Решение № 33 от 21.03.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр.Пазарджик, 21.03.2018год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: И.КА ИЛИНОВА

При секретаря Снежана Пискова като разгледа докладваното от съдията т.д.№107 описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.464 ГПК от С.М.В.,ЕГН

********** *** против К.Д.М. *** и „ДИВИКО“ООД със седалище и адрес на управление гр. Костенец, обл. София / след промяна на седалището и адреса на управление : гр. Велинград , ул. „ Д. Талев“ № 7 / .Твърди се в исковата молба , че ищцата е придобила по силата на договор за цесия вземане в размер на 10000,00 лв. против длъжника „Дивико“ ООД по изп.№ 20158880400176 по описа на

ЧСИ Г. Захариев с рег. № 888 с район на действие Окръжен съд Пазарджик, като вземането е било цедирано от И. Й.Б. и представлявало част от негово вземане в размер на 300 000,00 лв., установено с влязло в сила решение на ВКС. Твърди се , че присъединен кредитор в същото изпълнително производство е ответникът К.М. за вземане въз основа на запис на заповед, издаден на 21.09.2010г.с падеж 30.09.2013 г., в размер на 1 200 683,30 лв., съгласно издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

417 от ГПК по ч.гр.д. № 481/2015 г. на РС-Ихтиман. Твърди, че по изпълнителното дело е насрочена публична продан на собствени на ответното дружество недвижими имоти.Твърди,че наемател на тези имоти е търговското дружество „Дикси-64“ЕООД-гр.Велинград с едноличен собственик на капитала Д.Г.К.,който е и управител на длъжника „Дивико“ООД.Твърди, че записът на заповед, издаден на 21.09.2010г.с падеж 30.09.2013г.от „Дивико“ООД с поемател К.М. не обезпечава каузално правоотношение между двамата ответници, а е създаден целенасочено за нуждите на едно мнимо изпълнително производство,с което се цели осуетяване на удовлетворяване на действителното и изискуемо вземане на ищцата.Твърди, че сумата по записа на заповед не е осчетоводена в счетоводството на търговското дружество-издател, както и не е посочена в ГФО за 2010 г., когато записът на заповед е издаден, и за 2013г., когато е настъпил неговият падеж,което дава основание да се направи извод, че сумата по записа на заповед не е предоставена изцяло.Твърди, че за предоставянето на сумата от първия ответник е необходимо той да е притежавал такова имущество и то да е с доказан произход,а М. не притежава имущество с такъв размер. Твърди, че между ответниците не е налице каузално правоотношение и по записа на заповед не е възникнало задължение за издателя му, тъй като задължението на „Дивико“ООД към М. е привидно.Твърди,че участието на привиден кредитор в изпълнителното дело ще осуети удовлетворяването на нейното вземане. Моли съда да установи спрямо ответниците,че не съществува вземане в полза на присъединения по изпълнителното дело взискател М. за сумата 1 200 683,30 лв. по изпълнителен лист от 9.07.2015г.,издаден по ч.гр.д.№ 481/2015г.на РС-Ихтиман.Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски

В срока по чл. 367 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „ДИВИКО“ ООД.

Постъпил е писмен отговор от ответника К.Д.М., в който същият излага доводи във връзка с нередовността на исковата молба,както и възражения по допустимостта и основателността на предявените искове.По нередовността на исковата молба се поддържа, че в нейния петитум липсва кое е конкретното основание за вземането,което се иска да се установи дали съществува или не съществува, както и лицето, по отношение което се иска това установяване. Относно допустимостта на предявения иск се поддържат следните възражения : Не се оспорва, че страни по изпълнителното дело са И.Й. Б.,ЕГН ********** и К.Д.М.,ЕГН ********** - взискатели и „Дивико" ООД, ЕИК ********* – длъжник, като с договор за цесия от 08.04.2016г., сключен между И.Й.Б. и С.М.В., в полза на последната и безвъзмездно е извършено прехвърляне на вземане за сумата от 10 000 лева / част от 300 000,00 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден на 24.07.2015г. от Окръжен съд Пазарджик по гр.дело № 748/2012г., за което прехвърляне на вземане длъжникът „Дивико" ООД, ЕИК ********* е уведомен на 09.04.2016 г.Не се оспорва , че на основание чл.429 ал.1 от ГПК по изпълнително дело 20158880400176 по описа на ЧСИ Г. Захариев, рег. № 888 ищцата С.М.В. е придобила качеството на частен правоприемник на взискателя И. Й. Б..

