Решение № 109 от 24.07.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Н.а като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200161 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Г. П. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 906 от 15.03.2023 г., издадено от инж. Н. А. Н., заемащ длъжността Заместник - директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С. и изпълняващ функциите на Директор на РДГ – С. съгласно Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление (НП) – Директорът на РДГ – С.. Това е така, защото макар към датата на издаване на НП (15.03.2023 г.) неговият издател инж. Н. Н. да е бил по длъжност Заместникдиректор на РДГ – С. и по силата на заеманата от него длъжност да е бил (наред с Директора на РДГ – С.) оправомощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните да издава НП по Закона за горите (ЗГ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му в това му качество на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, то към датата на издаване на НП е била издадена последваща Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която на инж. Н. – Заместник-директор на РДГ – С. е възложено да изпълнява функциите (т. е. всички функции) на Директор на РДГ – С., за срок до назначаване на титуляр на длъжността директор. Една от тези функции е издаването на НП по ЗГ и подзаконовите 1 нормативни актове по прилагането му съгласно предходно издадената Заповед № РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. Посочването и на двете заповеди в обжалваното НП като основание на компетентността на инж. Н. да го издаде, обосновава извод, че същият го е издал в качеството си на Директор на РДГ – С., чиито функции е изпълнявал в пълен обем съгласно Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Пред съда въззиваемата страна не се явява и не се представлява. В писмена защита, подадена от въззиваемата страна и постъпила по делото преди съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, същата заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното НП да бъде потвърдено или евентуално да бъде изменено ако са налице основания за това.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. НП, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 26.10.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д. Д. Х., на длъжност „главен горски инспектор“ в РДГ – С. за това, че на 10.10.2022 г. е установено, че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч № 0669930/08.06.2022 г. за подотдел 713 „ш“ в землището на с. М., Община С. – държавна горска територия при ТП „ДГС – С.“, жалбоподателят И. Г. П. не е изпълнил своевременно контролните си правомощия, като е допуснал сеч на 2 (два) бр. дървета, дървесен вид бял бор и 1 (един) бр. от дървесен вид смърч, немаркирани с контролна горска марка, с общ обем 4 (четири) м3 стояща дървесина, изчислени със сортиментна програма. Посочено е в АУАН, че жалбоподателят е извършил деянието в периода от 27.09.2022 г. до 10.10.2022 г. и че с деянието са нарушени чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. (изм. и доп., 2

ДВ, бр. 89/12.11.2019 г.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган като цяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и допълнително е посочил, че контролните правомощия на жалбоподателя, чието неизпълнение му се вменява, се изразяват в това да следи за спазване правилата за сеч – в т. ч. да се секат само определените за сеч дървета (маркирани с контролна горска марка), вследствие на което е извършена сеч на немаркирани с контролна горска марка 2 броя дървета от бял бор и 1 бр. дърво от смърч, с обща кубатура 4,0 куб. м. стояща маса.

Административно-наказващият орган е квалифицирал вмененото на жалбоподателя деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във връзка с чл.

12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и на основание чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ за това административно нарушение е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 300,00 лв.

От позволително за сеч № 0669930/08.06.2022 г. се установява, че на „А. т. 2009“ ЕООД с нает регистриран лесовъд – жалбоподателя И. П. се разрешава извършване на добив на дървесина в отдел 713, подотдел „ш“ в землището на с. М., Община С. – площно сечище от 16,700 хектара държавна горска територия, с вид на сечта – групово постепенна, при очакван добив 1998,0 плътни кубически метра лежаща маса по описани в позволителното категории дървесина и дървесни видове, като дърветата са маркирани от Л. П. с контролна горска марка № А 5071, с оранж боя, с дата на карнет опис: 16.07.2021 г. Срокът на провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището съгласно позволителното е от 13.06.2022 г. до 25.12.2022 г.

Следователно от това позволително за сеч, посочено в АУАН и в НП, се установява, а и е безспорно по делото, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ.

Първо, съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал.

11 от ЗГ, до освидетелстване на сечището. Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г., обозначавана по-нататък като Наредба № 1/2012 г. за КОГТ) е издадена от Министъра на земеделието и храните и от Министъра на вътрешните работи на нормативни основания, сред които е и чл. 148, ал. 11 от ЗГ. Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, е длъжно да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на 3 всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Следователно контролът по чл. 108, ал. 3 от ЗГ за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина се изразява и в следене за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, но това са нормативно установени задължения на жалбоподателя като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, а не и негови контролни правомощия, каквито той няма. Правомощия, включително и контролни, могат да имат само овластени длъжностни лица с публични функции, а е безспорно, че жалбоподателят не е такова лице. Поради това от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да не е изпълнил свои контролни правомощия по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, каквато форма на изпълнително деяние на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ му е вменена в АУАН и в НП.

И на следващо място, от показанията на св. И. Н., на длъжност „главен специалист“ в ИАГ се установява, че при извършената проверка на място в отдел 713, подотдел „ш“ в землището на с. М., Община С., в която свидетелят е участвал, същият е възприел, че пъновете на отсечените дървета, описани в приобщения протокол от 10.10.2022 г. и в АУАН, са били маркирани с оранжева боя и по тях е личало маркиране с контролна горска марка с абревиатура, която свидетелят сочи, че е била неразличима или поне че той не си я спомня. В позволително за сеч № 0669930/08.06.2022 г., издадено на „А. т. 2009“ ЕООД с нает регистриран лесовъд – жалбоподателя П., е посочено, че подлежащите на сеч дървета в отдел 713, подотдел „ш“ в землището на с. М., Община С., са маркирани с контролна горска марка № А 5071 и с оранж боя. Ето защо обстоятелствата дали съгласно карнет описа от 2021 г. подлежащите на сеч дървета в отдела е следвало да бъдат маркирани със синя боя и дали по пъновете на отсечените дървета е имало следи от синя боя, са без правно значение по делото, щом съгласно позволителното за сеч, въз основа на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение, подлежащите на сеч дървета са били маркирани с оранжева боя и щом такава оранжева боя е била налична по пъновете на отсечените дървета, описани в АУАН и в НП и е личало задялване на контролна горска марка по тях. Ето защо установените от показанията на св. Н. обстоятелства, които той е възприел при проверката на място поставят под твърде сериозно съмнение до степен на опровергаване на посоченото в АУАН и в НП, че описаните в тях дървета не са били маркирани за сеч с контролна горска марка. Съдът няма причина да дискретидира тези показания на св. Н. – същият е служител от системата на административнонаказващия орган, възприел е лично обстоятелства при извършена проверка, в която е участвал и дава логични, последователни и безпротиворечиви показания за тях. Така от съвкупната преценка на 4 съдържанието на гореобсъденото позволително за сеч и на кредитираните показания на св. Н. не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин два броя дървета от дървесен вид бял бор и един брой дърво от дървесен вид смърч, с обща кубатура 4,0 куб. м. стояща маса, да са били отсечени, без да са били маркирани с контролна горска марка и отсичането им да е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ.

По всички изложени дотук съображения при издаването на НП е допуснато нарушение на материалния закон, поради което на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.

3, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП.

При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби РДГ – С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 200,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед фактическата и правната сложност на делото и при вземане предвид на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, това възнаграждение не е прекомерно.