Решение № 706 от 30.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. В. Т., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря С. М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Гражданско дело № 20224100100426 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, ведно с искане за присъждане на законна лихва по чл. 86 ЗЗД.

ИЩЦИТЕ З. Г. А., С. А. А., Д. К. К. и Д. Д. К. твърдят, че са съсобственици на недвижим имот – жилищна сграда на два етажа, находяща с в гр. В. Т. ***, идентификатор № ***, при права – по ¼ идеална част за първите двама ищци и ½ идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за вторите двама ищци. Ответницата била собственик на сграда с идентификатор № ***, намираща се в гр. В. Т., ул. П. № 145 съседна на имота на ищците и с общи конструктивни елементи. Ищците твърдят, че поради бездействието на ответницата и неподдържане на притежавания от нея имот, последният се самосрутил, в резултат на което в техния имот са настъпили увреждания, подробно описани в исковата молба – изцяло срутена фасадна стена; частично разрушаване на дървената покривна конструкция, включително летвена обшивка и покритие от керемиди;частично разрушена между етажна конструкция над сутеренния и над първия етаж в мястото на свързването им с разрушена фасадна стена; изпаднала тухлена зидария от стенното ограждение на второ ниво в западната част на сградата; разрушена напълно югоизточна част на приземния и първия етаж. Твърдят, че 1 за отстраняването на щетите и за възстановяване на техния имот в състояние да се ползва по предназначение са необходими средства в размер на 35000 лв.

На това се равнявали и причинените от бездействието на ответницата имуществени вреди в общ размер за всички ищци. С оглед тези твърдения ищците молят съда, след като ги призовем с ответника и бъдат събрани и обсъдени доказателствата по делото да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена за им заплати общо обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35 000 лв. – по 8750 лв. на първите двама ищци и общо 17500 лв. на вторите двама ищци, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното плащане. Претендират разноски по делото. В хода на устните състезания пълномощникът на ищците адв. Н. пледира искът да бъде уважен изцяло, а ако съдът приеме, че не са налице основания за това, то да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 14637,50 лв. стойността на разходите за възстановяване на стената и съборения под, както и разходите за изготвяне и одобряване на конструктивен проект.

ОТВЕТИНКЪТ С. С. С., представлявана от назначения й по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М. С. от ВТАК, в срока по ч. 131 от ГПК представя писмен отговор. Оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. На първо място твърди, че ищците са съпричинили настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди в техния имот. Не били предприели законосъобразни и логични действия, за да предотвратят самосрутването на сградата на ответницата. Отправения до Община В. Т. сигнал не е бил своевременен., а едва след самосрутването. На второ място оспорва да е налице причинно-следствена връзка между самосрутването на сградата на ответницата и описаните в исковата молба вреди по сградата на ищците. Вписаните в исковата молба вреди по имота не кореспондирали с тези, посочени в писмото до общината. Оспорва размерът на претенциите. В писмено становище представено за последното съдебно заседание особения представител поддържа становището за неоснователност на предявения иск.

Оспорва заключението на съдебно техническата експертиза, считайки, че вещото лице не притежава компетентност по поставените въпроси.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

2

Страните не спорят, относно обстоятелствата, че ищците са съсобственици на жилищна сграда на два етажа, находяща с в гр. В. Т. ул. П., № 147, идентификатор № ***, при права – по ¼ идеална част за З.

А. и С. А. и ½ идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за Д. К. и Д. К., а ответницата е собственик на сграда с идентификатор № ***, намираща се в гр. В. Т., *** - съседна на имота на ищците и с общи конструктивни елементи. Тези обстоятелства се установяват и от представените и приети като доказателства по делото копия, заверени по реда на закона за адвокатурата, от нотариални актове, саморъчни завещания, удостоверения за отказ от наследство: нот. акт № 112, том 3, дело № 1112/1970г. от 19.11.1070г., Удостоверение за наследници № 94СС-27742/16.05.2022г.,Удостоверение за отказ от наследство вх. № 1442/10.06.1997г., нот. акт за дарение на недвижим имот 0 43, тов 22, дело № 8912/1997г. от 2.12.1997г., нот. акт № 1734, том 9, рег. № 11125, дело № 1327/2013г., нот. акт № 105, том 2, дело № 490/1956г., нот. акт № 185, том № 2, нот. дело № 1168/1987г., саморъчно завещание от 20.11.1987г. и от 30.01.1983г. и съответните протоколи за обявяването им, нот. акт № 243, том втори, рег. № 3931, дело № 230/2006г., нот. акт № 253, том втори, рег. № 4085, дело № 240/2006г. и нот. акт № 1388, том 7, рег. № 8523, дело № 885/2018г.

От показанията на разпитаните свидетели И. А. и Георги Гергов, както и от преписката от община В. Т., образувана по повод подадена от ищците жалба рег. индекс № 94-СС-2774-1/14.03.2022 година, се установява по несъмнен начин, че имотът, притежание на ответницата и съседен на този на ищците, имащи обща стена, се е самосрутил и е засегнал имота на ищците. В преписката се съдържат данни, че сградата, находяща се на *** не притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, но се намира на територията на групова недвижима културна ценност Архитектурна-строителна зона „Варуша“ и „Историческо селище В. Т., „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“.