В тази връзка се поддържа,че предвидената в чл.464,ал.1 ГПК защита на взискателя, възниква от момента на присъединяването му по изп.дело, като редът, срокът и начинът за присъединяване на кредитори са изчерпателно уредени в чл.

456 от ГПК.Поддържа се,че правото на иск по чл.464 от ГПК е предоставено само на първоначалния или присъединените взискатели по реда на чл.456 от ГПК, затова и мястото, което заема този иск е в Глава Четиридесет и първа „Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми". Частните правоприемници, които са регламентирани в чл.429 ГПК/каквато е и ищцата/,не разполагат с активна процесуална легитимация да предявяват иск по чл. 464 ГПК.Следователно,искът с тази правна квалификация, предявен от С.М.В., в качеството й на частен правоприемник на взискателя И. Й. Б.,се явява процесуално недопустим.Противното би означавало,че изплащането на суми по едно изпълнително производство може да бъде възпрепятствано неограничено във времето, като се позволи на един недобросъвествен кредитор многократно да цедира малки части от своето вземане,независимо от неблагоприятния за него изход по предходно производство по чл.464 ГПК.

Възраженията по основателността на предявения иск са следните : Оспореното вземане е присъдено със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК - запис на заповед.Оспорва се твърдението за привидност на издадения в полза на ответника запис на заповед. Твърди се , че вземането което е предмет на оспорване по делото, е ликвидно и изискуемо. То е безспорно установено по основание и размер и по отношение на него е формирана сила на присъдено нещо спрямо длъжника „Дивико" ООД.

Счита, че записът на заповед е абстрактна сделка и като такава не е задължително да бъде извършена въз основа на някакво друго правоотношение между страните. Именно поради тази причина, счита, че няма нормативно изискване за счетоводното му отразяване. Нещо повече, в качеството му на физическо лице и поемател по процесната заповед поддържа,че няма задължение, а и няма възможност да влияе върху счетоводните записвания на „Дивико" ООД, и възражения във връзка с тези записвания не следва да се противопоставят на правото му да търси плащане на дължимите суми.По отношения на другия довод - че не притежава такова имущество, с което да се обоснове задължението към него в размер на 1200683,30 лв., също счита, че е несъстоятелен, поради абстрактния характер на записа на заповед. Наличието на имущество от негова страна не е единствена и задължителна предпоставка, която да легитимира поето към него задължение.

Поддържа се , че процесният Запис на заповед е с настъпил падеж, притежава всички задължителни реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ, които позволяват същият да бъде квалифициран като действителна едностранна абстрактна сделка, пораждаща задължение за плащане. Отделно от това, издателят му „Дивико" ЕООД след издаване на изпълнителния лист и връчване на ЗНИ, издадени по ЧГД №481 от 2015г. на Районен съд - Ихтиман,не е оспорил нито качеството си на такъв,нито пък своя положен подпис в него,поради което не е налице основание да се приеме, че търсената със Записа на заповед сума не е дължима.В тежест на издателя е да ангажира доказателства за погасяване на сумата по дълга, но такива не е ангажирал, поради което следва да се приеме, че паричното задължение по менителничния ефект още не е платено, въпреки своята изискуемост.

