Определение № 350 от 05.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502060 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.407 ал.1 ГПК и е образувано по повод жалба на О. З. - ответник по гр.д.№ 5712/2024г.по описа на БРС,подадена чрез пълномощника му адв.Звезделина Неделчева против разпореждане на БРС от 13.08.2025г.,с което съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата М. З. за сумата от 800 лв.

Жалбоподателят настоява за отмяна на разпореждането като неправилно,тъй като според него районният съд е следвало да приеме,че предвид отмяната на първоинстанционното решение същото е отменено и в частта,с която са били присъдени разноски в полза на М. З..Счита,че е нелогично първоинстанционното решение да е отменено,но въпреки това да се дължат разноски на молителя дори в по-голям размер от спечелилата делото страна. Изтъква се също,че съдът не е спазил изискването на чл.406 ГПК при издаване на обжалваното разпореждане,тъй като не е изложил никакви мотиви относно правното основание за така формираната му воля.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-М. З.,която не е изразила писмено становище в законоустановения срок.

Жалбата е допустима,подадена в срок от лице разполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист,внесена е държавната такса за обжалването.

Въззивният съд намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Със съдебно решение № 1932 от 25.09.2024г.,постановено по гр.д.

№5712/2024г.по описа на БРС съдът е уважил молбата на М. З. за защита от домашно насилие,осъществено от О. З. и е присъдил в полза на М. З.

1 разноските по делото в размер на 800 лв.

Със съдебно решение №219 от 24.03.2025г.постановено по в.гр.д.

№289/2025г.по описа на БОС решението на БРС е било ПОТВЪРДЕНО в една част и ОТМЕНЕНО в друга част. Въззивният съд е приел,че с оглед изхода от въззивното производство,не присъжда разноски в полза на страните,а всяка от тях следва да понесе собствените си разноски.

С Определение № 1222 от 08.05.2025г. по реда на чл.248 ГПК въззивният съд е преразгледал отговорността за разноски в първоинстанционното производство,като е приел,че в полза на З. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв.,като е постановил осъдителен диспозитив,според който М. З. е осъдена да заплати на О. З. сумата от 600 лв.разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред БРС,като е отхвърлил претенцията над този размер до претендирания размер от 800 лв.

БРС е издал изпълнителен лист в полза на О. З. за сумата 800 лв.,като с Разпореждане № 12541 от 28.10.2025г.е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист,изразяваща се в погрешно посочване на сумата -800 лв.,вместо действително присъдената в полза на З. с решението на БОС сума за разноски – 600 лв.

БРС е издал изпълнителен лист в полза на М. З. за сумата 600 лв.,като с Разпореждане № 12842 от 05.11.2025г.е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист ,като в частта относно присъдената сума за разноски е постановил да се чете сумата „800 лева“.

Действително,обжалваното разпореждане от 11.08.2025г. е бланкетно„Да се издаде ИЛ съобразно решението“, но този пропуск е поправен по реда на чл.247 ГПК вр.чл.406 ал.4 ГПК с Разпореждане №12842 от 05.11.2025г.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че съдът не е имал основание да издаде изпълнителен лист в полза на М. З.,тъй като нито в Решението на БОС,нито в Определение № 1222 от 08.05.2025г. по реда на чл.248 ГПК въззивният съд е формирал извод и изразил воля за отмяна на решението на БРС в частта досежно присъдените в полза на М. З. разноски в размер на 800 лв.

Неоснователни са и доводите за липса на логичност относно присъждане на разноски в полза и на двете страни,тъй като с въззивното решение молбата за защита на М. З. не е отхвърлена изцяло,а частично- само по отношение на някои от мерките за защита,но въззивният съд е потвърдил решението на БРС в частта,с която за акт на домашно насилие,осъществено на 07.08.2024г.над М. З. от О. З. на последния е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН-задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.

З.. Така,при частично уважаване и респективно отхвърляне на иск/молба,каквото е налице в настоящия случай, съобразно правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК отговорност за разноски възниква и за двете страни в производството,което изрично е посочил въззивният съд в мотивите на решението си и в определението по чл.248 ГПК.

2

Съдът,сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист дължи проверка по реда на чл.406 ГПК дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая и съобразно чл.404 ал.1 т.1 ГПК съдебното решение на БОС,допълнено с Определение по чл.248 ГПК и частично- решението на БРС в потвърдената му от БОС част са влезли в сила и подлежат на изпълнение в осъдителните части,досежно присъдените в полза на страните разноски,които са – 600 лв. в полза на О. З. и 800 лв.в полза на М. З..