Във връзка с подадения от ищците сигнал е назначена със заповед комисия, която е извършила проверка на място и е отразила констатациите в протокол № ВТ-3330/04.03.2022г. – разрушени са напълно югоизточната част на приземния и първи етаж от сградата на ответницата заедно с покривната конструкция. Тухли, дървени елементи, покривно покритие, хоросан и др. от разрушената част са изпаднали на ниво на пода на приземния етаж и на 3 прилежащата ул. П., заемаща почти изцяло широчината й. Частта от неразрушената част от сградата е в опасно състояние с опасност от самосрутване и предизвикване на инциденти от към прилежащата улица. До собствениците Виктория Д., Евгения Г. и С. С. е изпратено писмо с предписания и указания относно обезопасяване на имота и предприемане на действия и вземане на мерки по предпазване от увреждане на съседни имоти, а вече увредените да бъдат възстановено до първоначалното им положение.

Видно от приложените обратни разписки във връзка с връчване на това писмо, адресатите му не са го получили. Връзка с това, че сградите се намиратна територията на групова недвижима културна ценност Архитектурнастроителна зона „Варуша“ и „Историческо селище В. Т., „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“ община В. Т. е водила кореспонденция и с Министерство на културата. Издадени са от община В. Т. Указания за аварийно –временно укрепване, които са изпратени до собствениците на имота на ***, но отново писмата и обратните разписки са върнати неполучени.

От показанията на разпитаните двама свидетели И. А. и Георги Гергов се установява, че до 1990 година двете къщи са били обитаеми.

Свидетелят А. сочи, че до 1990 година собствениците са живели в имота, а след това е бил отдаван под наем до около 2011 година.Св. Георги Гергов е бил един от наемателите, ползвал имота до 1995 година. Сочи, че преди 7-8 години /от преди 2022г./ синът на С. А. е правил ремонт на покрива на къщата и подпорна стена. И двамата свидетели сочат, че съседната къща на ул. П., № 145 никой от години не я поддържа, никой не живее, а трите сестри били в чужбина. Отначало била само леко наклонена, а през пролетта, началото на март 2022 година се срутила от към къщата на ищците. От 10 години в къщата на ищците не е живеел никой, но ищците си я поддържали доколкото могат.

Синът на С. А. е посещавал и наглеждал имота и когато е имало необходимост е правил покрива и едната стена.

Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели относно времето и състоянието на двете къщи, находащи се в гр. В. Т., *** и № 147. И двамата свидетели имат преки възприятия относно състоянието им към момента, включително и към времето предхождащо самосрутването на сградата на № 145.

4

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, писмено заключение по която е изготвил вещото лице арх. Л.. Съдът не приема за основателно възражението и оспорването на експертизата, направено от особения представител на ответницата, обосновано с некомпетентност на вещото лице. Последното е в противоречие с доказаната и обективно съществуваща квалификация и професионални възможности и способности на вещото лице да изготви експертиза по възложената му задача.

Вещото лице в своето заключение, след извършване на оглед на място и подробен анализ на доказателствата по делото и другите налични данни по спорния случай, сочи, че срутването на част от сградата на ответника е довело до срутване на страничната стена на сградата на ищците и другите увреждания по конструкцията й. И двете сгради са в крайно лошо строителнотехническо състояние, резултат от дългогодишна липса на адекватна поддръжка и естествено стареене на конструкциите. Сградата в ПИ с идентификатор ***, строена в началото на двадесети век към момента е в силно увредено състояние от липса на поддръжка и стареене, а станалото срутване в прилежащия от запад имот на ответника е утежнило положението и е увредило междинната стена, а част от нея изобщо липсва.

Сградата на ищците е с паянтова конструкция и има естествена склонност към стареене и увреждане с времето, причинено от природни въздействия, инсекти, овлажнявания, натоварвания при експлоатация и други. За процесът на стареене допринася и неадекватната поддръжка, като вещото лице смята, че такава е налице за имота на ищците. Допълнителен фактор в увреждането на сградата е и станалото по западната стена срутване в имота на ответника, обхванало голяма част от прилежащата сграда. От срутването на съседната сграда са настъпили общи увреждания по подовата и таванската конструкция на сградата на ищците, а част от междинната стена с размер 2,05х2,30 м. е съборена. Стойността за възстановяване на стената вещото лице изчислява на 1637,50 лв., като в нея е включено преизграждане на стената, външна и вътрешна мазилка и калканна стена. Според вещото лице уврежданията на пода имат сложен произход, но несъмнено е утежнено от срутването на съседната сграда. Общата стойност за изграждането му вещото лице сочи на 15000 лв., като смята, че приносът на самосрутването на съседната сграда за уврежданията на пода е около 60%.

По отношение цялостното укрепване на сградата на ищците вещото 5 лице сочи, че с оглед тежкото й състояние то би струвало 90 000 лв. – 120 000 лв. и поставя под съмнение целесъобразността на това действие. С оглед обстоятелството, че сградата е на територията на групова недвижима културна ценност Архитектурна-строителна зона „Варуша“ и „Историческо селище В.

Т., „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“, то за каквато и да било строителна дейност е необходимо изготвяне на пална проектна документация и съгласуването й с НИНКН. Към писменото заключение на съдебнотехническата експертиза са приложени скица и фото албум, от който нагледно се установява състоянието и на двете сгради. Видно е че в сградата, собственост на ищците е имало някакви предходни частични ремонтни дейност, изграждане на стена, по нови елементи от покривната конструкция.

Тези обективни данни, както и останалите доказателства по делото сочат, че ищците, макар и недостатъчни и адекватни грижи са притежавания от тях имот, все пак са полагали такива, доколкото им е позволявало местоположението и състоянието на съседния имот.