Решение № 55 от 24.04.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. В., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В. Б. Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК 204162119, със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, чрез адв.-пълномощник Р. Р. - ВАК, против Решение с рег.№ 522/02.10.2025г., постановено по гр. д. № 684/2024г. по описа на Районен съд – В..

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на жалбоподателя „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК 204162119, че дължи на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата от 8 295.00 лева неустойка за забава, натрупана за периода от 31.12.2020 г. до 09.01.2021 г., дължима на основание пункт V от Нотариален акт № 24, том II, рег. № 2762, дело 191 от 03.09.2020 г. на нотариус С.П., peг. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том CXXII, дело 37551/ 2020 г., върху продажна цена по пункт I от Нотариалния акт в размер на 165 900.00 лева и представляваща максимално допустимия размер от 5 %, уговорен между страните, заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК на 22.03.2023 г. до пълното погасяване на претендираното вземане, за които е 1 издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 508/ 2023 г. по описа на III състав НО на Районен съд - В..

Със същото решение ответникът и настоящ жалбоподател „АЛМА АТА“ ЕООД е осъден да заплати на Д. А. С. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер на 880.65 лева и разноски в първоинстанционното производство в общ размер от 2 059,50 лева.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на закона, съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Излага, че ВРС не извършил анализ и тълкуване на договорната клауза за неустойка в пункт V от договора за покупко - продажба от 30.09.2020 г., на която се позовал ищеца, волята на страните и установената по делото фактическа обстановка.

Сочи, че в пункт трети страните договорили, че: „продавачът Алма -Ата ЕООД се задължава да изгради в съответствие с градоустройствените, архитектурни и конструктивни проекти, да предаде с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация описаната жилищна сграда, в която се намират продаваемите недвижими имоти в срок до 30.11.2020 г. и да въведе във владение купувача в срок най- късно 10 дни след издаването на Разрешение за ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация на описаната сграда ".

На следващо място сочи, че в пункт V било договорено, че: „ В случай, че продавача „Алма – Ата“ ЕООД не спази с повече от един месец, договорения срок в пункт III за предаване на имотите по пункт I с Разрешение за ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация заплаща неустойка в размер на 0,5 % от общата продажна цена в пункт I, за всеки ден закъснение , но не повече от 5 % от нея".

Излага, че от разпита на свидетеля П. било видно, че ищцата е получила ключове от апартамента от управителя на дружеството продавач още в началото на 2020 г., първоначално за довършителни работи и впоследствие се е настанила със семейството си и е живеела там в края на 2020 година.

Ползвала е апартамента, заплащала е ток и вода по монтирани измервателни уреди от което формира извод, че ищцата е приела изпълнение и е ползвала 2 апартамента - започнала да живее там със семейството си преди получаването на акт 16 „Удостоверение за въвеждане в експлоатация“. Според жалбоподателя при това положение не следвало да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението за предаване на ползването и съответно на ищцата не се дължи обезщетение за забава.

Излага, че в случая не са налице основанията за ищцата да и се дължи неустойка, която според него в конкретния случай обезпечавала правото на ищцата да ползва имота, което право тя била упражнила. Като приел обратното ВРС бил нарушил закона, т.к. присъдил неустойка като обезщетение за прието от кредитора изпълнение.

Сочи допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в допусната непълнота на доклада в частта за доказателствената тежест на ответното дружество. В доклада по делото ВРС бил указал, че в тежест на ответника е „да докаже плащане на дължимата сума или в случай на оспорване, че не дължи същата". В тази връзка излага, че така дадените указания били изключително общи и липсвала конкретизация, а същевременно ВРС бил приел, че ответното дружество не било доказало, че е налице поведение на ищцата, което е способствало забавата за приемането на акт 16 за сградата . Изразява несъгласие с този извод на съда, който бил в противоречие с показанията на свидетеля П., че ищцата въпреки противопоставянето на ответника, чрез управителя на дружеството е поставила климатици на фасадата на сградата, както и други изменения които са създали пречки във връзка с приемането на обекта. Единствения аргумент на съда е, че не кредитира показанията му в тази част за монтирането на климатиците, защото е заинтересувана страна като служител на дружеството.

Излага, че ВРС не е обсъдил заявеното от вещото лице, че след приемане на сградата с Удостоверение за въвеждане в експлоатация /обр.16/ да установява обстоятелства от 2020 г. /във връзка с монтажа на климатиците/ не може, но според жалбоподателя монтажът на климатиците на фасадата на сградата е изменение на фасадата и представлява отклонение от архитектурния проект, за което отговаря собственикът извършил монтажа, а не инвеститора.

Формира извод, че дружеството не следвало да носи отговорност за 3 неправомерно поведение на ищеца, свързано с процеса на въвеждане в експлоатация. Излага още, че съгласно Констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа / стр. 977 / възложители били всички ФЛ и ЮЛ , които притежават правото на собственост на обекти в сградата , като според него ищцата е възложител в качеството си на собственик на обект в сградата .

