Решение № 170 от 17.04.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Габрово, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101384 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр. София против Г. Р. М..

Ищецът твърди, че на 26.01.2023 г., между "Креди Йес" ООД гр. Хасково, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, е подписан договор за паричен заем №422399, с чиста стойност в размер на 300 лв. Заемателят се е задължил да погаси отпуснатия заем чрез 5 месечни вноски, всяка от които в размер 66,12 лв., като първата падежна дата е 26.02.2023 г. Последната вноска е уговорена в размер на 66,14 лв., общата дължима сума е в размер на 330,62 лв. Дружеството е отпуснало договорената заемна сума, а за заемателя са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения договор. От страна на ответника не са извършвани погасявания.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество цедира вземането си по гореописания договор за паричен заем на дружеството-ищец.

Придобитото от ищеца вземане възлиза на 520 лв., от които: 300 лв. непогасена главница, 30,62 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 189,38 лв.

С пълномощно от 12.01.2024 г. цедентът е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които „КРЕДИ ЙЕС" ООД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ищецът като пълномощник на цедента е изпратил чрез препоръчана поща до ответника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, се прави искане да бъде прието, че това е сторено чрез приложеното към исковата молба уведомление.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, въз основа на което е 1 образувано ч.гр.д. № 1119/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово. Заявлението е отхвърлено, като съдът е указал на ищеца, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си.

С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите по договор за заем № 422399 от 26.01.2023 г. суми: 300 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 03.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 30,62 лв. – дължима договорна лихва; 189,38 лв. - дължима неустойка, както и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Процесуалният му представител, юрк.

Симеон Книжаров, представя писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, адв.

Н. Д. от АК Габрово. В законоустановения срок от негова страна е представен писмен отговор, в който оспорва предявените искове, по следните съображения:

Счита, че преписът на договора, който е приложен към исковата молба, се различава от преписа, приложен към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В процесните договор и общи условия са налице неравноправни клаузи, които са нищожни спрямо ответника-потребител съгласно чл. 24 ЗПК вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а именно: клаузите по чл. 6 и чл. 8 от ДПК, както и тези по чл. 10 и чл. 14, ал. 2 от ОУ. В своята съвкупност, те задължават потребителя кумулативно със задълженията да осигури две физически лица като гаранти и да предостави едно от няколко прекомерни и несъответстващи на размера на кредита обезпечения; задължават потребителя да осигури посочените допълнителни обезпечения в тридневен срок, който е крайно недостатъчен за тяхното изпълнение; заблуждават потребителя, доколкото от текста на чл. 6 от ДПК може да се направи заключение, че е възможно осигуряването на само един гарант по кредита, а от текста на чл. 10 ал. 2 от ОУ става ясно, че гарантите са две физически лица; поставят потребителя пред единствената възможност (доколкото няма как да предостави търсените обезпечения в тяхната съвкупност и в срок) да се съобрази със заплащането на допълнителна такса, наречена в ДПК "неустойка", която е в прекомерен размер спрямо сумата по кредита, а именно 159,38 лв., равняващи се на над 53% от размера на сумата по кредита, която е 300,00 лв.; прикриват допълнително оскъпяване на кредита по ДПК, което не фигурира в посочения в чл. 3 ГПР от 48,580% и което - ако беше включено в изчисляването на ГПР - би довело до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Индиректно доказателство за последното твърдение е включването в погасителния план на т. нар.

"неустойка" под формата на допълнение от 31,88 лв. към основното месечно задължение от 66,12 лв. При такава месечна вноска, цялата сума по кредита става 490,00 лв., т.е. значително по-висока от посочената в чл. 3 от ДПК обща сума за плащане 330,62 лв. Заплащане на посочената сума означава оскъпяване на кредита с 63,33% спрямо предоставената сума в размер на 300,00 лв.

Въпреки заявеното в чл. 4, ал. 2 от ДПК и в чл. чл. 5, ал. 1 от ОУ, ищецът не е приложил към ИМ документите "Искане за заем" и "Стандартен европейски формуляр". Такива документи не са приложени и в хода на заповедното производство.

Неприлагането на цитираните документи означава, че ищецът не е доказал изпълнението на вменените му по силата на чл. 5 ЗПК задължения относно предоставяне на преддоговорна информация на потребителя. Шрифтовете, използвани в ДПК (включително в погасителния план) и в ОУ са различни вид, формат и размер, в противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК.

Нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя 2 недействителността му изцяло. Предвид характера на особеното представителство на ответника, адв. Д. не твърди и не разполага с доказателства за извършени погашения.

Чистата стойност на кредита е 300,00 лв., поради което и предвид разпоредбата на чл.

23 ЗПК ответникът не дължи плащания над тази сума към ищцовото дружество.

Предвид изложеното особеният представител прави искане съдът да отхвърли предявения иск като частично неоснователен над размера на чистата стойност на кредита.

В с.з. адвокат Д. поддържа представения писмен отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са следните обективно и субективно съединени осъдителни искове за неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на ищеца: Иск за вземане за главница, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Иск за вземане за възнаградителна лихва, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Иск за вземане за неустойка, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Исковете са предявени, след като в производството по ч.гр.д. № 1119/2024 г. Районен съд - Габрово е отхвърлил депозираното от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника-ответник, и едновременно с това е указал на ищеца, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си. Изложеното обуславя наличието на правен интерес от предявяване на исковете, като същите са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже сключване на валиден договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи на кредитора връщане на предоставена в заем сума, заплащане на възнаградителна /договорна/ лихва, размера на задълженията и настъпване на падежа за плащането им.

По отношение на предявения иск за неустойка следва да се установи валидно съглашение, от което за ответника да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и виновно неизпълнение на договорното задължение; изправност на страната, претендираща неустойката. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелството, че е титуляр на спорните права, като установи твърдяното правоприемство по силата на договор за цесия и редовното уведомяване на ответника за същата.

Представен е неоспорен Договор за паричен заем № 422399 от 26.01.2023 г., сключен между "Креди Йес" ООД гр. Хасково и ответника Г. Р. М.. По силата на договора дружеството-заемодател се задължава да предостави на ответника-заемател потребителски заем /кредит/ в размер от 300 лева, а заемателят се задължил да го върне чрез пет месечни вноски, четири от които в размер от 66,12 лв., а петата – в размер от 66,14 лв. Падежът на първата вноска е 26.02.2023 г., а на последната – 26.06.2023 г.

Ответникът е удостоверил с подписа си получаването на заемната сума.

Договорът е сключен при месечен лихвен процент от 3,330%, с оглед на което дължимата възнаградителна лихва за уговорения срок на погасяване на задължението е в размер от 30,62 лв. и общата сума за плащане възлиза на 330,62 лв. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) по заема от 48,580%, като е посочено, че при изчисляването му не се вземат предвид разходите на заемателя при неизпълнение на задълженията му по договора.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с 3 гаранти, отговарящи на условията, посочени в чл. 10, ал. 2 т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че от страна на заемодателя не бъде представено договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или то не отговаря на условията, посочени в ОУ, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер от 159,38 лв., чието плащане е разсрочено на пет вноски в размер от 98 лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за заем.

Съгласно чл. 7 от договора, при забава за плащане на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи законна лихва за забава.

Видно от приложения по ч.гр.д. № 1119/2024 г. на РС – Габрово запис на заповед от 26.01.2023 г., същият е издаден от ответника за обезпечаване на задълженията по процесния договор за заем. С него Г. М. се е задължил да плати при предявяване на записа сумата от 490 лева на „Креди Йес“ ООД.

Представени са договор за цесия от 12.01.2024 г., приложение №1 към него от същата дата и потвърждение за извършена цесия, от които се установява, че „Креди Йес" ООД е прехвърлило на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД вземанията си по процесния договор за паричен заем спрямо ответника. Съгласно представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.01.2024 г. цедентът е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които са предмет на договора за цесия.

Представено е и уведомление от дружеството-ищец до ответника за извършеното цедиране на вземанията на първоначалния кредитор, като е посочен техният размер. От представената разписка, съставена от „МиБМ Експрес“ ООД, се установява, че уведомлението не е получено от ответника.

Въз основа на така установените факти съдът приема на първо място, че дружеството-ищец е материалноправно легитимирано да претендира процесните парични суми от ответника. Договорът за цесия е двустранен и консенсуален договор, съгласно който страните по същия са съгласяват едната страна – цедент да прехвърли свои вземания към другата страна – цесионер при условията, за които страните в договорното правоотношение са постигнали съгласие. С оглед представените договор за цесия, заедно с извлечението от приложение към него и уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, съдът намира, че е настъпило прехвърляне на вземанията по договора.