Протокол № 199 от 11.07.2024, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 10/2024
- Вид
- Протокол № 199
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.4, б."а" · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 199 гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова
Съдебни
МАРГАРИТА ЛЮБ. ЛАЗАРОВА заседатели: СВЕТЛИН ЗДР. А. при участието на секретаря Янка Д. Иванова и прокурора Г. М. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Палмира Д. Атанасова Наказателно дело от общ характер № 20244410200010 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.ПЛЕВЕН – явява се прокурор Г. И., съгласно Разпореждане на Административен ръководител – Районен прокурор гр.Плевен.
ПОДСЪДИМАТА Е. Г. З. – редовно призована чрез адвокат П. – не се явява, за нея се явява адвокат В. П. от **** АК – назначен като служебен защитник на подсъдимата в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К. А. Ф. – лично и с адвокат Д. Д. Н. от АК гр.**** с пълномощно към делото.
ПОСТРАДАЛАТА П. Н. П. – редовно призована – не се явява и не се представлява.
ПО ДАВАНЕ ХОД разпоредително заседание:
НА
ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ П. – Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Н. – Да се даде ход на делото
1 за разглеждането му в
ПОДСЪДИМИЯТ К. А. Ф. – Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото за провеждане на разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за провеждане на разпоредително заседание СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
К. А. Ф. – роден на ***** г. в *****, с постоянен и настоящ адрес: *****, с българско гражданство, с основно образование, работи в чужбина, без сключен официален трудов договор, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ К. А. Ф. – В случай, че не бъда намерен на адреса в *****, моля да бъда призоваван чрез упълномощения от мен адвокат Д. Д. Н., с който поддържам връзка.
Съдът преминава към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо съдия, делото е подсъдно на РС-Левски и няма основания за неговото спиране и прекратяване.
В случая сме в хипотезата на задочно разглеждане на производството по отношение на подсъдимата Е. Г. З., но е ясно, че същата не може да бъде установена.
Считам, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по време на досъдебното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и не следва да бъде разгледано при закрити врата.
Не са взети мерки за процесуална принуда. Аз считам, че не е необходимо да бъдат вземани такива мерки към настоящия момент, подсъдимият Ф. даде точно свои координати, където винаги може да бъде открит и призован.
Нямам в момента искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
2
АДВОКАТ П. – Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на РС-Левски. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Не са налице основанията за промяна на взетите мерки за неотклонение на подсъдимите лица, включително и на моята подзащитна.
Няма основания делото да бъде гледано при закрити врати, както и за провеждане на заседанието по реда на особените правила. Това е становището ми по изискваните въпроси, свързани с разпоредителното заседание. Моля да насрочите същото за дата, съобразена с вашата заетост и нашата.
АДВОКАТ Н. – Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, аз също считам, че РС-Левски е родово и местно компетентният съд. За разлика от преждеговорящите обаче считам, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на подзащитния ми, както при привличането, в качеството му на обвиняем, а впоследствие и при изготвянето и внасяне на обвинителен акт в съда.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. по тълкувателно дело № 2 от 2002 г. на ОС на НК на ВКС, обвинителният акт определя предмета на доказване на делото и очертава рамките, които ще се развият в процеса на доказване в съдебна фаза и осъществяване правото на защита. Задължително обвинителния акт следва да съдържа и сочи фактите, обуславящи съставомерността на конкретното деяние и участието на обвиняемия за осъществяването му, времето и мястото на извършване на деянието, пълните данни на личността на обвиняемия, правна квалификация на деянието.
Липсата на посочените факти от тази категория съставляват винаги съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушаване правото на защита.
Ние твърдим, че така изложените данни в обвинителния акт са твърде далеч от стандарта на чл.246, ал.2 от НПК, относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не се сочи начина на извършване на престъплението, по такъв начин, който да позволи установяване на конкретни обективни факти. Ние твърдим, че прокурорът незаконосъобразно е счел, че не е необходимо конкретно отличаване на база на кои свидетелски показания, кои експертизи, писмени и веществени 3 доказателства, се основава обвинението. По този начин разсъжденията на прокурора надхвърлят рамките на обвинението. Така изложените обстоятелства са твърде далече от посочения стандарт на чл.246, ал.2 от НПК, относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не се сочат конкретните доказателствени материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
На стр.2 от обвинителния акт се сочи, че обвиняемата З., използвайки ловкост, посегнала към чантата на свидетел П. и й отнела портмонето. В този момент обвиняемият Ф. я прикривал, като застанал вляво, с цел останалите пътници да не забележат случващото се. След като извършила кражбата на портмонето, обвиняемата З. го скрила под лявата си мишница. Впоследствие на стр.3 се сочи, че от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, че обвиняемите са прекратили фактическата власт върху собствеността с елементи от изпълнителното деяние на престъплението кражба при разпределение на ролите.