Твърди се,че в производството по чл.464 ГПК следва да се установи само редовността от външна страна на процесния запис на заповед,но в случай на направено възражение, каквото с исковата молба не е наведено от ищеца. В този смисъл се сочи задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тьлк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК /респективно чл.464 от ГПК/ в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,доказва вземането си,основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,подлежащ на изпълнение.В исковата си молба ищецът релевирал твърдение за липсата на каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с подписания запис на заповед,но нито твърди,нито доказва различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект.Предявяват се доказателствени искания, като се оспорват доказателствените искания на ищцовата страна.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в срока и на основание чл. 372 ГПК , в която ищецът поддържа всички доводи и съображения изложени в първоначалната искова молба.Оспорва се възражението на ответника досежно допустимостта на предявения иск,като се поддържа,че правният интерес от иска е обусловен от твърдение на ищеца за качеството му на взискател, както и оспорването на вземане на друг кредитор на длъжника,а доколкото предявяването на отрицателния установителен иск е предвидено в закона, други предпоставки за допустимост не е необходимо да се изследват.Дали ищецът действително е кредитор на длъжника, съответно - дали е надлежен взискател,е въпрос по съществото на спора, който не обуславя допустимостта на иска,а неговата основателност.Заявява желание да се ползва от всички писмени доказателства,които са представили с исковата си молба.Заявява , че не може да представи оригинал на документи като Заповед за изпълнение и ИЛ,тъй като същите са представени в оригинал по образуваните изпълнителни дела.Годишните финансови отчети на търговското дружество ответник пък са извлечения от ТР, който е публичен, и в оригинал се намират в държане на ЮЛ.

Не е постъпил допълнителен отговор от ответниците в срока по чл. 373 ал.1 ГПК.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,вземайки предвид изразените от страните становища и съблюдавайки разпоредбата на чл.235 и сл.от ГПК,за да се произнесе ,съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е приложено служебно изготвено копие от изп.д.№20158880400176 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС гр.Пазарджик.От същото се установява,че е образувано по молба на И. Й. Б. от гр.Велинград със съдебно установено вземане в размер на 300 000,00 лв.и издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.д.№748 по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик за 2012г.против длъжника в изпълнителното производство и един от ответниците по настоящето дело „Дивико“ ООД.

В хода на изпълнението като кредитор се е присъединил ответникът К.Д.М. въз основа на изп.л.издаден в негова полза против „Дивико“ ООД по реда на чл.417 т.9 от ГПК по ч.гр.д.№481 по описа на РС гр.Ихтиман за 2015г.Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на К.М. въз основа на представен от него в заповедното производство запис на заповед,издадена от „Дивико“ ООД на 21.09.2010г.и с падеж 30.09.2013г.Изпълнителния лист,с който К.М. се е присъединил като кредитор по изпълнителното дело на основание чл.456 ал.1 от ГПК е издаден за сумата 1200683,30 лв.главница и разноски в заповедното производство в размер на 24013,67лв.

От цитираното изпълнително дело се установява,че ищцата участва като кредитор в качеството си на частен правоприемник на първоначалния взискател И. Й. Б.,който с безвъзмезден договор за цесия се е разпоредил в нейна полза с част от вземането си в размер на 10000,00лв.Този факт не се оспорва от ответната страна.Напротив ответника М. твърди,че за договора за цесия дружеството длъжник „Дивико" ООД, ЕИК ********* е уведомен на 09.04.2016г.В тази връзка оспорването на материално правната легитимация на ищцата от ответника М. е неоснователно.Съгласно чл.429 ал.1 от ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя,както и поръчителят и солидарният длъжник,които са платили дълга,могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.Приемството,съответно платеното от поръчителя или съдлъжника,се установява с писмени доказателства. От процесуална гледна точка това право,предвидено от законодателя се идентифицира с конституирането на правоприемника-взискател ,в настоящият случай ищцата С.В.,която има качеството на частен правоприемник на конкретното вземане спрямо длъжника по процесното изпълнително производство,което правоприемство е възникнало на базата на действителен договор за цесия,неоспорен от ответниците по отношение на неговата действителност.Това обстоятелство безусловно я легитимира и като кредитор,за когото възниква право на принудително изпълнение.В този смисъл съдът счита,че наличието на договор за цесия между Б. и В. е достатъчно,за да може последната да се конституира като взискател.Именно поради това съдът счита,че дори без да има надлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия,при наличието на сключен договор за прехвърляне на вземането,по силата на разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК новият кредитор има право и следва да бъде конституиран в изпълнителното производство като взискател. Ето защо съдът счита,че конституирането на ищцата като взискател в изпълнителното производство е надлежно извършено от ЧСИ,поради което същата е активно легитимирана да предяви иска по чл.464 от ГПК.