Решение № 54 от 28.02.2020, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 54

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 28.02.2020г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ралица ХаджиИ.а

2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 4 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1162/ 02.12.2019 год., постановено по гр. дело № 2022/ 2019 год. на Шуменски районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р.Д.Й. срещу „Плантабул“ ООД положителен установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, в размер на 10 000.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 23.11.2015 г., с падеж 31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявленията по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане.

Недоволен от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство, който го обжалва. Изтъква, че не е доволен от постановеното съдебно решение. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, а обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Излага, че районният съд погрешно е приел, че паричното задължение, материализирано в процесния запис на заповед, е поето като обезпечение на изпълнението на парично задължение, възникнало по твърдяното от ответника каузално правоотношение (продажба на недвижим имот). Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от него иск.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява адв. Г.Г.,***, редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Плантабул“ ООД, действаща чрез процесуалния си представител адв. И.И.,***, в който излага, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. За нея се явява адв. И.Иванов,***, редовно упълномощен, който поддържа отговора, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По приложеното ч. гр. д. № 1651/2019г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 839/ 05.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз основа на Заповедта е издаден Изпълнителен лист № 1188/ 05.06.2019 год., с който ответникът „Плантабул“ ООД е осъден да заплати на ищеца Р.Д.Й. сумата от 10000 лева - главница по Запис на заповед, издаден на 23.11.2015 год., с падеж 31.07.2016 год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.06.2019 год. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 785 лева – разноски по делото. Заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист и призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198760400455 по описа за 2019 год. на ЧСИ Даниела Златева, с район на действие Шуменски окръжен съд е връчена на длъжника на 24.06.2019 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл. 414 от ГПК.

На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 11.07.2019 год., а исковата молба е подадена на 12.07.2019 год.

Представен е договор за покупко-продажба на недвижими имот от 23.11.2015 год., обективиран в Нотариален акт № 88, том ХІV, рег. № 8831, дело № 1718 от 2015 год. на нотариус Ася Асенова, рег. № 019 от регистъра на НК, с район на действие Шуменски районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. № 8700 от 23.11.2015 год., акт № 165, том 24, дело № 4779/2015 год., по силата на който купувачът „Елпласт Андреев и Сие“ ООД се задължава да прехвърли собствеността върху описания в акта поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с изградените в имота 3 сгради на купувача „Плантабул“ ООД срещу сумата от 120000 лева. В договора е уговорено, че сумата от 20000 лева ще бъде платена в деня на подписване на нотариалната сделка, а остатъка от 100000 лева ще бъде заплатен на 10 равни месечни вноски от по 10000 лева с падеж 23-то число на съответния месец, считано от месец декември 2015 год. до месец септември 2016 год.

От приложените по делото платежни нареждания е видно, че „Елпласт Андреев и Сие“ ООД е извършвало плащания в полза на ответното дружество на 18.12.2015 год., 01.02.2016 год., 16.02.2016 год., 01.09.2016 год. от по 10000 лева, на 08.03.2018 год. и на 11.04.2018 год. – от по 5000 лева и на 29.03.2018 год. – 2550 лева. Това обстоятелство се потвърждава от представения от ответника Дневник на сметка за периодите от месец януари до месец декември 2015 год., от месец януари до месец декември 2016 год. и от месец януари до месец декември 2018 год.

Видно от протокол от общо събрание на съдружниците в Дружество с ограничена отговорност „Елпласт Андреев и Сие“, проведено на 16.11.2015 год., е взето решение сумата от 55 000 лева от продажбата на процесния поземлен имот, ведно с находящите се в него сгради да се усвои от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди.

Приложени са 10 броя записи на заповед, издадени от ответното дружество на 23.11.2015 год., с падежи съотв.

31.03.16 г., 30.04.16 год., 31.05.16 г., 30.06.16г., 31.07.16 год., 30.08.16 год., 30.09.16 г., 31.10.16 год., 30.11.16 г. и 31.12.16 год., с които последното се е задължило безусловно и неотменимо да плати на ищеца, в качеството му на поемател по ценните книги, сумата от по 10 000.00 лева.