По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на М. З. за сумата от 800 лв.разноски,направени по гр.д.№5712/2024г.по описа на БРС, които са и присъдени в диспозитива на решението на БРС, влязло в сила и в тази му част, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О. З. - ответник по гр.д.№ 5712/2024г.по описа на БРС,подадена чрез пълномощника му адв.Звезделина Неделчева против разпореждане на БРС от 13.08.2025г.,с което съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, поправен с разпореждане № 12842 от 05.11.2025г. в полза на ищцата М. З. за сумата от 800 лв. съдебноделоводни разноски по гр.д.№ по гр.д.№ 5712/2024г.по описа на БРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502060 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.407 ал.1 ГПК и е образувано по повод жалба на О. З. - ответник по гр.д.№ 5712/2024г.по описа на БРС,подадена чрез пълномощника му адв.Звезделина Неделчева против разпореждане на БРС от 13.08.2025г.,с което съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата М. З. за сумата от 800 лв.

Жалбоподателят настоява за отмяна на разпореждането като неправилно,тъй като според него районният съд е следвало да приеме,че предвид отмяната на първоинстанционното решение същото е отменено и в частта,с която са били присъдени разноски в полза на М. З..Счита,че е нелогично първоинстанционното решение да е отменено,но въпреки това да се дължат разноски на молителя дори в по-голям размер от спечелилата делото страна. Изтъква се също,че съдът не е спазил изискването на чл.406 ГПК при издаване на обжалваното разпореждане,тъй като не е изложил никакви мотиви относно правното основание за така формираната му воля.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-М. З.,която не е изразила писмено становище в законоустановения срок.

Жалбата е допустима,подадена в срок от лице разполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист,внесена е държавната такса за обжалването.

Въззивният съд намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Със съдебно решение № 1932 от 25.09.2024г.,постановено по гр.д.

№5712/2024г.по описа на БРС съдът е уважил молбата на М. З. за защита от домашно насилие,осъществено от О. З. и е присъдил в полза на М. З.

1 разноските по делото в размер на 800 лв.

Със съдебно решение №219 от 24.03.2025г.постановено по в.гр.д.

№289/2025г.по описа на БОС решението на БРС е било ПОТВЪРДЕНО в една част и ОТМЕНЕНО в друга част. Въззивният съд е приел,че с оглед изхода от въззивното производство,не присъжда разноски в полза на страните,а всяка от тях следва да понесе собствените си разноски.

С Определение № 1222 от 08.05.2025г. по реда на чл.248 ГПК въззивният съд е преразгледал отговорността за разноски в първоинстанционното производство,като е приел,че в полза на З. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв.,като е постановил осъдителен диспозитив,според който М. З. е осъдена да заплати на О. З. сумата от 600 лв.разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред БРС,като е отхвърлил претенцията над този размер до претендирания размер от 800 лв.

БРС е издал изпълнителен лист в полза на О. З. за сумата 800 лв.,като с Разпореждане № 12541 от 28.10.2025г.е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист,изразяваща се в погрешно посочване на сумата -800 лв.,вместо действително присъдената в полза на З. с решението на БОС сума за разноски – 600 лв.

БРС е издал изпълнителен лист в полза на М. З. за сумата 600 лв.,като с Разпореждане № 12842 от 05.11.2025г.е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист ,като в частта относно присъдената сума за разноски е постановил да се чете сумата „800 лева“.

Действително,обжалваното разпореждане от 11.08.2025г. е бланкетно„Да се издаде ИЛ съобразно решението“, но този пропуск е поправен по реда на чл.247 ГПК вр.чл.406 ал.4 ГПК с Разпореждане №12842 от 05.11.2025г.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че съдът не е имал основание да издаде изпълнителен лист в полза на М. З.,тъй като нито в Решението на БОС,нито в Определение № 1222 от 08.05.2025г. по реда на чл.248 ГПК въззивният съд е формирал извод и изразил воля за отмяна на решението на БРС в частта досежно присъдените в полза на М. З. разноски в размер на 800 лв.

Неоснователни са и доводите за липса на логичност относно присъждане на разноски в полза и на двете страни,тъй като с въззивното решение молбата за защита на М. З. не е отхвърлена изцяло,а частично- само по отношение на някои от мерките за защита,но въззивният съд е потвърдил решението на БРС в частта,с която за акт на домашно насилие,осъществено на 07.08.2024г.над М. З. от О. З. на последния е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН-задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.

З.. Така,при частично уважаване и респективно отхвърляне на иск/молба,каквото е налице в настоящия случай, съобразно правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК отговорност за разноски възниква и за двете страни в производството,което изрично е посочил въззивният съд в мотивите на решението си и в определението по чл.248 ГПК.

2