Решение № 2730 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20241110150984 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника Б. С. Г. за сумата в размер на 1209,48 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *******************, абонатен номер ***********, сумата в размер на 52,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 18.03.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 126,68 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до 13.02.2024г., и сумата в размер на 10,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 13.02.2024г. и за които вземания е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 15843/2024г. по описа на сРС, 45-ти състав.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника Б. С. Г. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с аб. № ***********. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30дневен срок да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението.

Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово 1 разпределение на топлинна енергия с ******************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който макар и бланкетно оспорва така предявените искове.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 383867/24.11.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Б. С. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат Б. Ч., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца **************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 15843/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск.

От приетия по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том I, рег. № 3664, дело № 95/08.08.2000г. на *********** А.Г., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, се установява, че процесният имот е дарен на ответника. Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ******************, обективирано в протокол от 15.04.2011г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с **************, правоприемник на което дружество е ******************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.27 списъка е подписан от праводателя на ответника – **************, обстоятелство, което не се оспори в настоящото производство. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Приет е по делото, сключен между ищцовото дружество и

******************, правоприемник на което е

****************** Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г.

2

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ****************** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.10.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, приети по делото, подписани от потребител, като вещото лице е установило, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Експертизата установява, че в имота е имало 2 броя монтирани отоплителни тела, съответно два броя монтирани топлоразпределители. Установен е отопляем обем на имота от 111 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по няколко пера – за сградна инсталация, отопление и БГВ. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС на 23.10.2018г., впоследствие на 07.07.2021г. и на 11.08.2023г., като е посочено, че през 2019г. и през 2020г. ищцовото дружество не е имало сключен договор с фирма/и за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС.

Според изслушаната ССчЕ по прогнозни данни на абоната е начислена сума от 1061,96 лева, като след изравняване дължимата сума за главница за отопление на имота е в размер на 1209,48 лева. Установено е задължение и за главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. на стойност от 52,21 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ и СТЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г., поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на 3 топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.

По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ, като вещото лице в о.с.з. от 25.11.2025г. изясни, че независимо, че не е спазена с точност /има разминаване от около 8 месеца/ периодичната проверяемост на топломера в АС, че топломера е изправен и годен. Установи се безспорно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи и наличието на монтирани уреди в имота/съответно топлоразпределители. Начислена е топлинна енергия по пера сградна инсталация, отопление на имота и БГВ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл.

145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. В конкретиката на случая отдадената топлинна енергия по съответното перо е начислена след реален отчет, за което по делото са приети главни отчети, подписани от потребител/клиент. Протоколите са частни свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора. Даден им е вид, че са подписани от потребител, собственик на имот в СЕС, поради което при неоспорване на автентичността им те обвързват съда да приеме за верни удостоверените с тях факти на основание чл. 180 от ГПК.