Решение № 1173 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100106781 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от М. Н. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка с А. Д. Б., ЕГН **********, чрез адв. П. С., САК, съдебен адрес: София, ул. **** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, София, бул. „****, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на датата на увреждането – 21.06.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2016 г. в София, около 19,55 ч., К. В. В., ЕГН **********, управлявал л. а. марка „Пежо“, модел „106“, рег.№ СН **** НН по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул. „Арсеналски”. В този момент ищцата, заедно с нейна приятелка, пресичала бул. „Черни връх”. Водачът В. нарушил ЗДвП и ударил ищцата, в резултат на което тя получила телесни повреди.

За ПТП е образувано ДП № 11269/2016 г. по описа на РТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 20610/2016 г. по описа на СРП. Образувано е н.а.х.д. № 9036/2017 г. по описа на СРС, по което с решение от 02.11.2017 г., съдът е признал водача К. В. В. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за причиняването на средна телесна повреда на М. Н. К. в резултат на нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 117 ЗДвП, като го е освободил от наказателна отговорност, наложил му е административно наказание глоба в размер 1 000 лв. и, наред с това, го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Решението е влязло в 1 сила.

Вследствие на инцидента ищцата заявява, че е търпи огромни болки и страдания. И към настоящия момент изпитва болки в областта на главата и шията, които понякога се засилват много. Извън причиненото й сериозно телесно увреждане и съпътстващите го силни физически болки и битови неудобства, изпитала и изключително силен психологически стрес от характера и тежестта на самия удар при ПТП.

За автомобила, причинил ПТП, ищцата твърди, че е бил налице действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по ЗП BG/22/115001806165 с период на действие 17.07.2015 г. - 16.07.2016 г. с ответната застрахователна компания.

С молба с вх. № 1173/25.01.2018 г. ищцата сезирала ответната застрахователна компания доброволно и извънсъдебно да й заплати претендираните обезщетения за претърпените неимуществени вреди, но плащане не последвало.

За обезщетяване на понесените болки и страдания вследствие получените увреждания ищцата предявила иск пред СГС против ответника за сумата 55 000 лв. - частичен иск от вземане в пълен размер 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2016 г. до окончателното й плащане. Образувано било гр.д. 2903/2019 г. по описа на СГС, 1-17 с-в, по което с решение № 4663/31.07.2020 г. съдът приел, че по справедливост й се дължи 75 000 лв., но с оглед прието съпричиняване присъдил сумата 50 000 лв., ведно със закона лихва върху нея, считано от 21.06.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Решението е потвърдено от САС и е влязло в сила.

Ищцата заявява, че така определеното й обезщетение е недостатъчно, като счита, че е справедливо да бъде обезщетена поне частично със сумата 90 000 лв.

В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, да й заплати, на осн. чл. 432 от КЗ, сумата 40 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, станало на 21.06.2016 г. в София, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.

Представила е и е изискала писмени доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по списък.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим и прекомерно завишен.

Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП от 21.06.2016 г. са възникнали всички описани в 2 исковата молба като вид и характер вреди за М. Н. К..

Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на всички претендирани вреди с ПТП.

Навежда довод за съпричиняване на ПТП и на вредоносния резултат от ищцата М. Н. К..

Твърди, че сочените в исковата молба травми на М. Н. К. са следствие от виновното поведение и на родителите й, които не са положили необходимите грижи за нея и са я оставили без надзор и грижа.

Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Оспорва по основание и размер претендираната законна лихва, както и началната дата, от която същата се дължи.

Представил е писмени доказателства, поискал е допускане на гласни и експертиза.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като му присъди разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с решение по н.а.х.д. № 9036/2017 г. на СРС, НО, 21-ви с-в от 02.11.2017 г., съдът е признал водача К. В. В., ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.06.2016 г. в София, около 19,55 ч., управлявайки л. а. марка „Пежо“, модел „106“, рег.№ СН **** НН по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул.

„Арсеналски”, правилата за движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 117 ЗДвП престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и е причиняванил средна телесна повреда на М. Н. К.. С решението си съдът го е освободил от наказателна отговорност, наложил му е административно наказание глоба в размер 1 000 лв. и, наред с това, го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Решението е влязло в сила на 18.11.2017 г.

С решение от 31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2903/2019 г. на СГС, I-17 с-в ответникът ЗК „Л.И.“ АД, е осъден да заплати на М. Н. К., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. Б., сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 21.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за горницата до 55 000 лв., предявен като частичен иск от 150 000 лв. Мотивите за това са прието съпричиняване от страна на пострадалата ищца.

