Решение № 2050 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2050 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500321 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 3127 от 16.10.2021 г. по гр. д. № 35210/2021 г. по описа на СРС, 160 с - в е признато за установено, че Д. П. П., ЕГН **********, дължи в полза на Т.С.

ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 600, 10 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 190915, за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва считано от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 109, 10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. - 23.02.2021 г., върху главницата за доставена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.03.2021 г. по гр. д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.

Главният иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ и чл.

79 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2600, 10 лв. до пълния предявен размер от 2 799, 37 лв. и за периода 01.05.2017 г. - 31.12.2017 г.

Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете, е останала ответницата Д. П. П.. Поддържа, че в тези части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, страните да са обвързани в облигационна връзка в исковия период, както и че ответницата е потребител на ТЕ в имота за периода, понеже тя е само наемател на имота, а не собственик или вещен ползвател, според константната практика на съда. Неправилно СРС е приел, че в производството е установено, че 1 ищецът е доставил ТЕ на определена стойност. Неоснователно съдът е приел, че се дължат суми, за период м. 05.2017 г. - м. 12.2017 г., за които вземанията са погасени по давност. Оспорва се и извода на СРС, че ответницата е поставена в забава на плащането, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на фактурите на сайта на дружеството и не е установил изпадането в забава, според изискването на ОУ на дружеството. Сочи още, че ищецът не е ангажирал доказателства за изправност на уредите за измерване на ел. енергията, а вещото лице не е направило независим опит за установяване на количествата топлоенергия, като е работила единствено по документите, представени от ищеца. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението в оспорената от ответницата част е валидно и допустимо постановено. Производството се развива след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. При постановяването н решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Съдът е изложил пълно и точно установената по делото обстановка, като е обсъдил събраните доказателства в цялост и е направил правни констатации въз основа на установените факти. Решението е подробно мотивирано. Въззивният съд препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Във връзка с основното съображение във въззивната жалба и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства съдът е направил извод, че страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.“. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „с обствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, и л и физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

ВКС приема още, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото се установява, че ответницата Д. П. П., в качеството на наемател, има сключен договор за наем № ЖН 77Д-1/10.09.2014 г., със Столична община, район „Илинден“, в качеството на наемодател, с предмет процесния имот, представляващ общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ****. Съгласно чл. 2 от горепосочения договор за наем, същият е безсрочен. Със заповед № ЖН 77Д1/10.09.2014 г. на кмета на район „Илинден“, Столична община, Д. П. П. и членовете на нейното семейство са настанени в общинското жилище.

В същото време не е спорно и се установява, че ответницата е подала изрична молба-декларация от 24.03.2015 г., в която изрично е заявено, че Д. П. П. желае да бъде открита партида на нейно име за горепосочения имот.

Като се съобрази възприетото от ВКС тълкуване на ЗЕ за наличието на правоотношение за доставка на ТЕ следва, че с подаването на молба - декларация ответницата е направила изрично волеизявление до ответното дружество за откриване на партида на негово име, поради което през процесния период е станала страна по договора за доставка на ТЕ с ищеца, както обосновано е приел и СРС в съответствие с посоченото задължително за съда тълкуване на ЗЕ.

Воден от горното въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението, поддържано в жалбата, че не е проведено доказване на качеството на ответницата на потребител.

На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на 3 потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.

В отговор на възраженията в жалба въззивният състав намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от приетата и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира, както и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Неоснователно в жалбата се възразява, че не е установено реалното потребление на ТЕ в имота през периода.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът констатира, че заключението на СТЕ е изготвено както след анализ на приетите пред СРС писмени доказателства, представени от ищеца, така и на тези, представени от третото лице - ФДР.

Според експертизата, която не е оспорена от ответницата и съдът намира за обективна и компетентна, ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС по електронен път, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца.

Вещото лице е съобразило обстоятелството, че радиаторите в процесния апартамент № 44 са демонтирани, като е останала само щранг-лира в банята. За отчитане на топлата вода е монтиран и узаконен водомер и няма монтирани отоплителни тела в общите части. Според СТЕ за процесния недвижим имот през процесния период е доставена и начислявана топлинна енергия за отопление на имот за 1 бр. щранг - лира, монтирана в банята, за сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект и за битово горещо водоснабдяване, определена по отчет на един водомер и изчислена съгласно т.5. 2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334/2007 г.

Експертизата е дала заключение, че за целия процесен период в имота е начислена ТЕ за отопление и сградна инсталация и БГВ на обща стойност от 3 144, 46 лв. (като са взети предвид и сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния период, които са за доплащане и са прибавени към общия размер на дължимата сума), до който размер искът за главницата е доказан и основателен, както приема и СРС.

На следващо място основателно СРС е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението – 04.03.2021 г. Съобразен с материалния закон е извода на съда, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди м. 12.2017 г.

Разпечатката съдържа 43 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d62c330-8eb4-487e-b4c3-3e3a8ba49538