По делото е назначена ССчЕ, от която се установява, че вписванията в счетоводните книги на „Плантабул“ ООД, направени на основание сключения договор за покупко-продажба и издадената от „Елпласт Андреев и Сие“ ООД фактура № 194/20.11.2015 год. са редовни. Вещото лице е достигнало до заключение, че по счетоводните сметки на „Плантабул“ ООД не са осчетоводявани задължения към Р.Д.Й.. Установява се, че общо по продажбата на имота са платени от ответника 72 550.00 лева, като последното плащане е извършено на 11.04.2018 г.

По реда на чл. 176 от ГПК са изслушани обясненията на ищеца на поставени от ответното дружество въпроси, по време на които той уточнява, че записите на заповед не са издадени за обезпечение на задължението на ответното дружество към дружеството-продавач по представената по делото нотариална сделка. Сочи, че се касае за отделно, независимо задължение на ответника лично спрямо него.

Твърди, че претендираната парична сума следва да компенсира разликата между продажната цена на недвижимия имот и неговата пазарна стойност.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита свид. Росина Инджева, водена от ответната страна.

Свид. Инджева, главен счетоводител в ответното дружество твърди, че издадените записи на заповед служат като обезпечение на нотариалната сделка. Сочи, че записите на заповед към момента са при нея. Излага, че в ценните книги като поемател е вписан ищецът, тъй като той е следвало да усвоява пари от цената по нотариалната сделка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с пр. осн. чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ. С Определение № 18/ 13.01.2020 год., постановено по настоящото въззивно гражданско дело, съдът е констатирал, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да докаже възникването и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед по основание, размер и длъжник, както и по падеж, както и възражението за недействителност на процесния запис на заповед. Поради това с горепосоченото определение въззивният съд съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест и в съответствие с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС е указал, че доколкото в първоинстанционното производство ищецът не е релевирал сам конкретно твърдение за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, то той следва да докаже единствено, че е налице валиден менителничен ефект (форма и реквизити), по който е поемател. В тежест на ответното дружество е да докаже възникването и съществуването на вземане по посоченото в исковата молба каузално правоотношение, във връзка с което се твърди, че е издаден записът на заповед по основание, размер и длъжник, както и по падеж.

Не е спорно между страните, че между ответника от една страна и „Елпласт Андреев и СИЕ“ ООД, в което ищецът е съдружник, е изповядана сделка за покупко-продажба на имот с посочена продажна цена 120 000 лева, при сключването на която ответникът е платил сумата от 20000 лева и се е задължил да заплати остатъка от продажната цена в размер на 100000 лева на 10 равни вноски с падеж 23-то число на съответния месец, считало от месец декември 2015 год. до месец септември 2016 год.

Не се спори, че на същата дата, на която е изповядана нотариалната сделка между двете търговски дружества, ответното дружество е издало в полза на ищеца 10 броя записи на заповед, с които се е задължило безусловно и неотменимо да плати на последния, в качеството му на поемател по ценните книги, сумата от по 10 000.00 лева.

Страните не спорят, че на общо събрание на съдружниците в „Елпласт Андреев и сие“ ООД, проведено на 16.11.2015 г., е взето решение сумата от 55 000.00 лева от продажбата на процесния недвижимия имот да се усвои от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди.

Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл.

535 от ТЗ. От представената по заповедното производство ценна книга на заповед се установява, че тя удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от закона клаузи (реквизити) – изразът „запис на заповед” се съдържа, както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 10000 лева; падеж – 31.07.2016 год.; място на плащане – гр. Шумен; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – Р.Д.Й.; дата и място на издаване – гр. Шумен, 23.11.2015 г. и подпис на издателя – Ивелина Димитрова Иванова, управител на „Плантабул“ ООД и действаща като представител на дружеството. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната ценна книга е редовна от външна страна и отговаря на законовите условия за валидност (чл.535 от ТЗ).