Решение № 11089 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11089 гр. С., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104791 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. К., срещу П. К. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 153,55 евро - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „********“ бл. 55А, вх.

2, ет. 1, магазин № 3, инсталация 4000303709, за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2026 г. до пълното й погасяване; 27,32 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 153,55 евро за периода от 31.12.2023 г. до 04.02.2026 г.; 20,22 евро - главница, представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2026 г. до пълното й погасяване; 4,61 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20,22 евро за периода от 01.07.2023 г. до 04.02.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2026г. по ч.гр.д. № 159/2026 г. по описа на Районен съд - Раднево.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за периода 01.11.2023 г. – 30.04.2025 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „********“, бл. 55А, вх. 2, магазин № 1

2, поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Поддържа, че съгласно правната уредба в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала от топлопреносното предприятие въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между дружеството – ищец и потребителя. Твърди, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки че отношенията помежду им не били уредени по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно нормативните изисквания. В периода 01.11.2023 г. – 30.04.2025 г. в процения имот била доставена и потребена от ответника топлинна енергия, която до настоящия момент не била заплатена. В тази връзка, счита че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. А., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач „ДИРЕКТ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът твърди вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.не на имуществени блага или спестяване изразходването на такИ., реализиращо се посредством увеличаване на актИ. или намаляване на пасИ. или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или 2 пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобИ.не на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обедН.я.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения договор за замяна на недвижими имоти по Закона за общинската собственост се установява, че на 05.10.2006 г. Столична община прехвърлила на П. К. А., качеството й на Едноличен търговец с фирма ЕТ „П.

К. А. – К.“ следния общински нежилищен недвижим имот – частна общинска собственост, а именно магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „********“ бл.

55А, вх. 2, ет. 1, със застроена площ от 71,66 кв.м., и заедно с 4,990% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответника.

По делото не е спорно, че ответницата е била управител на ЕТ „П. К. А. – К.“, както и че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК едноличният търговец е бил заличен (на 10.07.2023 г.) - видно от справка в Търговския регистър. Съгласно трайно установената съдебна практика едноличният търговец не представлява самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, което е извършило регистрацията. Поради това след заличаването на едноличния търговец правата и задълженията, възникнали във връзка с търговската му дейност, не се погасяват, а остават в патримониума на физическото лице. Ето защо ответницата е надлежно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

По делото е приложена покана от ищеца до ответната страна, в която последната е поканена да попълни формуляри във връзка със сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия. От представеното по делото 3 известие за доставяне се установява, че поканата на дружеството ищец е получена от ответника на 01.02.2024 г. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в процесния имот през исковия период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго в случаите, в които няма друг иск, с който обедН.ят може да се защити (в този смисъл Решение № 1982 от 4.04.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 12354/2023 г.; Решение № 261491 от 1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г.).

От представените по делото Договор № 304/10.09.2002 г., сключен между етажната собственост, в която се намира процесният имот, и третото лицепомагач, и Протокол от ОС на ЕС, проведено на 31.08.2002 г., се установява, че за етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период.

Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: през исковия период в процесния имот няма работещи отоплителни тела, поради което няма изчислена ТЕ за отопление от 4 отоплителни тела; сградната инсталация е с открити вертикални щрангове, като през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по формула, приложена в съответната наредба от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 162 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, като сградата не е захранена и с ТЕ за БГВ; за периода м.11.2023 г. – м.04.2025 г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

От заключението следва, че дължимите суми за потребена топлинна енергия за отопление от сградна инсталация за исковия период съгласно издадените изравнителни сметки от ФДР са в общ размер на 153,55 евро.

Установява се, че топломерът, монтиран в абонатната станция през исковия период, е преминавал метрологични проверки на всеки две години, при които не са констатирани отклонения извън допустимите стойности Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за имущественото разместване между страните, а именно дали в действителност през процесния период в имота е била доставяна топлинна енергия, от която ответникът се е възползвал, спестявайки разходите за нейното заплащане. В тази насока съдът намира следното.

Разпечатката съдържа 35 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d62dcb4-ce6f-4527-b117-cf0851c00cc5