Отправя искане до съдът да отмени решението на РС-В. и вместо него да постанови такова, с което да отхвърли предявения иск. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна Д. А. С., чрез адв. Д. Н.

Д., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва същата и навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

Пред настоящата инстанция от страните не доказателства и не са направени доказателствни искания. са представени

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – В. е образувано по предявен от Д. А. С. против „АЛМА АТА“ ЕООД установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване вземане на ищцата за сумата от 8 295.00 лева, представляваща неустойка за забава, натрупана за периода от 31.12.2020 г. до 09.01.2021 г., дължима на основание пункт V от Нотариален акт № 24, том II, рег. № 2762, дело 191 от 03.09.2020 г. на нотариус С.П., peг. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том CXXII, дело 37551/ 2020 г., върху продажна цена по пункт I от Нотариалния акт в размер на 165 900.00 лева и представляваща максимално допустимия размер от 5 %, уговорен между страните, заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

417 от ГПК на 22.03.2023 г. до пълното погасяване на претендираното 4 вземане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 508/ 2023 г. по описа на III състав НО на Районен съд - В.. С исковата молба ищцата представя доказателства и прави доказателствени искания.

Претендира присъждането на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество „АЛМА АТА“ ЕООД, чрез адв. Р. Р. от АК-В. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Навежда твърдения, че ищцата е получила държането върху вещта преди повече от една година и половина, че живее в апартамента и плаща сметки. Твърди, че въпреки неговото противопоставяне ищцата е изменила фасадата на апартамента, поставяйки климатици и правейки други изменения, които са причина за забавянето на приемането на сградата от Столична община, т.е. че забавянето се дължи изключително на действията на ищцата, което според него изключвало отговорността му за забава. Прави доказателствени искания. Претендира разноски по производството.

Пред настоящата инстанция страните не спорят, а и видно от приложеното ч.гр.д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд - В., че по същото е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на ищцата, срещу която е подадено възражение от длъжника-ответното дружество. В законоустановения срок кредиторът Д. А. е предявила установителен иск за съществуването на спорното вземане, поради което предявеният иск е допустим.

Пред настоящата инстанция страните не спорят, че между тях са възникнали облигационни отношения по силата на сключения на 03.09.2020 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 24, том II, рег. № 2762, дело № 191 от 2020 г. на нотариус С.П., peг.

№ 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том СХХП, дело 37551/ 2020 г. с въведеното в договора съдържание, както следва: въззивното дружество „АЛМА АТА“ЕООД-продавач продало на Д. А. С.-купувач следните недвижими имоти, изградени на етап „груб строеж“, находящи се в Триетажна жилищна сграда, строящата се в Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр. С., площ 1 278 кв.м., номер по предходен план 5

1188, кв. 80, парцел XVII, а именно:

1.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

София, СО, адрес на имота: гр. С., ет. 3, апартамент М 14, разположен в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена площ 67,93 кв.м., който самостоятелен обект, съгласно строителна документация, представлява АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на трети жилищен етаж, кота +5,70 м., със застроена площ от 67,93 кв.м.,заедно с МАЗЕ № 14, находящо се в подземния етаж, кота -2,85 м, с площ от 15,89 кв.м., заедно с 4,35% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 16,76 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ и 2.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

София, СО, адрес на имота: гр. С., ****, с предназначение на самостоятелния обект: гараж; в сграда, брой нива на обекта 1, с посочена площ 18,52 кв.м., който самостоятелен обект, съгласно строителна документация, представлява ГАРАЖ № 9, находящ се в подземния етаж, кота -2,85 м., със застроена площ от 18,52 кв.м., заедно с 0,68 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2,61 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ.

Съгласно пункт I. на описания Нотариален акт, правото на собственост върху гореописаните два недвижими имота се прехвърля срещу общата продажна цена от 165 900.00 лева.

Съдът констатира, че пред двете инстанции не е спорно обстоятелството, че ищцата и настояща въззиваема страна в процеса е заплатила напълно на продавача-въззивното дружество уговорената продажна цена, поради което съдът приема, че ищцата Д. А. е изправна страна по сделката.

Съгласно пункт III. на процесния Нотариален акт въззивното дружествопродавача „АЛМА АТА“ ЕООД се задължило да изгради в съответствие с градоустройствените, архитектурни и конструктивни проекти, да предаде с Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация описаната жилищна сграда, в която се намират продадените недвижими имоти 6 в срок до 30.11.2020 г. и да въведе във владение купувача -ищцата Д. А. С. в срок най-късно 10 дни след издаване на Разрешение за ползване /Удостоверение за въвеждане в експлоатация на описаната сграда. Продавачът „АЛМА АТА“ ЕООД предава на купувача имотите във вид, посочен в Приложение №1 на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.2020 г. и с гаранционни срокове и отговорности сред премането на строежа, съгласно