На стр.4 от обвинителния акт се сочи, че са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, а именно преминаването им в тяхната фактическа власт. Не се сочи с кои доказателства по делото прокурорът е приел, че отнетите движими вещи от владението на свидетелката П. са преминали във владението на обвиняемия Ф., след като обвиняемата З. е осъществила изпълнителното деяние по предвидения в закона начин действия, отнемайки от свидетелката П. въпросното портмоне.
Тежкият обстоятелствен дефицит на обвинението твърдя, че не би могъл да се санира в хода на съдебното производство с извличане от доказателствената съвкупност на непосочени от прокурора данни, които са постъпили.
Декларативният израз на тази част от обвинителния акт на практика не очертава съставомерно деяние, поради което е неприложим реда на чл.249, ал.2 от НПК, чрез който се отстраняват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия Ф..
На следващо място, в диспозитива на обвинителния акт е повдигнато обвинение, че в съучастие като извършител обвиняемият Ф. с Е. З. е отнел чужда движима вещ от владението на свидетелката П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е 4 използвал специален начин, ловкост за отнемане на вещите.
При съпоставка с описаната фактическа обстановка от обвинителния акт се установява съществено несъответствие, тъй като там се сочи, че друго лице е отнело чуждите движими вещи от владението на свидетелката П., а именно З., като същата, за извършването на деянието е използвала специален начин, ловкост при отнемането на вещите.
Твърдя, че е налице разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, тъй като едновременно се сочи, че З. е действала, прекратявайки фактическата власт на П. върху портфейла й, използвайки ловкост, като в диспозитива се твърди обратното, а именно, че въпросното действие е извършено от обвиняемия Ф..
Съизвършителството е легално определено в чл.93, т.12 от НК, според която разпоредба престъплението е извършено от две или повече лица, които в самото изпълнение са участвали. От обективна страна за съизвършителството е характерно, че е налице участие на две и повече лица в самото изпълнително деяние на престъплението. Това означава, че всеки един от извършителите осъществява елемент на изпълнителните деяния, като конкретният принос на всеки от тях ще зависи от общия им умисъл за неговото реално изпълнение, в зависимост от последователността на задружната престъпната дейност, различаваме едновременно и последователно съизвършителство, и такова при разпределение на ролите.
С оглед на горното, считам, че така изготвеният обвинителен акт не сочи как така едновременно въпросните двама подсъдими са извършили деянието по прекратяване на фактическата власт върху вещта и не следва ли, след като се твърди, че има съизвършителство, да се посочи кой каква роля изпълнява.
Едновременно тук в случая се сочи, че те са съизвършители.
С оглед на което твърдя, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите, а именно конкретно на клиента ми, той да научи именно как така, след като в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи едно действие от него, което се изразява в прикриване, впоследствие му се повдига обвинение за това, че той е отнел въпросното портмоне, въпросната движима вещ. Друг е въпросът, че в конкретния случай няма нито едно доказателство, че подсъдимите са се събрали предварително, решили са да извършат конкретно престъпление, разпределили са си ролите и задачите при 5 извършване на деянието, с цел настъпване на конкретния престъпен резултат.
На следващо място, считам, че са налице посочените по-горе отстраними съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на доверителя ми, на подзащитния ми.
Считам, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Считам, че взетата по отношение на подзащитния ми мярка за процесуална принуда „подписка”, следва да бъде отменена.
Нямам искания за събиране на доказателства към настоящия момент.
Към настоящия момент не съм констатирал наличие на фактическа грешка в обвинителния акт, като твърдя, че целият обвинителен акт е една грешка.
ПОДСЪДИМИЯТ К. А. Ф. – Каквото каза адвокатът ми.
ПРОКУРОРЪТ – Госпожо съдия, аз не съм съгласна със становището на защитата на подсъдимия Ф.. Аз считам, че е налице един нормален обвинителен акт, който съдържа всички необходими реквизити, именно с описание на фактическата обстановка, описано е точно кой от двамата съучастници какво е извършвал, обсъдено е от обективна и субективна страна как е извършено деянието, дадена е и правната квалификация. Да, в случая наистина имаме съизвършителство на престъплението кражба, но аз считам, че това е правната квалификация, която е дадена за двамата обвиняеми. По отношение на това, че не са били събрани доказателства за това, как двамата са решили да извършат кражбата и т.н., считам, че това е въпрос на доказване и следва да бъде обсъдено вече в заключителната им пледоария, така че не смятам, че има допуснато такова съществено нарушение.
АДВОКАТ П. – Считам, че следва да бъде уважено становището на колегата, адвокат Н.. В материалите по делото на досъдебното разследване, аз съм 6 изявил моето становище, даже ако не се лъжа, дори за прекратяване на делото спрямо моята подзащитна, тъй като обвинението е обосновано на предположения така, както и тук от изявлението на колегата Н., не може да имаме двойно качество, един човек е или помагач или извършител. За едно и също деяние как да стане двойна роля. Не е изчистено обвинението в тази му част, така че оставям на преценка на съда, какво становище Вие ще вземете, дали ще прекратите делото и ще го върнете за ново доразследване или ще продължим съдебното заседание вече в самия процес, е въпрос на Ваша преценка и на съдебните заседатели, които спомагат.