Решение № 3817 от 29.06.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 29.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 12135 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за разноските с определение № 157515 от

03.07.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищцата В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 8400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8400 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева, като неоснователен.

С решение №

100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за разноските с определение № 157515 от 03.07.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищцата В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 1456,82 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1456,82 лева до пълния предявен размер от 2113,54 лева, като неоснователен.

С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за разноските с определение № 157515 от 03.07.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 668,61 лева, представляваща разноски по делото.

С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал.

3 ГПК ищцата В.С.Ш. е осъдена да заплати в полза на ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******сумата от 844,37 лева – разноски по делото.

С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал.

6 ГПК ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 394,28 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 5076875/03.05.2019 г. от името на ищцата В.С.Ш., чрез адвокат Е.В., в която са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в частта, с която районният съд е отхвърлил исковите претенции за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е отчел установения от събраните по делото доказателства факт, свързан с постоянно намалената функционалност на дясната ръка на ищцата. Поддържа се, че в обжалвания съдебен акт съдът не е взел предвид, че автомобилът, причинил процесното ПТП е бил със затъмнени стъкла с фолио, което е довело до допълнително намаляване видимостта на водача. Посочва се, че при определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата в резултат на процесното ПТП, е крайно занижен. В тази връзка се излагат съображения, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване на дясна раменна кост в близост до рамото, с разместване на фрагменти, което е наложило извършване на операция, като целият период на лечение след операцията е продължил 4 месеца, през първите 30 дни от който, ищцата е търпяла болки с особено интензивен характер. Сочи се още, че след претърпения инцидент ищцата изпитвала страх и преустановила шофирането.

Излагат се доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който е определен в размер на 30 %. В тази връзка се сочи, че обективното поведение на ищцата, възприето от първоинстанционният съд като съпричиняване се дължи на липсата на тротоар и на натрупаната през предната нощ снежна покривка.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване в цялост на предявените искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, от името на въззиваемата страна ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, моли за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че становище за неоснователност на наведените с въззивната жалба съображения за неправилност на обжалваното решение. Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че в процесния случай пострадалата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, като не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до претърпяване на посочените в исковата молба увреждания. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, като в тази връзка се посочва, че размерът на обезщетението е определено в съответствие с доказаните в процеса болки и страдания.

Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за З.то, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Видно от твърденията в исковата молба, процесният застрахователен договор е сключен на 11.12.2015 г., т. е. преди влизането в сила на КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., поради което приложим закон в процесния случай е именно КЗ-отм.

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2016 г., около

07:50 часа, в гр. София, в близост до кръстовището на бул. Тодор Александров и ул. Кирил Ботев, докато се придвижвала по пътното платно на ул. Кирил Ботев, ищцата била блъсната в гръб от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, управляван от И.И.М.. Твърди се, че улица Кирил Ботев не разполага с обособен тротоар, поради което ищцата се движела в максимална близост до края на уличното платно, плътно до образувалите се преспи от сняг. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП, на ищцата Ш. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в близката до рамото част с разместване на фрагменти. Твърди се, че настъпилото ПТП е отразено в Констативен протокол № Е45/18.01.2016 г., съставен от дежурен ПТП Близнаков при СДВР – отдел „Пътна полиция“. Посочва се, че незабавно след инцидента ищцата е хоспитализирана във ВМА, където на 21.01.2016 г. е извършена операция на пострадалото при инцидента дясно рамо. Излагат се съображения, че в резултат на претърпяната операция за период по-дълъг от 60 дни, ищцата не можела да се обслужва сама и да посреща елементарните си битови потребности. Поддържа се, че възстановителният период продължил повече от 6 месеца, както и че дори и към момента на предявяване на иска, движението на дясната ръка на ищцата е затруднено. В исковата молба се твърди, че относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег. № ****** била издадена от ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23115003038252/11.12.2015 г. По случая било образувано № ЗМ - 11029/2016 г. водено срещу И.М.за престъпление по чл. 343 НК, като с влязло в сила на 24.07.2016 г. решение постановено по НОХД № 9851/2016 г., по описа на СРС, НО, 121 състав И.М.е признат за виновен в това, че на 18.01.2016 г., около 07:50 часа сутринта е причинил настъпването на ПТП в близост до кръстовището на улица Кирил Ботев и бул. Тодор Каблешков, като е причинил на пострадалото лице – В.С.Ш. средна телесна повреда – счупване на дясната раменна кост в близост до рамото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва иска. Не се оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на процесното МПС - лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******. Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Прави се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка се твърди, че процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото при ответното дружество МПС – И.М.. Оспорва се, че в резултат на процесното ПТП са причинени всички описани в исковата молба телесни увреждания, за които се твърди, че са претърпени от ищцата. Оспорват се исковете и по размер.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение на СРС, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.

Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.