Решение № 261 от 11.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пазарджик, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103103 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, против „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев /Литекс Тауър/“ № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. – С., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 202211181009410102 от 18.11.2022 г., сключен между страните, на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, чл. 19 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 202211181009410102. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, а размерът на годишната лихва 38,75% и размер на годишния процент на разходите 46,42 %. Размерът на общата сума, която следва да върне ищцата, възлизала на 558 лева.

В чл. 4, ал. 3 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 6 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора. Неустойката следвало да се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 420 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, и така общата сума, която следвало да върне била в размер от 978 лева.

1

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 420 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22, ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Поддържа, че с клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 420 лева в случай, че не предостави в срок помалък от 24 часа от сключването му обезпечение банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Въпреки задължението па кредитиращото дружество да извърши проверка за кредитоспособността на потребителя - това задължение се вменява на потребителя, който да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. вместо кредиторът да следи за неразумно кредитиране, същият налага неимоверно голяма неустойка, с която повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко е претърпени вреди, е пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Посочва, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита, че ако кредиторът действително е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

Сочи, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР съгл. чл. 19, ал. 4 от 3ПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.

Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от 3ПК.

Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Поддържа се, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от 3ПK тази клауза е недействителна.

Видно било от процесния договор, че възнаградителната лихва е в размер на 58 лева, а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение на договора било в размер на 420 лева, с което реалният ГПР става 1139,58%. Сочи се относима съдебна практика на СЕС.

Поддържа се, че тази неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.

Същата противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Същата е в размер на 84 % от заема без да става изобщо какви вреди обезщетява.

Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26 ал.

1, изр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради неравноправност.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 3З П при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от 3ПК било установено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на 2 забавата. С оглед на изложеното се твърди, че е налице заобикаляне на 3ПK, поради което на основание чл. 21 ал. 1 от 3ПK клаузата е нищожна.

Поддържа, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПP, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от 3ПК.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска.

Ответникът признава сключването на договор за потребителски кредит № 202211181009410102 от 18.11.2022 г. между страните и предоставяне на заемната сума в размер на 500 лева.

Посочва, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. По този начин обезпечителната функция на неустойката произтичала от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението.

Оспорва да е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора, тъй като представлявала разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК

С отговора на исковата молба ответникът е предявил против ищцата насрещен иск за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 202211181009410102 от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че по главницата не били заплатена никакви суми, както и че крайният срок за изпълнение на задълженията по договора бил до 19.05.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът по главния иск чрез пълномощника си намира насрещната искова молба за основателна. Поради нищожност на договора се дължи връщане само на чистата стойност на договора.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба, с която се иска от съдът да отхвърли исковата претенция, респ. да уважи насрещния 3 иск.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 18.11.2022 г. между ищцата М. Й. Г. в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 202211181009410102, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 500 лева. Посочената сума представлява главницата и чистата стойност на кредита и се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора, а при невъзможност - на следващия работен ден.

Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора - чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора. Видно от чл. 11 от договора за потребителски кредит е, че ГПР по кредита е в размер на 46.42 % от заетата сума, а ГЛП е в размер на 38,75 % от главницата по кредита. Кредитът се погасява на 6 месечни вноски, съгласно изготвения погасителен план. Падежът на последната погасителна вноска е 19.05.2023 г.

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че заемната сума е предоставена на ищцата.

Според чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558 лева със срок на валидност до 20.05.2023 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4 ал. 3, според чл. 6 ал. 2 от договора.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за заем. В условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора за заем. От ответника е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на главница по договор за потребителски кредит.