3

По делото е прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение досежно автомобила, чиито водач е причинил катастрофата - л. а. марка „Пежо“, модел „106“, рег.№ СН **** НН, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG/22/115001806165 с период на действие 17.07.2015 г. - 16.07.2016 г.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните увреждания: контузия на главата в челно-слепоочната област вдясно, съпроводена с линейно счупване на черепа и с контузия на мозъка, които са реализирали медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота; - кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, който реализира медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота; - сублуксация/непълно изкълчване на 2-ри – 3-ти шийни прешлени, които реализират медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота, - охлузвания в областта на двете колена и левия лакът, които са причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при процесното ПТП от 21.06.2016 г.

Наличието на епидурален хематом е наложил извършването на оперативно лечение и на 23.06.2016 г. М. К. е оперирана – Краниотомия фронтотемпоралис декстра. Евакуацио хематоматис епидуралис декстра. Дренаж №1 /отваряне на черепната кухина; евакуация на хематома и поставяне на един дрен/. Краниотомията е извършена с оформено чрез краниотом елипсовидно костно ламбо, впоследствие фиксирано с конци. На контролното КТ изследване проведено на 08.08.2016 г. е отразено: „…Състояние след фрактура на дясната фронтална кост и деснострА. фронтална остеопластична краниотомия по повод евакуация на травматичен епидурален хематом. Нормална нативна мозъчна КТ находка“. Към момента пострадалата ищца е в добро общо състояние, контактна, адекватна, ориентирана за място и време, без отклонения от нормалния физиологичен статус.

При извършения преглед експертът е установил оперативен белег на границата на окосмената и неокосмената част на главата с дъговиден характери с дължина 15 см.

Пред вид протеклото наказателно производство и постановеното и влязло в сила решение по цитираното по – горе н.а.х.д., ищцовата страна се отказа от искането си за изслушване на САТЕ за механизма на ПТП, тъй като този механизъм е установен от наказателния съд е е задължителен за съда, съобразно нормата на чл. 300 ГПК.

По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди съдът допусна и разпита две свидетелки

Свидетелката М.Т.Н. е съседка на ищцата и майка й – буквално живеят врата срещу врата.

4

В показанията си тя заяви, че М. сега е на 17 години. Знае, че преди около седем години, в началото на лятото, тя е претърпяла ПТП в София, на бул. Черни връх, когато е вървяла заедно с още едно момиченце по улицата, излизала е от една пряка на бул. Черни връх.

Видяла я е, след като била изписана от болницата, където престояла около десет дни, и си била вече вкъщи. Лежала, била с превръзка на главата, имала рани на колената и на дланите, виел й се свят, била уплашена, била едно десетгодишно дете, претърпяло инцидент, стаята била затъмнена. Н. поддържала постоянна връзка с майка й, с която са много близки, и знае, че на следващия ден М. била оперирана. И досега там, където е била операцията, има сериозен белег на главата започва от края на челото и стига до ухото, преди е бил по видим, защото главата й е била обръсната. Заедно са ходили но море с инцидента. Първоначално й ставало лошо от слънцето, имала дискомфорт от пътя. След две – три години отново били заедно и вече била по – добре. Свидетелката заяви, че възстановяването на пострадалото дете продължило около година. Каза още, че в момента М. е затворена, станалото сериозно й се отразило, споделила, че и когато била в ново училище в 7-ми клас, след инцидента, съучениците й се подигравали заради белега и това я правело лабилна, страняла от хората.

Преди криела белега и не говорела за това, сега го споменава, но продължава да се притеснява. Той се вижда с просто око, ако е вдигната косата й. На мястото на белега коса не е поникнала. Майка й не е прибягнала до психолог, защото е била финансово затруднена.

Свидетелката А. Д. Б. е майка на ищцата. Каза, че е видяла дъщеря си след катастрофата на 21.06.2016 г. в Пирогов, около 40 минути след това. Била зле, с много рани по тялото и лакътя, охлузвания по краката, синини по тялото, била уплашена, но в съзнание. Първо била в Шокова зала, след това в Неврологично отделение. На следващия ден й направили скенер и установили хематом в главата. Оперирали я и я преместили в Детско неврологично отделение. Общо престояла десет дни в болницата и през това време майка й била придружител. Понесла тежко операцията – имала много силни болки в главата, не можела да си отвори очите, давали й много силни обезболяващи, но, въпреки това, изпитвала болка.