на въззивната жалба за 30 000 лева и при размер на адвокатското възнаграждение от 2030 лева, дължимите разноски от жалбоподателя са 1218 лева, като се иска изменение на въззивното решение в тази му част.

Препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е изпратен на другата страна - В. Д. Г. на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК. В 1 постъпилия писмен неоснователност. отговор се изразява становище за нейната

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълнението му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Съдържащите се в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на „З.“ АД изчисления посочват точно общия обжалваем интерес – 50 000 лева / представляващи разликата над 20 000 лева до 70 000 лева/, както и размера, за който въззивната жалба е неоснователна, а именно за 30 000 лева / за разликата над 20 000 лева до 50 000 лева, в която част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция/. В частта за дължимото обезщетение над 50 000 лева до 70 000 лева, т.е. за 20 000 лева въззивната жалба е основателна.

Неправилно обаче е посочването в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на размера на направените от В. Д. Г. разноски за въззивната инстанция. Видно от приложените по делото доказателства, по-конкретно фактура от

08.06.2021 година и фискален бон, реално договореното и заплатено от В.Г. адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество за процесуално представителство пред въззивната инстанция е 2676 лева, включващо 2230 лева адвокатско възнаграждение и 446 лева дължим ДДС.

Следва да се отбележи, че срещу този размер на адвокатското възнаграждение, посочен в представения в проведеното открито съдебно заседание списък на разноските по чл. 80 от ГПК, не е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК от „З.“ АД. При това положение липсва основание за съда да намалява размера на договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при 2 обжалваем интерес от 50 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2030 лева. Уговореният между страните размер обаче не съвпада с минималния и при липса на възражение за прекомерност не може да бъде намаляван. Освен това съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение е и ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати, респ. адвокатски дружества, за каквото става дума в случая.

По изложените съображения съдът приема, че общият размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция е 2676 лева и от тях с оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на В.Г. 1605,60 лева, колкото са присъдени с решението.

С оглед на това съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2169/16.07.2021 година, подадена от адвокат Т.Х. в качеството му на пълномощник на „З.“ АД, за изменение на решение № 38 от 28.06.2021 година, постановено по в.т. дело № 337/2021 година по описа на АС – Пловдив в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4