Решение № 1385 от 11.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.

Постъпила е молба от К. М. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.“№16, вх.А, ет.4, ап.12, в обстоятелствената част на която се твърди, че молителят е български гражданин от ромски произход. Роден е през 1985г. в град Пазарджик. Поради социалните и политически нагласи в Република България към онзи момент, неговите родители са били принудени да го кръстят с българското име К.. От самото му раждане обаче в семейството той бил наричан с арабско-турското име М.. Впоследствие и неговите роднини и приятели се обръщали към него с името М.. Името К. останало неприемливо и неразбираемо за него.Твърди се, че през 1985г.когато се ражда К. ,неговият баща е бил с арабско-турски имена , а именно М. Г. М..

Поради неизвестни за молителя причини, същият бил записан с бащино име М. , а не това на баща му М.. Баща му обяснил, че по време на възродителния процес в Бъргария успял да запази имената си , но поради условията в страната тогава не било приемливо и подходящо да му дадат неговото собствено име като бащино. От раждането си до момента молителят има силна емоционална връзка с баща си и желае да носи неговото собствено име М. като свое бащино са в бъдеще. При раждането си бил записан с фамилното име на майка си С. Я.

М., а именно М., която фамилия също била неприемлива за молителя. Той смита за своя фамилия тази на баща му М. – фамилията М.. К. винаги се е числял към рода М. в кв. Изток на град Пазарджик, където е роден и израснал.Баща му М. му изложил същите съображения относно това защо не са му дали неговата фамилия М. като тези относно бащино. След сключването на брака си молителят е приел фамилията на съпругата си А.. В обществото всички го знаят като К. от рода М.. Като единствено дете в момента след смъртта на сестра си А. М. М. през 2023г. молителят иска да носи фамилията М., за да продължи рода на своя 1 баща. Твърди, че са налице важни причини за допускане на исканата промяна. Затова моли съда са постанови решение, с което да се допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име на молителя от К. М. А. на М. М. М..

В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община Пазарджик не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от РП-Пазарджик е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че молбата е допустима, а доколко е основателна становище ще бъде изразено в съдебно заседание с оглед събрания по делото доказателствен материал.

В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.

В съдебно заседание ответната община становище по молбата. не изпраща представител и не изразява

В съдебно заседание РП-Пазарджик не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №846/18.04.1985., съставен от община Пазарджик е видно , че молителят К. М. М. е роден на 16.04.1985. от майка С. Я. А. с ЕГН ********** и баща М. Г. М. с ЕГН **********.По делото е представен документи за самоличност- лична карта №*****, издадена на 24.08.2016г на бащата на молителя , от който документ е видно, че бащата на молителя е с имената М. Г. М.. Представено е удостоверение за съпруга и родствени връзки, от което се установява, че молителят е женен за Росица Антонова А.а с ЕГН ********** и при сключване на гражданския си брак е приел фамилията на съпругата си А..

От представения от Община Пазарджик личен регистрационен картон на молителя се установява, че през определен период от време бащата на молителя е носил български имена М. Г. М., като по административен ред въз основа на заявление вх.№684/07.09.1992г. е възстановил турските си имена М. Г. М..

Съдът служебно е изискал справка за съдимост, съдържаща се на лист 34 от делото, от която се установява , че К. М. А. не е осъждан.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. Г. М./ чичо на молителя/ и Ф. Й. А./ стринка на молителя/.В показанията си посочените свидетели твърдят, че от малък наричат молителя с името М.. Никой не се обръща към него с името К.. С името М. молителят е известен както сред близки и роднини, така и сред съседи, а и сред колегите си в Германия, където работи. Свидетелите допълват, че бащата на молителя се казва М. Г. М., преди това за известно време е носил български имена М. Г.

М., но скоро след като дошла демокрацията си възстановил турските имена. Според 2 свидетелите молителят има силна връзка с баща си и желае да носи неговите имена.

Фамилното име А. е неприемливо за него.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР – промяна на собствено, бащино и фамилно име, когато важни обстоятелства налагат това.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР като начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и сл. от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име. В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице , поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и обуславя промяна на това име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.

№486/2011г на ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма легално определение на понятието „ важни обстоятелства“ поради което същото подлежи на преценка във всеки конкретен случай като тази преценка по отношение на бащиното и фамилно име е ограничена от визираните по-горе императивни норми/ в т.см.Решение №200 от 14.04.2010г по гр.д.№25/2009г. на ВКС, Решение №680/11.01.2011г по гр.д.№64/2009г на ВКС, Решение №346/25.11.2011г по гр.д.№1387/2010г на ВКС.

Нормата на чл.19 от ЗГР изисква промяна на собствено, бащино и фамилно име на молителя ако те са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи или други важни обстоятелства налагат това. В случая е налице последната хипотеза. В Закона за гражданската регистрация семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение от общия режим на образуване на имената на българските граждани, видно от коментираните по-горе императивни норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане на промяна на имената му , тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно след обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно 3 обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето / в т.см.Решение №342 от 23.04.2010г по гр.д.№80/2009г на ВКС докладчик съдия С. Ц./.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че молителят е турски етнически произход. В обществото –сред близки, роднини, познати същият е известен със собствено име М.. Името, с което молителят се идентифицира в обществото е М. като с това име е известен и сред колегите си в професионалната среда , в която работи. По делото не се събраха никакви доказателства молителят да е наричан от когото и да било и по какъвто и да е повод с българското си собствено име К.. Това име фигурира единствено в акта му за раждане. Установи се, че бащата на молителя е с турска етническа принадлежност и носи имената М. Г. М..

В обобщение се налага извода ,че данните по делото по категоричен и безспорен начин сочат ,че молителят е известен в обществото с личното , бащино и фамилно име М. М.

М.. Държи да носи тези имена, тъй като освен, че с тези имена е станал известен в обществото, те отговарят и на самосъзнанието , което има за своя етническа принадлежност , произход и изповядана от него религия.

В случая собственото и фамилно име на бащата не позволяват поставянето на окончанията –ов, а и те ще противоречат на семейните, етническите и религиозните традиции.Бащиното и фамилно име на молителя няма да противоречат на правилата на чл.13 и чл.14 от ЗГР.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл.19 от ЗГР е основателна както досежно искането за промяна на собственото име на молителя от К. на М., така и искането за промяна на бащиното и фамилно име , образувани съобразно правилата на чл.13 и чл.14 от ЗГР като се съобразят в конкретния случай етническите традиции. Бащиното и фамилното име на лицето, сочат произхода му от баща и родовата му принадлежност и следва да бъдат променени в конкретния случай съобразно турската етническа принадлежност като бащиното име на молителя следва да бъде променено от М. на М., а фамилното му име от А. на М..

След влизане в сила на съдебното решение препис от същото следва да се изпрати на Община-Пазарджик за отразяване на промяна в личните данни на молителя.

След влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати до Бюро съдимост при РС-Пазарджик.

Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

По молбата на К. М. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.“№16, вх.А, ет.4, ап.12 против Община Пазарджик, представлявана от кмета П. К. с правно основание чл.19, ал.1 от 4

ЗГР ДОПУСКА промяна на собственото, бащино и фамилно име на молителя в акт за раждане №846/18.04.1985г., издаден от община Пазарджик от К. М. А. на М. М. М..

След влизане в сила на съдебното решени препис от същото да се изпрати длъжностното лице при Община Пазарджик за вписване на допуснатата промяна в акта за раждане на молителя и отразяването му надлежно в регистрите на населението.

След влизане в сила на съдебното решени препис от същото да се изпрати до Бюро съдимост при РС-Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на участниците в производството.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5