Протоколно определение № 1352 от 14.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1555/2025
- Вид
- Протоколно определение № 1352
- Подписан
- 14.03.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1352 гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Георгиев при участието на секретаря Станимира П. Делийска и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20251100201555 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, за нея се явява прокурор Р. Н..
ОСЪДЕНИЯТ И. А. С. – редовно призован, явява се, доведен от ЗатвораСофия.
За него се адв. Я.А..
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - ГР. СОФИЯ – редовно призован, не се явява – за него се явява инсп. ГЕОРГИЕВА.
СЪДЪТ УВЕДОМИ страните, че за нуждите на изготвяне на протокола е възможно да се прави звукозапис по време на заседанието.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме да се направи звукозапис.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
И. А. С. – роден на **** г. в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, осъждан, средно образование, живущ в гр. София, ул. „****, ЕГН 1
**********.
СЪДЪТ разясни правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Разбрах правата си, няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ следствие.
/поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271 - 275 НПК, на основание чл. 276 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА чрез прочитане на молбата на осъдения С..
АДВ. А.: Поддържам молбата. Представям и моля да приемете писмо от Столична община във връзка с твърдението ни, че осъденият има добро поведение.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме. Няма да соча доказателства.
ИНСП. ГЕОРГИЕВА: Да се приеме. Представям и моля да приемете справка за изтърпяното от осъдения към днешна дата време на наказанието „Лишаване от свобода“.
АДВ. А.: Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ намира представените от страните писмени материали за относими към предмета на доказване и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА същите към делото.
На основание чл. 283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
На основание чл. 286, ал. 2 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. А.: Моля да уважите молбата, с която се иска условно предсрочно освобождаване на осъдения С., като приемете, че са налице обстоятелствата, изложени в закона, в чл. 439а от НПК, в смисъл че той през цялото време на изтърпяване на наказанието, е имал добро поведение, работел е, участвал е във всички спортни занимания, няма никакви наказания, напротив – има похвали, както и това писмо, за своята дейност и реално наистина срокът, за който говорим – повече от ½, е изтърпял от наказанията и Ви моля да счетете, че с оглед на неговото поправяне, това че е млад човек, че не е имал никакви криминални прояви преди тези, свързани с управлението на автомобила, че е взел своята поука и като отношение – няма никакви наказания в затвора, да прецените, че оставащите му 2 месеца и дни е възможно той да бъде условно предсрочно освободен, със съответната друга мярка, в смисъл че на него така и така има изпитателен срок.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорва се молбата на осъдения. Считам, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70 от НК, в частност не е налице втората такава, а именно от събраните данни по делото не се доказва същият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне в рамките на пенитенциарното заведение. Видно от становището и от доклада на затворническата администрация, към днешна дата същият е ненаказван, но все още се наблюдават проблемни зони, върху които работата следва да продължи; посочено е, че лишеният от свобода формално приема отговорността за извършеното правонарушение и формално приема вината си. И към днешна дата рискът от рецидив е в средни стойности, поради което ще Ви помоля да оставите молбата без уважение.
ИНСП. ГЕОРГИЕВА: Началникът на затвора е с отрицателно становище.
Счита, че молбата на И. С. е неоснователна и моли да оставите същата без уважение, тъй като в същността си условното предсрочно освобождаване изисква поведение от осъдените, надхвърлящо обичайното, отличаващо се и изключително по своя характер, а С. е с положително поведение, като цяло погледнато – и към труда, и към реда в местата за лишаване от свобода. Видно е, че не е наказван. Получил е две награди и полага труд, но това не е 3 достатъчно, за да бъде изградено обосновано мнение, че е настъпила трайна позитивна промяна и той, извън местата за лишаване от свобода, ще се въздържа от извършване на следващи престъпления. Рискът от вреди за обществото, предвид характера на извършеното деяние от него, е среден, тъй като то самото е с висока обществена опасност. Моля да оставите молбата му без уважение.
На основание чл. 439, ал. 6 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Ще оставя всичко на Вас – Вие каквото кажете. Ще Ви бъда благодарен, ако ме разберете.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 439 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения И. С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което изтърпява към настоящия момент.
Горепосоченото наказание е наложено на С., като с протоколно определение на СРС, НО, 107 състав от 19.03.2024 г. по НОХД № 1529/2024 г. е одобрено споразумение между осъдения, защитника му и СРП, с което той се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Същото той е започнал да изтърпява след 25.09.2024 г., като преди това е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което му е било наложено с протоколно определение на РС-Стара Загора и което е било приведено по реда на чл. 68, ал. 1 от НК от СРС. Към настоящия момент С. е изтърпял от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца фактически 5 месеца и 20 дни, като към същите следва да бъдат добавени 1 месец и 17 дни, през които той е работил, или сумарно е изтърпял 7 месеца и 2 дни и остатъкът, който следва да изтърпи е 2 месеца и 28 дни. В този смисъл е налице формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК – той да е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание.
4
По отношение на втората предпоставка, а именно да е дал доказателства за своето поправяне – видно от материалите по делото е, че осъденият към настоящия момент не е наказван за дисциплинарни нарушения при изтърпяване на наложеното наказание, а наред с това е и награждаван. Този въпрос не е и спорен по делото. Налице са данни и, че същият спазва установените в затвора правила, както и се отнася с необходимото уважение към затворническата администрация; няма конфликт с останалите, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“. От съществено значение е обаче осъденият да демонстрира поведение, което недвусмислено показва, че е осъзнал смисъла на извършеното от него, както и ролята на наложеното му наказание, като същото следва да е оказало и своето въздействие в посока, както на неговото поправяне, така и по отношение изпълнение на целите на личната превенция. В този смисъл, съдът намира, че доказателства за последното не са налице в достатъчен обем, нито са достатъчно убедителни.